Решение № 4117 от 03.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4117 гр. София, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110165329 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „ГРАФЕНА ГРУП" ЕООД, ЕИК: 203785177 срещу М. Б. М. с ЕГН: **********, с адрес: град София........, община Столична , област София, с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща невърнат паричен заем, даден на 20.12.2019 година, по сключен устен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (21.04.2022 г.) до окончателното плащане на сумата, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21763 по описа за 2022 година на Софийски Районен Съд.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили устен договор на дата 20.12.2019 г. след предварително проведени няколко разговора, в които ответникът помолил за сума на заем.

Твърди, че по силата на договора е предоставил на ответника заем в размер на 3000 лв. (три хиляди лева), като се уговорили сумата да бъде преведена по банкова сметка на ответника.

Срещу така предоставената сума ответника се задължил да върне сумата от 3000 (три хиляди лева) до дата 01 март 2020 година. Твърди, че договорът е сключен на 20.12.2019 г., когато е била предадена сумата на ответника. С оглед гореизложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че сключеният между страните договор е бил за правна защита и съдействие по редица казуси на дружеството, както и на управителя в лично качество, като платените суми са били по този договор. Твърди, че платените суми са били заплатени за водени преговори и разговори във връзка с дължими на ищеца суми (8 срещи и над 20 телефонни разговори за цена от общо 1200 лева); консултации и изготвяне на молба до Софийски градски съд относно дело за несъстоятелност (цената на извършената услуга е 800 лева); изготвяне на анекси и споразумение от 09.07.2019 г., (за цена на извършената услуга в размер на 1000 лева); нотариални покани за събиране на дължими суми (за цена на 1 извършената услуга в размер на 1000 лева); даване на консултация и изготвяне на възражение по ч.гр.д. № 10821/2019 г. по описа на СРС (за цена на услугата 400 лева); консултации по ч.гр.д. № 24909/2019 г. по описа на СРС (за цена на услугата 500 лева).

Възнагражденията са били съобразени с Наредбата за минималните адвокатски възнаградения. С оглед на това моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

За основателност на предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1, чл.

240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение между него и ответника по договор за заем, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесните суми, а именно – предаване от ищеца на ответника на паричната сума, предмет на договора за заем.

В тежест на ответника е да докаже направените в отговора на исковата молба възражения, а именно, че сумите са платени въз основа на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

От приложеното ч.гр.д. № 21763/2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав, се установява, че на 21.04.2022 г. е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 81861 от заявител „ГРАФЕНА ГРУП" ЕООД, ЕИК: 203785177, представлявано от управителя ......... срещу М. Б. М., ЕГН: ********** с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата от 3000 лв., представляваща невърнат паричен заем, даден на 20.12.2019 година, по сключен устен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (21.04.2022 г.) до окончателното плащане на сумата.

Към заявлението е приложено заверено копие от платежно нареждане за преведена по банков път сума в размер на 3000 лева с наредител „Графена Груп“ ЕООД, получател М.

Б. М. и посочено основание за превода „даване на заем до 1 март 2020“.

На 06.07.2022 г. е издадена Заповед № 19328 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, надлежно връчена на длъжника, който в срок е подал възражение. Това обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите ...........

От разпита на св. Б...... се установява, че същият живее на семейни начала с управителя на ищцовото дружество, като двамата са били в приятелски отношения с ответника М., виждали се, вършели си услуги. Последният се представял за адвокат и свързал свидетеля с друг адвокат, който работел по казуси на ищцовото дружество.

Ответникът поискал заем от свидетеля Б......, за да празнува Коледа и Нова година, който му превел сумата от 3000 лева чрез „Графена груп“ ЕООД, която сума не била върната.

От разпита на св. Т......... се установява, че познава ответника от 12-13 години, тъй като той бил адвокат на ФК ЛОКОМОТИВ СОФИЯ, а тя претендирала възнаграждения на футболисти, които имали да получават възнаграждения от дружеството. Посочва, че е запозната с настоящия спор, по повод на това, че ответникът през 2019 г. се свързал с нея да обсъди ситуация с дружеството ищец и друго дружество, което дължало възнаграждения на ищеца по повод на извършена от последния работа. Ответникът поискал нейното становище, помолил да му помогне с оглед изготвяне на документи, свързани с производство по несъстоятелност, както и споразумения и договор за прехвърляне на вземане от трето дружество към Графена. В същия този период - 2019 г. ответникът помолил свидетелката да ревизира подготвени от него нотариални покани от името на дружеството „Графена“ за 2 събиране на суми от дружеството „С...“, също така поискал становище по две заведени ч. гр. д. срещу „Графена“ в СРС, като свидетелката му помогнала във връзка с изготвяне на възражения по заповедни производства. Допълва, че ответникът я уведомил, че е получил сума от 3000 лева за извършената от него работа.

От показанията на свидетеля Б.......... се установява, че познава ответника М. М., като г-н Б...... ги запознал по повод на вземане, което свидетелят имал от дружеството „С...“.

Свидетелят Б...... препоръчал адв. М. да съдейства на св. Б.......... по случая, при което М. изготвил необходимите документи, правил срещи с насрещната страна, водил комуникация.

Допълва, че не знае М. и Б...... да имат някакви уговорки във връзка с предоставянето на договор за заем и срок за връщане на конкретния договор.

При установеното от фактическа страна, настоящия състав, по реда на чл. 235 ГПК, прави следните правни изводи:

Договорът за заем за потребление е реален договор. Той се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. За валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма, поради което простото съгласие, придружено с предаването, е достатъчно за действителността на договора. В съдебното производство съществуването на договора за заем се установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума.

С исковата молба изрично се поддържа основание за предаване на сумата - сключен между страните договор за заем. Следователно ищецът следва не само да докаже, че определена сума е предадена, за което няма спор, а че е предадена именно на твърдяното основание - договорно правоотношение по сключен между страните договор за заем.

О т преводното нареждане, което е частен свидетелстващ документ, се установява неоспореното превеждане на сума в размер на 3000 лв. от ищеца в полза на ответника, като е посочено основание - паричен заем. Вписването на основание е по преценка на наредителя, но това не означава, че основанието е прието от получателя. За да се приеме, че е сключен договор е нужно наличие на две насрещни волеизявления, като това на едната страна следва да е прието от другата. За да се приеме, че насрещните волеизявления имат характера на договор за заем, заемополучателят следва да се е съгласил, че приема сумата срещу насрещно задължение да я върне.

Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, т.е. той е съвпадение на две насрещни волеизявления. За да имаме съглашение е необходимо конкретни, съвпадащи по съдържание волеизявления да са отправени и приети. Всяко съглашение има съществени елементи, определящи го като договор от определен вид – дата, на която предложението за сключване на конкретен договор е достигнало до насрещната страна и е прието; създавани права и задължения; цена на договора; изявления на страните.

В Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. дело № 5122/2014 на ВКС, III г. о. и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г. о. е налице произнасяне по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над определената в закона стойност. В цитираните съдебни актове е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено – налице е писмен документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (в този смисъл са Решение № 283 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 2117/2016 на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 3

17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение от 23.01.2014 г. по гр. д. № 483/2012 г. на ВКС, І т. о. и Решение от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г.о.).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б......, но от показанията на последния не може да се направи еднозначния извод, че ищецът и ответникът са обвързани от договор за паричен заем с твърдяното в исковата молбa съдържание. В исковата молба се твърди, че заемът е отпуснат от управителя на ищцовото дружество – ......... и именно тя в качеството си на едноличен собственик на капитала е заемател, което не се подкрепя от показанията на св. Б......, посочващ в показанията си, че „той поиска заем от мен“, „дадох му ги през фирмата, която жена ми управлява“, водещи до извод, че заемното правоотношение е възникнало именно между Б...... и М., а не между ищеца и ответника М..

О т показанията на свидетеля Б...... не се извеждат съществените елементи на договора за заем – страни, дата на сключване, поемане на конкретно задължение за връщане на сумата, като същевременно следва да бъде отчетено обстоятелството, че същият се явява заинтересован от изхода на делото.

Като резултат от това по делото е останало недоказано наличието на правно основание за настъпилото имуществено разместване именно между ищеца и ответника.

Поради изложеното, съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, водещи до еднозначния извод, че страните са обвързани от договор за паричен заем с уговорен срок за връщане 01.03.2020 г., с предмет предаване на сума в размер на 3000.00 лева, поради което иска следва да бъде отхвърлен като недоказан.