Решение № 16809 от 18.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 65023/2022
- Вид
- Решение № 16809
- Подписан
- 18.10.2023
- Състав
- СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 119012 от 03.12.2022 · СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
- Разпореждане № 121591 от 09.12.2022 · СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
- Определение № 29295 от 22.08.2023 · СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
- Разпореждане № 145214 от 18.11.2023 · СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
- Разпореждане № 158571 от 15.12.2023 · СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
- Разпореждане № 2222 от 05.01.2024 · СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 144, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 149 ал. 1 т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Закон за защита на потребителите
- чл.62, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- §1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 61 и сл. · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 16809 гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20221110165023 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „************** ЕАД против Й. З. Б. осъдителни искове по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ – за задължения във връзка с топлоснабдяване на имот с абонатен номер 230458 на посочен адрес: 1 204,51 лв. – претендирани като стойност на топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба / 29.11.2022 г./ до окончателното плащане; 171,70 лева – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и за забава в периода 15.09.2020 г. – 27.05.2022 г.; 54,55 лева – такса за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва от датата на исковата молба 29.11.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 10,83 лева – законна лихва за забава относно задължението за такса „дялово разпределение“ за периода 01.07.2019 г. – 27.05.2022 г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които: че не е клиент на ищеца, че процесният случай представлява „непоискана доставка“; че не е бил уведомен от „Техем сървисис“ ЕООД за предстоящото отчитане на топлинната енергия в сградата и това е причината да не осигури достъп за отчитане на уредите в имота си.
От страна на „Техем сървисис“ ЕООД, конституиран като трето лице–помагач на страната на ищеца „************** ЕАД, се твърди, че дяловото разпределение за процесния имот и период е извършено в съответствие с действащите към този момент нормативни уредби.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на 1 вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна 1 станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответникът има качеството на клиент, тъй като съгласно представения нотариален акт за замяна на недвижими имоти (л.17-18) през 1991 г., ответникът Й. З.
Б. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот с адрес: гр.
София, ж.к. *****************
Облигационната връзка в случая е възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на ВКС, според която собственикът или титулярът на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. Поради това, ответникът има качеството потребител на топлинна енергия.
Така направеният извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, която предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя, защото ищецът „Топлофикация София” ЕАД няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а представлява топлопреносно предприятие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, следва, че сключване на писмен договор като форма за действителност, както предвижда чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, е необходимо само за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда – етажна собственост (в сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване на писмен договор, още по-малко подаване на заявление за откриване на партида.
Облигационната връзка с ответника отразява именно хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като видно от сключения договор с дружеството-топлинен счетоводител „Техем сървисис“ ЕООД за извършвана на услугата „топлинно счетоводство“, отношенията по топлоснабдяването на сградата са били започнали още към 2002 г., което е преди влизането в сила на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г.) В списъка на етажните собственици под № 15 и като собственик на имот с процесния абонатен номер се е подписал и ответникът Й. З. Б..
Неоснователно е възражението на ответника, че процесният случай представлява „непоискана доставка“, което по същество е възражение по смисъла на чл. 62 от ЗЗП. По повод на конкретни оплаквания от български потребители, от страна на Европейската комисия е разяснено, че правилото на чл. 27 от Директива 2011/83 2
(съответно на Директива 2005/29/ЕО), което забранява непоръчаните доставки на стоки или услуги, е неприложимо в случаите на доставка на топлинна енергия до жилищни блокове с етажна собственост, защото съгласието на абоната с доставката на топлинна енергия се счита дадено от момента на придобиване на вещно право в имот с етажна собственост. В същия смисъл са задължителните за съобразяване разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. §1 от ДР на ЗЗП, като изрично е посочено, че съгласието за доставка и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на §1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза (л.98-105) отчитането на топлинна енергия в абонатната станция за процесния период се е извършвало чрез т.нар. общ топломер. За периода 22.09.2020 г. – 30.04.2021 г. отчитането на топлинна енергия е извършено чрез топломер, който е бил с изтекъл срок на метрологична проверка, поради което вещото лице не може да потвърди, че стойности за потребена топлинна енергия са отчетени в съответствие с нормативните изисквания. Обстоятелството, че топломерът е бил с изтекъл срок на метрологична проверка не се отразява на начислената сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като същата се определя по нормативно определена формула и резултатът не се влияе от показанията на общия топломер в абонатната станция.
В сградата-етажна собственост не се потребява топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/. По данни от ФДР за процесния период в имота е имало 4 бр. радиатори с монтиран индивидуален разпределител на разходите за отопление /ИРРО/ и щранг-лира в банята без ИРРО. За всички отоплителни тела в имота за отоплителния сезон 2019/2020 г. е начислена служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, като за отоплително тяло без уред. За отоплителния сезон 2020/2021 г. топлинна енергия е начислена служебно само за щранг-лирата в банята. Вещото лице посочва, че изчисленото от него количество топлинна енергия за щранг-лирата в банята, като се вземе предвид нейната мощност, съвпада с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. Изчисленото от вещото лице количество топлинна енергия за 4 бр. радиатори за периода 2019/2020 г. съвпада с отразеното в изравнителните сметки. Изчислените от вещото лице стойности на количество топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация съвпада с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. В заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, с изключение на посоченото нарушение относно изтеклия срок на метрологична проверка на общия топломер.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (л.108-111) за процесния имот и период не е извършено плащане на задълженията. Размерът на начислените от ищцовото дружество задължения за имота е както следва: 1 204,51 лв. – главница, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия, 54,55 лв. – цена за услугата „дялово разпределение“, 3
234,00 лв. – законна лихва върху задължението за главница за топлинна енергия и 13,20 лв. – законна лихва върху цената за услугата „дялово разпределение“.
Съгласно представения на л. 94 протокол на 22.05.2020 г. представител на „Техем сървисис“ ЕООД е поставил съобщение за предстоящ отчет на уредите за дялово разпределение, като са осигурени две дати за отчет – 01.06.2020 г. и 06.06.2020 г.
Съгласно протоколи от 01.06.2020 г. и 06.06.2020 г. (л.94) до ап. 139 не е осигурен достъп за отчет.
Съгласно представения протокол от 29.04.2021 г. представител на „Техем сървисис“ ЕООД е поставил съобщение за предстоящ отче на уредите за дялово разпределение, като са осигурени две дати за отчет – 09.05.2021 г. и 13.05.2021 г.
Съгласно протоколи от 09.05.2021 г. и 13.05.2021 г. (л.95) до ап. 139 не е осигурен достъп за отчет на уредите.
Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., която е приложима за отоплителния сезон 2019/2020 г. на основание § 3 от ПЗР, съответно и за отоплителния сезон 2020/2021 г. всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане показанията на уредите и/или водомерите за гореща вода.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. В съответствие с чл. 144, ал. 6 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата.
Съгласно чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. рекламации п о (възражения) по отчета показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка.
В настоящия случай, по делото не се спори, че ответникът не е осигурил достъп до имота си за отчет на уредите за дялово разпределение за отоплителните сезони 2019/2020 г. и 2020/2021. От представените от третото лице – помагач протоколи (л.94 и 95) се установява, че в съответствие с изискванията на чл. 52, ал. 3 от Общите условия на „************** ЕАД за предстоящото извършване на отчет на уредите в сградата е поставено съобщение повече от 3 работи дни преди датата, на която клиентите е следвало да осигурят достъп до имотите си, като за извършването на отчет са осигурени две дати за всеки отоплителен сезон. Ответникът като клиент, неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал. 8 от наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но ответникът не твърди, съответно не са налице доказателства ответникът да е упражнил това свое право за отоплителния сезон 2019/2020 г.
Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b826815d-fe6d-4801-8bf2-46953354e540