Решение № 263 от 06.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Б., 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200725 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на М. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., против наказателно постановление № 25-0769004268 от 27.11.2025г., издадено от началник група към ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 200 (двеста) лева (102,26 евро).

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно, издадено при съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и в противоречие с европейските стандарти за техническа изправност на пътните превозни средства. Посочва се, че нарушението не е доказано по несъмнен начин. Твърди се, че стъклата на автомобила са фабрично произведени и не са допълнително затъмнявани. Сочи, че непосредствено след проверката автомобилът е преминал пълен периодичен технически преглед в гр. П., при който е бил признат за технически изправен без да бъдат установени каквито и да е нарушения относно прозрачността на стъклата. Счита, че измерването, на което се позовава административният орган не е подкрепено с доказателства за метрологична годност на използвания уред и за спазване на методиката на измерване.

Административнонаказващият орган е депозирал становище, с което счита жалбата за неоснователна и недоказана, тъй като не се установяват наведените доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Изпраща допълнение към жалбата срещу процесното наказателно постановление като представя мотивирана резолюция № 25-4332-М004564 от 21.02.2026 г. издадена от Началник група СДВР-отдел „Пътна полиция“.

За административнонаказващия орган – Началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“-Б., редовно призован, се явява ЮК Ж.. Сочи, че представената в съдебно заседание резолюция № 25-4332-М004564 от 21.02.2026 г. отразява прекратено 1 административнонаказателно производство и не става ясно направено ли е замерване с техническо средство на стъклата на същия модел и марка автомобил. Моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Същата е подадена от легитимно лице, пред материално и териториално компетентен съд и срещу годен за обжалване акт. Съдържа изискуемите от закона реквизити и делото пред съда е редовно образувано.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност установи от фактическа страна следното:

Производството по делото е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GА и бланков № 4336607 от 13.07.2025г. за това, че на същата дата - 13.07.2025г., около 17:30 часа, в град Б., ж. к. „С.“, бл. ..., с посока на движение към бул. “Я. К.“, водач на МПС управлявал лек автомобил, собственост на ЕТ С. И., марка „Макларън“ модел „720С“ с рег. № .... По това време, на това място се намирали полицейски служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Б., свидетелите Д. А., А. Я. и А. Б., които спрели за проверка на случаен принцип водачът на лекия автомобил марка „Макларън“ модел „720С“ с рег. № .... Установили, че това е жалбоподателят М. Д. Д. с ЕГН **********. Свидетелят Б. констатирал, че страничните предни стъкла на автомобила са затъмнени, поради което поискали съдействие от екип на „Пътна полиция“, които дошли на място и с помощта на техническо средство „Транспи 1“, с фабр. № 1074, било извършено замерване, като уредът показал като резултат 68 % пропускливост. В присъствието на свидетелите Я. и Б., свидетелят А. съставил срещу М. Д. АУАН в който отразили като нарушена нормата на чл.139, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

Когато актът бил връчен на жалбоподателя да се запознае, последният го подписал без възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

Като взел предвид акта, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление. В него, при пълна идентичност с обстоятелствената част и правна квалификация на нарушенията както в акта, на Д. били наложени на основание чл.

179, ал. 6, т. 2, глоба в размер от 102,26 евро /превалутирани 200 лева/.

Изложената фактическа обстановка се прие за доказана по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от приетите писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Я. и Б. като ги счита за безпристрастни, последователни и логични.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Съдът, въз основа на императивното му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта 2 или в наказателното постановление (арг. от чл.84 от ЗАНН вр. чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973г на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложения по делото закон.

АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи, съгласно ЗДвП и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И двата акта са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, забранява ограничаване на виД.стта през челното, задното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи виД.стта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации (Правило №43).

За да се установи съдържанието на правна норма е необхоД. да се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятия в закона.

Всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл.1, ал.2 от ЗДвП цел - да запази живота и здравето на участниците в движението, да улесни тяхното придвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените.

Следователно, тълкувана в контекста на целта на закона и изискванията към моторните превозни средства, забраната в чл.105, ал.1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от нормативните актове виД.ст на водача през стъклата на МПС и свойствата на стъклата, които се преценени при точно установен от производителя начин за ползване.

ВиД.ст за целите на ЗДвП, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното средство, само по себе си, трябва да създава възможно най-благоприятните условия на водача за неговата виД.ст.

Законът за движение по пътищата борави с понятията „намалена виД.ст“ и „ограничена виД.ст“ - §6 т.55 и т.56. Дадените от законодателя специални дефиниции на употребените в закона понятия сочат, че за целите на закона законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до виД.ст, различна от изисканата. При намалена виД.ст, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления - здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при ограничена виД.ст става въпрос за материални обекти, които влияят на виД.стта - стръмнини, завои и други препятствия.

Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са външни за МПС. В хипотезата на чл.105, ал.1 от ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са на/в самото превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена виД.ст, а с оглед на обективните възможности за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на виД.стта, е забранил ограничаването на виД.стта по какъвто и да е начин, в т.ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата. Според т. 6.3.1. 1. 1. от Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) - Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства, общата светлопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необхоД. за виД.стта на водача не може да е по-малка от 70 %. В акта за установяване на административно нарушение органът сочи, че автомобилът е бил със значителна техническа неизправност - затъмнени предни стъкла, като от извършената 3 проверка с техническо средство „Транспи 1“ с фабр. № 1074 апаратът е отчел 68 % пропускливост. Техническото средство „Транспи 1“ с фабр. № 1074, посредством което е установена намалената светлопропускливост на стъклата, е преминало последваща проверка на 24.01.2025 г. - преди датата на констатираното нарушение 13.07.2025 г., която проверка е със срок на валидност до 24.01.2026 г., видно от приложения на л. 15 от делото Протокол № 003/24.01.2025 г. Констатирано е пълно съответствие по показателите и е направено заключение - "годен".

От изложеното следва че, установеният автомобил е бил технически неизправен, поради намалена светлопропускливост на предните стъкла, осигуряващи виД.стта на водача към пътя и жалбоподателят, управлявайки го по този начин, е осъществил състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е представил доказателства за фабрично затъмняване на предните стъкла на автомобила, нито е представил документ, удостоверяващ, че затъмняването е в съответствие с изискуемите стандарти за намаляване светлопропускливостта на стъклата. Съдът намира, че представената от жалбоподателя мотивирана резолюция № 25-4332-М004565 на Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ от 21.02.2026 г., постановена по друго административнонаказателно производство не притежава доказателствена стойност за настоящия спор.

На първо място, същата касае различен АУАН, издаден при други фактически обстоятелства, поради което не е налице идентичност на предмета на доказване. Всяко административнонаказателно производство е самостоятелно и се развива въз основа на конкретните факти и доказателства, събрани именно по него.

На следващо място, от съдържанието на представената резолюция не може да се извлече релевантна информация относно начина на извършване на проверката, използвано ли е техническо средство, неговата изправност, както и конкретните измерени стойности на светлопропускливостта на стъклата на автомобила.