Разпореждане № 8457 от 18.10.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8457 гр. София, 18.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100902056 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена от Л. Д. Н. срещу „К.“ АД исковата молба. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е член на Съвета на директорите на ответното дружество, като управителят на един от акционерите в това дружество е оправял твърдения, че изпълнителният директор Е.Л. е нанесъл вреди на акционерното дружество /със сключването на нотариален акт за замяна от 04.12.2019 г./ Предвид тези твърдения и предвидената в чл. 240, ал. 2 от ТЗ солидарна отговорност, ищцата се опасява от възможността да бъде предявен иск по чл. 240а от ТЗ, във връзка с което отправя искане към съда да постанови решение, с което да приеме установено спрямо ответното дружество, че „К.“ АД няма право на обезщетение за вреди спрямо ищцата, нанесени от сключването на договор за замяна на недвижим имот срещу акции, обективиран в нотариален акт № 189, т. ІХ, рег. № 19132, дело № 1558/04.12.2019 г., поради обективна липса на настъпили за дружеството вреди от сключване на сделката и поради обстоятелството, е ищцата и Е.Л. са били освободени от отговорност за всички действия по управление и представителство на „К.“ АД с решение на общото събрание на акционерите от 26.02.2020 г.

Настоящият съдебен състав намира, че така заявеното искане е процесуално недопустимо. Съображенията за този извод на съдиятадокладчик са следните:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В случая, видно от изложените 1 в исковата молба фактически твърдения ищецът не желае да бъде установено съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, а желае да бъдат установени определени факти, установяването на които според него ще го защити от ангажиране на отговорността му като член на Съвета на директорите, при евентуално предявен по чл. 240а от ТЗ иск.

Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона. В случая ищецът иска да бъдат установени факти, чието установяване не е предвидено в закона да става по съдебен ред.

Предвид изложеното съдът намира, че образуваното производство по искането за установяване съществуването и несъществуването на факти с правно значение, чието предявяване не е изрично предвидено в закона, е недопустимо и исковата молба следва да бъде върната - по арг. от чл. 130, изр.

1 ГПК.

Съгласно определение на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи различни хипотези на процедиране при недопустим иск – първата при нередовност на исковата молба /редовната искова молба е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска/, а втората – за други хипотези на недопустимост, не изискват задължителна поредност на визираните в нормите процесуалните действия. При положение, че искът е недопустим в хипотезите на чл. 130 ГПК е безпредметно да се отстраняват неговите нередовности по реда на чл. 129 ГПК. Затова и при констатирана от съда недопустимост на иска по чл. 130 от ГПК е ненужно да се дават указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а исковата молба следва да бъде директно върната по чл. 130 от ГПК.

Мотивиран от горното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. № 110947/15.10.2024 г., във връзка с която е образувано т. дело № 2056/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба съдебно производство.

Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба 2 пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3