Решение № 463 от 06.10.2026, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 1616/2025
- Вид
- Решение № 463
- Подписан
- 06.10.2026
- Състав
- Диана Сотирова Танкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.109 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 463 гр. Разлог, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240101616 по описа за 2025 година
Производството е образувано по ИМ на Б.И.Х., с ЕГН*, и адрес: *, с/у Г.И.И., ЕГН*, М.И.Б., ЕГН*, Б.М.Б., ЕГН*, като н-ци на И.Г.Б., ЕГН*, и тримата с адрес *, с която е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС, за преустановяване на неоснователно въздействие в/у притежавания от ищеца ПИ с идентификатор *** по КККР на *, ч/з премахване на частта от изградения от наследодателя на ответниците гараж, която попада в имота на ищеца.
Ищецът твърди, че по силата на нот. акт за дарение №81, том I, дело №564/1991 г. е собственик на недвижим имот в *, представляващ по предходния план УПИ VII, пл. №1199, кв.21, с площ по регулация 533 кв.м., ведно с построената в него жил. сграда, който по действащата КК представлява ПИ с идентификатор ***, с площ по КК 511 кв.м., при посочените в скицата граници и съседи. Сочи, че ответниците са н-ци на И.Г.Б. и собственици на съседен имот, част от който по действащата КК е ПИ с идентификатор ***, с адм. адрес *.
Излага, че м/у собствениците на двата съседни имота е съществувал спор относно действителното местоположение на имотната граница, разрешен с влязло в сила на 22.08.2024 г. решение от 28.11.2023 г. по гр.д. №915/2019 г. на Рг.РС, постановено по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР. С това решение е признато за установено по отношение на И.Г.Б. и М.Г.Б., че Б.Х. е собственик на реална част с площ 17,75 кв.м., заснета по действащата КККР като част от ПИ ***. За неразделна част от решението е обявена комбинирана скица, изготвена по назначената в това производство СТЕ.
Според ищеца наследодателят на ответниците е изградил в миналото масивен гараж по страничната граница м/у двата имота, като част от постройката фактически навлиза в неговия ПИ. В ИМ застъпената площ първоначално е посочена приблизително като около 5 кв.м., като е заявено искане същата да бъде точно индивидуализирана ч/з СТЕ. Твърди, че посредством трайното застрояване на част от неговата земя ответниците фактически го лишават от възможността да упражнява правото си на собственост в пълния му обем.
В първото ОСЗ процесуалният представител на ищеца уточнява, че не оспорва факта, че праводателят на ищеца е подписал през 1987 г. декларация вр. със строителството на гаража. Поддържа обаче, че с нея е дадено съгласие единствено гаражът да бъде изграден на общата регулационна линия, т.е. без спазване на отстояние от нея, но не и съгласие 1 строителството да навлезе в чуждия имот.
Според ищеца тази декларация не представлява учредяване на право на строеж в/у чужда земя, нито прехвърляне на собственост или друго вещно право в/у част от неговия имот.
Посочва, че собственикът на съседен имот може да даде съгласие за застрояване на границата, но това не означава съгласие строежът да бъде разположен отвъд границата и в/у неговия собствен терен.
Ищецът оспорва и защитната теза, че за уважаване на иска следва да докаже допълнителни конкретни неудобства – например затруднен достъп, засенчване, оттичане на води или невъзможност за друго застрояване. Поддържа, че в конкретния случай не става дума за сграда, намираща се изцяло в имота на ответниците и пораждаща отражение в/у съседния имот, а за трайно застрояване на част от самия имот на ищеца. Именно в това според него се състои преченето по смисъла на чл.109 ЗС.
В устните състезания ищецът поддържа, че решаващият факт е установеното право на собственост в/у засегнатата площ и физическото разполагане на част от гаража в/у нея.
Сочи, че ответниците не противопоставят придобито вещно право в/у процесната площ и не твърдят надлежно учредено право на строеж, а основават защитата си преимуществено на разрешението за строеж и съгласието за строителство на регулационната граница.
Моли съдът да осъди ответниците да прекратят неоснователното въздействие в/у ПИ *** ч/з премахване на частта от гаража, която се намира в неговия имот, както и да му присъди направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците депозират писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен и недоказан.
Не оспорват, че са собственици на съседния имот, както и че техният наследодател И.Г.Б. е изградил процесния гараж през 1987 г. Поддържат обаче, че строежът не е извършен самоволно или без правно основание.
Излагат, че на 02.10.1987 г. И.Б.Х. – баща и праводател на ищеца – е дал писменото си съгласие И.Г.Б. да построи гараж на общата регулационна линия м/у двата съседни имота.
Съгласието е материализирано в декларация, подписана в присъствието на техн. лице от О.Б. На 06.10.1987 г. е издадено Разрешение за строеж №102 за изграждането на гаража.
Ответниците поддържат, че към момента на строителството гаражът е бил разположен съобразно действащата тогава регулация и че последващи изменения на плановете не могат да превърнат първоначално законно изградения строеж в неправомерен.
Сочат, че за г.Б. п/з годините са действали различни кадастрални и регулационни планове, като според тях към 1987 г. е действал планът от 1977 г., а с одобряването на плана от 1990 г. е настъпила промяна в част от регулационните линии и някои имотни и регулационни граници са престанали да съвпадат.
На тази основа ответниците развиват първото си основно възражение – че липсва „неоснователно действие“ по смисъла на чл.109 ЗС. Според тях гаражът е изграден въз основа на валидно разрешение за строеж и със съгласието на тогавашния собственик на съседния имот, поради което строителството му не може да бъде квалифицирано като противоправно.
Ответниците поддържат още, че разрешението за строеж е стабилен адм. акт, чиито правни последици следва да бъдат зачетени, и че последваща промяна на регулационния план не може със задна дата да превърне разрешен строеж в незаконен.
На второ място възразяват, че ищецът не е доказал втория елемент от фактическия състав на чл.109 ЗС – наличие на пречки за упражняване на правото на собственост в пълен обем.
Твърдят, че не е достатъчно да се установи формално навлизане на част от строежа отвъд определена граница, а следва да е доказано как конкретно това навлизане ограничава ползването на имота – дали препятства достъп, застрояване, благоустрояване, води до засенчване, оттичане на води или до друго реално неблагоприятно въздействие.
Според ответниците процесната площ е малка, намира се в гранична и фактически застроена 2 зона и не е доказано да има самостоятелно функционално предназначение. В писмените бележки се сочи, че до процесния гараж в имота на ищеца е изграден и навес, което според защитата потвърждава, че тази част от имота фактически и без това се използва като застроена периферна зона.
На следващо място ответниците се позовават на дългогодишното съществуване на фактическото положение. Твърдят, че от 1987 г. в продължение на десетилетия нито праводателят на ищеца, нито самият ищец са възразявали с/у местоположението на гаража, което според тях има значение за преценката дали действително строежът е създавал пречки при упражняването на собствеността.
В писмената си защита ответниците развиват и възражение, основано на допълнително представения при изслушването на ВЛ архивен материал. Поддържат, че от плана, одобрен през 1987 г., се установявало, че процесните 2,44 кв.м. към момента на изграждане на гаража не са били част от имота на ищеца, а са попаднали в него по силата на регулационния план от 1990 г. Според тях по делото липсват док-ства за уредени регулационни сметки относно тази площ, поради което се позовават на §.6 и §.8 от преходните разпоредби на ЗУТ.
Ответниците поддържат и възражение за несъразмерност на търсената защита. Според тях премахването на част от масивния гараж би могло да засегне конструктивната му цялост и фактически да наложи премахването на значително по-голяма част или на целия строеж, което не съответствало на площта от 2,44 кв.м. и на липсата на доказани практически неудобства за ищеца.
Молят предявеният иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени разноските по делото.
След обсъждане на събраните по делото писмени и гласни док-ства, заключението на СТЕ и обясненията на ВЛ в ОСЗ, съдът приема за установено следното:
Ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на *, придобит от него по силата на нот. акт за дарение.
Ответниците са н-ци на И.Г.Б. и притежават права в/у съседния ПИ с идентификатор ***.
Със сила на пресъдено нещо вече е разрешен съществувалият м/у ищеца и праводателя на ответниците спор относно действителната имотна граница. С влязлото в сила решение от 28.11.2023 г. е признато, че ищецът е собственик на реална част с площ 17,75 кв.м., заснета по КК като част от ПИ ***.
По делото не се спори, че процесният гараж е изграден от И.Г.Б. през 1987 г.
От Разрешение за строеж №102/06.10.1987 г. се установява, че за гаража са били издадени строителни книжа. От декларацията от 02.10.1987 г. се установява, че И.Б.Х. е дал съгласие гаражът да бъде изграден на общата регулационна линия.
Свидетелят А.К. сочи, че гаражът е строен около 1986–1987 г., че е помагал при строителството, че при започването му е присъствало техн. лице и че м/у И.Х. и И.Б. е имало постигнато съгласие за построяването му. По негови спомени едната стена е изградена в/у съществуващ зид, който страните тогава са възприемали като граница.
Съдът кредитира показанията относно времето и фактическите условия на строителството, тъй като в тази им част те съответстват на писмените док-ства. Не следва обаче от показанията да се извежда правен извод за учредено право на строеж в/у чужда земя или за прехвърляне на права в/у част от съседния имот. Свидетелят не установява извършването на вещнопрехвърлителна сделка, нито подобно обстоятелство може да бъде доказано със свидетелски показания при липсата на предвидената от закона форма.
От заключението на СТЕ се установява, че част от гаража с идентификатор *** попада в ПИ с идентификатор ***. Застъпената част е с площ 2,44 кв.м., с неправилна триъгълна форма, като е графично индивидуализирана в Приложение №11 към заключението м/у посочените от ВЛ точки.
Експертизата е изготвена след проучване на наличните кадастрални и регулационни планове, материалите в О.Б., данните на АГКК и след геодезическо заснемане на място.
3
В писменото заключение ВЛ е посочило, че за района са били изработвани различни кадастрални и регулационни планове, като наличните архивни материали не позволяват безусловно да се възстанови във всички периоди точната графика, по която е било извършено първоначалното трасиране на гаража.
При изслушването си ВЛ представя допълнително получена архивна извадка от план от 1987 г., но изрично заявява, че новопредставеният материал не променя заключението относно съществуващото към момента фактическо застъпване и площта му. ВЛ сочи, че не може да даде категоричен отговор въз основа на кой точно план е било извършено ситуирането на гаража, доколкото това не е означено в разрешението за строеж.
Поради това съдът не възприема тезата на ответниците, че от експертизата било категорично установено, че процесната площ е принадлежала на техния имот към 1987 г. и е станала собственост на ищеца едва вследствие на регулационна промяна през 1990 г. Това е извод, развит от защитата в писмените бележки, но не е категоричен експертен извод.
Отделно от това, спорът относно собствеността в/у реалната част по границата вече е разрешен с влязло в сила съд. решение. Настоящият съд е обвързан от силата на пресъдено нещо относно установената м/у страните принадлежност на тази площ и не може в производство по чл.109 ЗС отново да изследва дали тя принадлежи на ищеца или на ответниците въз основа на различно тълкуване на стари регулационни планове.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът установи от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.109 ЗС. Съгласно тази разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Разпечатката съдържа 48 от 197 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b82a1cc0-37c4-40e9-85b7-a1c3de9c9813