Решение № 9785 от 08.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45382/2021
- Вид
- Решение № 9785
- Подписан
- 08.06.2023
- В сила
- 28.05.2026
- Състав
- ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 2, ал. 1, т. 6 · Закон за общинската собственост
- чл. 39 · Закон за собствеността
- § 5, т. 39 · Закон за устройство на територията
- чл. 6, ал. 2 · Наредба за търговете
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 9785 гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110145382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. И. Н. и И. Г. К., уточнена с молба от 05.01.2022 г., против „EМЗ“ АД / с предишно наименование „ЧРБ“ АД/ с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците притежават право на собственост в режим на съпружеска имуществена общност върху самостоятелен обект „помещение в трафопост“, находящо се в гр. София, ж.к. „ХД“ до бл. 54, с площ от 9.75 кв. м., изградено в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: изток-тревна площ, запад-тревна площ, север-//// със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 06.03.2014 г. ищците по време на брака са придобили по силата на договор за покуко-продажба от ЕТ „ТМН.“ право на собственост върху процесното помещение, което представлява самостоятелен обект в сграда. Процесуалният представител на ищците поддържа, че праводателят по сделката се легитимирал като собственик по силата Договор № Р-189-00 за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 18.07.2001 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 20959, том XI, акт 112, от 2001 г., а Общината се легитимирала като собственик по силата на Акт за частна общинска собственост № 1010/12.05.2000 г. на Общинска администрация район „Подуяне“. В исковата молба са изложени твърдения, че през 2019 г. след справка в АГКК, ищците констатирали, че процесният самостоятелен обект не е нанесен в кадастралната карта на гр. София, поради което инициирали процедура по неговото нанасяне. Със Заповед № 18-301-09.01.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър било одобрено изменение на КККР на гр. София.
Ответното дружество обжалвало сочената заповед, като противопоставило собствени права върху вещта. С влязло в сила решение по адм. д. № 3125/2020 г. по описа на АССГ заповедта била отменена, като съдът приел, че е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. Предвид изложеното е направено искане предявеният положителен иск за собственост да бъде уважен, като сторените от ищците 1 съдебни разноски бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск като неоснователен. В подадения отговор са изложени твърдения, че трансформаторния пост, като съвкупност от сграда и монтираните в нея съоръжения, представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 17 от ДР към ЗЕЕЕ / отм./ и § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ и представлява елемент от електроразпределителната мрежа. В отговора са изложени доводи, че трафопостът е изграден при действието на Закона за електростопанството от 1975 г., поради което сградата е била държавна собственост.
Процесуалният представител на страната поддържа, че след преобразуване на държавните предприятия в търговски дружества, върху „Електроразпределение Столично“ ЕАД, образувано със Заповед № ДВ-121-А от 24.04.2000 г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и Окончателен разделителен протокол от 2000 г., по силата на Спогодба от 15.12.2004 г., преминала собствеността върху процесния трансформаторен пост (стр. 153 от Приложение 2.1.1.1 към Спогодбата) с площ от 72 кв. м., в който се включва и процесното помещение. В подадения отговор са изложени твърдения, че за трансформаторния пост е издаден Акт за държавна собственост № 05907 от 02.12.2005 г., видно от който правата върху процесният енергиен обект с площ от 73 кв. м. са предоставени на „Електроразпределение столично“ ЕАД с ново наименование „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че е налице несъответствие между площта на помещението съгласно Акта за общинска собственост представен ведно с исковата молба от 6,25 кв.м. и посочената в прехвърлителните договори площ от 9,75 кв.м. В подадения отговор са изложени доводи, че в Акта за общинска собственост обекта е индивидуализан като помещение към трафопост, а не като помещение част от трафопост, поради което не е налице идентичност между имота предмет на АОС и процесното помещение. Процесуалният представител на страната поддържа, че предвид предназначението на трафопостта праводателите на ищците не биха могли да придобият право на собственост върху помещение в сградата, поради което предявеният иск се явява неоснователен. Направено е искане сторените от дружеството разноски да бъдат възложени в тежест на ищците.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:
В доказателствена тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК е да установят при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния имот на твърдяното придобивно основание, а именно придобиване на собствеността върху процесния имот по силата на валидно възникнало облигационно правоотношение по Договор № Р-189-00 за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване и Договор за покупко-продажба от 06.03.2014 г., обективиран в нот. а к т № 17, том I, по описа на нотариус Ц.Г., както и че процесният нежилищен имот представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по разпределените в тежест на ищците елементи от фактическия състав на претенцията, както и да докаже релевираните с отговора на исковата молба възражения, включително обстоятелствата, от които произтичат претендиран ото в негова полза право на собственост.
Като писмено доказателство по делото e приет препис от Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерски съвет за образуване на еднолично търговско дружество с държавно имущество „НЕК“ ЕАД. Съгласно т. 15 от разпореждането „НЕК“ ЕАД поема активите и пасивите на преобразуваните стопански организации по т. 1, а именно обединенията и комбинатите, както и другите им предприятия от системата на Комитета по енергетиката съгласно Приложение № 1 към разпореждането, както и част от имуществото на организациите по разпореждане № 45 и № 47 на Министерския съвет от 1991 г. съгласно разделителни протоколи. Представено е и Приложение № 1 към Разпореждане № 46/07.11.1991 г. / Списък на преобразуваните предприятия от обединения и комбинати и други предприятия от системата на Комитета по енергетика/. В раздел VI e предвидено, че 2
Стопански електроснабдителен комбинат-София включва предприятия „София-изток“, „София-запад“, „София-север“, „София-юг“, „Електроремонтстрой“ и „Електрически подстанции и мрежи-високо напрежение“.
Като писмено доказателство по делото е приет препис от Акт за частна държавна собственост /АДС/ № 04039/18.11.2004 г., издаден на основание чл. 148 от ППЗДС, за трафопост /дисп. № 31-504/, представляващ сграда с пл. № 861 със застроена площ от 73 кв. м., заедно със сервитутно право на строеж, с конструкция на сграда-масивна и година на въвеждане в експлоатация-1984 г. с местонахождение на имота в гр. София, /////, имот с пл.
№ 861, УПИ III за ОЖС, кв.46, м. „ХД“ по плана на гр. София по регулация, одобрена със Заповед № РД-50-09-26/26.01.1988 г. В т. 9 от АДС е отразено, че върху имота са предоставени права на „ЕС“ ЕАД, а съгласно т. 11 имотът е включен в капитала на „ЕС“ ЕАД.
Като писмено доказателство по делото е приет препис от Приложение 2.1.1.1. към Анекс № 1 от 15.12.2004 г. и Спогодба от 15.12.2004 г., представляващ Списък на недвижими имоти, собственост на „ЕС“ ЕАД, като под № 24402 е посочен трафопост № 31501 с адрес: район Подуяне, ж.к. „ХД“, до бл. 54 с площ 72 кв. м. и собственик на имота съгласно АДС № 04039/18.11.2004 г. „ЕС“ ЕАД.
Като писмено доказателство по делото е приет препис от Акт за частна общинска собственост /АОС/ № 1010/12.05.2000 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС и ЗМСМА за помещение към трафопост до блок 54, панелна конструкция, построен през 1984 г., ж.к. „ХД“ с обща площ 72 кв.м. с площ на помещението от 6.25 кв. м. В акта е отбелязано, че машинната част на трафоспоста е собственост на „Електроснабдяване“ – гр.
София.
По делото са представени преписи от Протокол № 1 и Протокол № 2 от 10.07.2001 г. за проведен търг с явно наддаване с един кандидат при условията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за търговете. Представен и препис от Договор № 189-00/18.07.2001 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване, вписан в Службата по вписвания – гр. София, съгласно който И. Г. К., действаща в качеството си на ЕТ „Т.И.К“ закупила от Столична община помещение в трафопост, находящо се в гр. София, ж.к. „ХД“, до бл. 54, кв. 44, парцел III, с разгърната застроена площ от 9,75 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
По делото е представен препис от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 17, том I, рег. № 1975, нот. дело № 16/2014 г., по описа на нотариус Ц.Г., съгласно който М. И. Н., действащ в качеството си на ЕТ „Тилия – М. Н.“ прехвърлил на физическото лице М. И. Н. правото на собственост върху помещение в трафопост, находящо се в гр. София, ж.к. „ХД“, до бл. 54, кв. 44, парцел III, с разгърната застроена площ от 9,75 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че ищците са в брак от 20.01.1991 г.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният трафопост, находящ се в гр. София, ж.к. „ХД“ до бл. 54, кв. 44, парцел III, с идентификатор ***, е с площ от 74 кв.м., като в сградата съществува помещение със застроена площ от 9,75 кв.м. Вещото лице разяснява, че съгласно изготвен проект за промяна на предназначение самостоятелното помещение представлява магазин за пакетирани стоки и напитки. От заключението се установява, че проектът за промяна в предназначението по част електроснабдяване е съгласуван със Столична дирекция на вътрешните работи, Служба „Пожарна безопасност“, като „ЕС“ е издало разрешение за ел. мощност и монтаж на трифазен електромер от 05.12.2001 г. Видно от заключението помещението има самостоятелен вход за достъп, като съгласно писмо № 94-И-203/14.12.2002 г. на Столична община е дадено разрешение да се изгради подход към трафопоста до бл. 54 за сметка на 3 молителя И. Колева ( ищца в настоящото производство). При изслушване на заключението вещото лице разкрива, че помещенията от процесния трафопост, в които са монтирани т.нар.
„електрически шкафове“ са различни от процесното. Експертът разяснява, че помещенията от процесния трафопост, които служат за електроснабдяване ( където са монтирани т.нар.
„шкафове“ и електрически кабели) са затворени посредством метални врати. Вещото лице допълва, че от проектантска гледна точка процесното помещение има самостоятелен характер, тъй като в него няма монтирани елементи от електроразпределителната мрежа, предназначението на помещението е променено с разрешение на съответните компетентни органи, като за помещението има открити самостоятелни партиди за ток и вода. Експертът е категоричен, че процесното помещение не може да се ползва като трафопост, тъй като не е предназначено за тази дейност.
Предвид изложеното, съдът намира следното от правна страна на повдигнатия спор:
Правото на собственост, както и всички субективни права имат за обект определена вещ, обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това право, което се характеризира с абсолютната власт на носителя му, от която произтичат и различните му правомощия. Без вещта да съществува като самостоятелен обект не може да съществува и вещното право на собственост – така изрично Решение № 542 от18.01.2011 г. по гр.д. № 1469/2009 г. на II г. о. на ВКС. Вещни права възникват върху отделни вещи, обособени от правото като обекти на собственост. Съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ „обект“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма с оглед тълкувателния й характер се отнася и за вече построените сгради.
Разпечатката съдържа 28 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8269c93-edc9-4ff5-a287-70372fbd3465