Решение № 21 от 22.01.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Радомир, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100880 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем № ./04.04.2024 г., подписан с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 3000,00 лева, при ГПР от 54,53% и годишен лихвен процент от 45%.

На същата дата между ищцата и втория ответник – „Файненшъл България“ ЕООД, бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ., като съгласно клаузите на същия потребителят дължал възнаграждение за гарант в размер на 1638,00 лева, разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за кредит.

Ищцата счита, че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК. Според ищцата разписаният в договора ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включено възнаграждението за поръчител по договор за предоставяне на гаранция № ..../04.04.2024 г. Липсвала и ясно разписана методика на формиране на ГПР (кои компоненти точно са включени в него), което съставлявало нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК).

Твърди, че договорът за поръчителство само формално представлявал отделна гаранционна сделка, а в действителност се явявал част от кредитното правоотношение, като целта била да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за 1 потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в разглежданата хипотеза се целяло постигането на запретен от закона правен резултат чрез използването на законни средства, то договорът за поръчителство бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не можело да доведе до неговото саниране.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за паричен заем № ....../04.04.2024 г., сключен между Л. К. Б. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и договор за предоставяне на гаранция №......./04.04.2024 г., сключен между Л. К. Б. и „Файненшъл България“ ЕООД.

Моли съда да осъди ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 1996,93 лева (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща платена без основание сума по договор за паричен заем № ......../04.04.2024 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Л. К. Б..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес от предявяването му.

В случай, че съдът не възприеме доводите на ответника за недопустимост на исковата претенция, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Според ответника не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като цитираната разпоредба не изисквала в договора да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. В договора за потребителски кредит били посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР, а именно размер на усвоената сума, размер и брой на погасителните вноски, дата на плащане на всяка вноска и обща дължима сума. Дружеството – кредитор нямало основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, тъй като същото не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство представлявал отделно облигационно правоотношение с различни правни субекти, възникнало след сключването на договора за заем и възнаграждението на дружеството – гарант не било част от заемното правоотношение по договора за заем. Отделно от това, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не било безусловно дължимо към деня на сключване на договора за заем.

По изложените съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Според ответника договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство е 2 действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона – същият бил сключен между лице, което е вписано в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.

3а ЗКИ и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като била спазена и изискуемата форма.

Уговореното по договора възнаграждение не нарушавало законови разпоредби и не противоречало на добрите нрави, като размерът на същото бил определен след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.

Твърди и че разпоредбите на ЗПК се прилагали единствено по отношение на договори за потребителски кредити, но не е и към процесния договор за предоставяне на гаранция.

С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за паричен заем № ...../04.04.2024 г., сключен между ищцата Л. К. Б. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на 3000,00 лева, която последната следвало да върне на 15 двуседмични вноски, всяка в размер на 228,80 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 45,00% и ГПР в размер на 54,53%. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да представи обезпечение по кредита, като на същия е предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500,00 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора и 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата е сключила договор за предоставяне на гаранция № ...../04.04.2024 г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по договор за паричен заем № ......... /04.04.2024 г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищцата следва да заплати възнаграждение в размер на 1638,00 лева. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема 3 вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че ГПР по договор за паричен заем № ...... /04.04.2024 г., с включване на сумата в размер на 1638,00 лева, представляваща гаранция по договор за предоставяне на гаранция № ......../04.04.2024 г., би се увеличил до 271,83%.

Според вещото лице ищцата е извършила плащане по договора за кредит и по договор за предоставяне на гаранция в общ размер на 4996,93 лева, от които 3000,00 лева - главница по договор за кредит, 358,93 лева – договорна лихва и 1638,00 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП:

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало облигационно правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер на 3000,00 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка на съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В разглеждания случай съдът намира, че ГПР по договор за паричен заем № ........../04.04.2024 г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и общата дължима сума по кредита не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на 4 поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на гаранция и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да заплати по договора и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.