Определение № 560 от 18.09.2023, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 344/2023
- Вид
- Определение № 560
- Подписан
- 18.09.2023
- В сила
- 18.09.2023
- Състав
- Полина Пенкова, Кремена Големанова, Велемира Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 560 гр. Габрово, 18.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Кремена Големанова
Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500344 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на „А.С.В.” ЕАД срещу Разпореждане №1616/27.07.2023г. по ч.гр.д. №1141/2023г. на Габровския районен съд, с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против И. В. В..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Излага се, че представянето на договора за цесия не е необходимо в заповедното производство, тъй като същото се развива само на база твърденията на страните, без да е необходимо да се представят доказателства относно материалните предпоставки за основателност на претенцията.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да бъде уважена претенцията на жалбаподателя.
Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
В обжалваното разпореждане заповедния съд е приел, че заявлението не е придружено както от договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2021г., така и от въпросното Приложение №1 от 23.08.2021г. към него. Щом това е така, следвало да се приеме, че приложените материали не са в състояние да докажат, че „А.С.В.” ЕАД е кредитор, който е придобил вземането от длъжника по предвидения за това ред. Пречка за такъв извод се явявал и приложения договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 08.04.2019г. между „А.Т.” ЕООД С. и И. В. В., който не бил подписан от длъжника.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.
1
В т. 9 от подаденото по ч.гр.д. №1141/2023г. по описа на Габровския районен съд заявление по чл.410 от ГПК от „А.С.В.” ЕАД срещу И. В. В. е посочено, че се претендира вземане в размер на 1500лв. – платена главница на К. ЕАД, във вр. с договор за потребителски кредит №2008608; 444,75лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019г. до 20.07.2020г., както и сумата от 758,95лв.- обезщетение за забава за периода 21.05.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.
В т.12 е посочено, че заявителя е цесионер по договор с цедента „А.Т.“ ЕООД, който е поръчител по договор за потребителски кредит предоставен на длъжника от „К.” АД. Излага се, че между длъжника и „А.Т.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във вр. със сключения договор за кредит, като между двете дружества е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Поради неизпълнение на задължението на длъжника поръчителят е заплатил същото и е встъпил в правата на кредитора.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит №2008608, сключен между „К.” АД и И. В. В. като кредитополучател, за предоставяне на кредит от 1500лв., със срок на кредита 15 месеца.
Представени са и Общи условия за предоставяне на кредити от „К.” АД, договор за поръчителство сключен между „К.“ АД и „А.Т.“ ЕООД, както и договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „А.Т.” ЕООД и И.
В. В., в който е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 104,94лв. на месец.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Видно от представения договор за поръчителство сключен между длъжника и цедента, същият е сключен по реда на ЗЕДЕУУ, но договорът не е подписан от длъжника с електронен подпис по смисъла на закона, т.е. няма сключен договор за поръчителство.
Освен това ЗПФУР урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставянето на платежни услуги.
Договорът за поръчителство не попада в изчерпателно изброения кръг отношения, относно които е приложим ЗПФУР.
Освен изложеното по-горе, настоящият състав на съда намира, че сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в 2 правата между потребителя и търговеца. В този смисъл уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, се явява неравноправна за потребителя клауза, по см. на чл.146, ал.1, т.19 от ЗЗП и същата представлява уговорка във вреда на потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестност, поради което на осн. чл.26 от ЗЗД договорът е нищожен.
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона. Законът задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона. След като договорът за поръчителство е нищожен, то претенцията на заявителя въз основа на него е неоснователна.
Поради гореизложеното въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1616/27.07.2023г.
№1141/2023г. на Габровския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. по ч.гр.д.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3