Решение № 852 от 16.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100605592 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа НПК.

С Присъда от 13.06.2024г., постановена по НЧХД № 6338/2023г., Софийски районен съд, НО, 132 състав е признал подсъдимия А. И. П. за невиновен в това: на 17.08.2020 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице-заместник-председател на Държавна агенция „Разузнаване“ при изпълнение на службата си, с писмо № RB 102101 -001 -04/1113493/17.08.2020г., адресирано до ДАНС, подписано от него „за председател“ на Държавна агенция „Разузнаване“, да е разгласил позорни обстоятелства за Б. Н. Б. в качеството му на длъжностно лице - извънреден и пълномощен посланик на Република България в Ливанската република при и по повод изпълнение на службата му с твърдения за:

-нарушаване сигурността в посолството при посещението на 4 сирийски граждани и определяне на К. Ф. за пряк ръководител на физическата охрана;

-близки контакти с Г.Р., който има българско и ливанско гражданство; че Б. излиза евтино като посланик и за контакти с посланик Е.Е., мюсюлманин;

-опити за интриги между служителите на задграничното представителство;

-намеса в работата на ...при посещението на Президента Р.Р. и премахване на гриф за класифицирана информация от документи, изготвени в посолството;

-интерес към кадровата политика на ДАР, негативни оценки за служители на задграничното представителство;

1

-намеса в работата на консулската служба;

-контакти на посланик Б. с две рускоговорящи гражданки от лятото на 2019 година, като от това са произлезли тежки последици, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 147, ал.

1 НК.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от частния тъжител Б. Н. Б. и допълнение към нея, в които се излагат възражения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт. Моли се присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

С Определение от 16.09.2024г. по чл. 327 и сл. НПК въззивният съд е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие.

В съдебно заседание подсъдимият дава допълнителни обяснения във връзка с повдигнатото обвинение.

В хода по същество повереникът на частния тъжител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Подобно становище поддържа и частния тъжител.

Защитата излага доводи за обоснованост на атакуваната присъда и моли същата да бъде потвърдена. Подсъдимият поддържа изложеното от неговия защитник в хода по същество. В последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.

314 НПК, намери за установено следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.

Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства първата инстанция законосъобразно е приела следната фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия съд. СГС допълни частично фактите по делото, съобразно правомощията си по чл. 316 НПК, с оглед дадените обяснения от подсъдимия в хода на въззивното производство и прие за установено следното:

Подсъдимият А. И. П. е роден на ******* г. в гр. Прага, Република Чехия, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, живущ в гр. София, ж.к. „*******, ЕГН: **********.

В периода от 2015г. до юли месец 2021г. подсъдимият А. П. работел в Държавна агенция „Разузнаване” /ДАР/, като заемал длъжността заместник-председател на агенцията.

В този период била установена практика при постъпване на оперативна информация от друга държава, същата да се обработва от служители на съответната дирекция, след което да 2 бъде изпращана на директора й. При преценка за оперативна стойност на информацията, тя се изпращала от директора на ДАР или неговите заместници до други институции, които имали отношение към нея, включително с оглед извършване на проверка по нея. Директорът на ДАР, респективно лицето, което го замества, единствено преценявали дали адресатът е правилен и дали документът има съответната форма, без правомощия за промяна на съдържанието. Нямали задължение да извършват лично проверка, дори да изискват обяснения от лицето, за което се отнасяла информацията.

През 2020г. в ДАР постъпила информация от служители на ДАР в Ливан, която касаела тъжителя Б. Б. и дейността му като посланик в Ливан. Информацията била обработена от служители на дирекцията, отговаряща за региона на Ливан, чийто директор бил свид. Т.. Информацията била обективирана в писмо, адресирано до Държавна агенция „Национална сигурност” /ДАНС/ и Министерството на външните работи /МВнР/ с оглед проверка на достоверността й, като същата била класифицирана. Писмото съдържало твърдения относно тъжителя, конкретно: за нарушаване сигурността в посолството при посещението на 4 сирийски граждани и определяне на К. Ф. за пряк ръководител на физическата охрана; за близки контакти с Г.Р., който има българско и ливанско гражданство; че тъжителят Б. излиза евтино като посланик и за контакти с посланик Е.Е., мюсюлманин; за опити за интриги между служителите на задграничното представителство; за намеса в работата на ...при посещението на Президента Р.Р. и премахване на гриф за класифицирана информация от документи, изготвени в посолството; за интерес към кадровата политика на ДАР, негативни оценки за служители на задграничното представителство; за намеса в работата на консулската служба; за негови контакти с две рускоговорящи гражданки от лятото на 2019 година.

Писмото било представено за подпис на подсъдимия, който, съгласно заповед № 1634/07.08.2020г. на председателя на ДАР, го замествал за определен период. След като се запознал с писмото, подсъдимият го подписал и същото на 17.08.2020г. под № RB 102101001-04/11- 13493 било изпратено до ДАНС и МВнР за проверка на съдържащата се в него информация. А. П. нямал представа дали посочената в писмото информация отговаря на истината, нямал и задължение да предприемане на действия по нейната проверка, включително да изиска обяснения от лицето, за което се отнася, тъй като не влизало в задълженията му.

По повод информацията, председателят на ДАР и подсъдимият провели среща в МВнР със заместник -министър и главен секретар.

Настоящият въззивен състав направи фактическите си изводи на база следните доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, дадени пред първата инстанция и пред въззивния съд; показанията на св. Т.; писмо № RB 102101-001-04/1113493/17.08.2020г. на ДАР до ДАНС; заповед № 1634/07.08.2020г. на председателя на ДАР; извадки от кореспонденция по електронен път между тъжителя и други лица; писмо относно посещението на тъжителя на курсове по арабски език /на английски и в превод на български език/ декларация от Н.С.; извадка от дневник за посетители; справка за съдимост за 3 подсъдимия.

СГС, подобно на районния съд, счита за безспорни факти по делото съответно: заеманите от тъжителя и подсъдимия длъжности към релевантния период и инкриминираната дата; съдържанието на писмо № RB 102101-001-04/11- 13493/17.08.2020г. и това, че е било подписано от подсъдимия.

Видно е от приобщеното по делото писмо № RB 102101-001-04/11-13493/17.08.2020г. конкретното му съдържание, част от което са и изрази, чийто смисъл отговаря на посочения в тъжбата.

Не е спорно между страните, а и от самото писмо се установява, че същото е подписано от подсъдимия „за председател на ДАР“ съгласно Заповед № 1634/07.08.2020г., като този факт се потвърждава и от самия подсъдим. От Заповед № 1634/07.08.2020г. на председателя на ДАР се установява, че същата касае възлагане на подсъдимия да замества председател на Агенцията в конкретен период от време.

Настоящата инстанция, както и СРС преди това, кредитира гласните доказателствени средства, в частност обясненията на подсъдимия и показания на свидетеля Т., като съобрази, че твърденията им относно релевантните по делото факти, свързани с начина на работа в ДАР при постъпване на информация, кореспондират помежду им. Правилно първата инстанция на база тези гласни доказателствени средства е приела за установени следните обстоятелства: реда на работа в ДАР при постъпване на информация - първоначалното й обработване от служители на съответната дирекция, отговаряща за региона на държавата, от която изхождала информацията; прегледа на информацията от директора на съответната дирекцията и предоставянето й на председателя на ДАР или заместниците му; изпращане на информацията при преценка за оперативна стойност до държавната институция, имаща отношения към нея.

Както обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетеля се отличават с логичност и вътрешна безпротиворечивост, като следва да се отбележи, че свид. Т. е трето незаинтересовано от изхода на делото лице, което допълнително мотивира съда да му се довери.

Въз основа на гласните доказателствени средства се установява също така и факта относно постъпването на релевантната информацията от Ливан, касаеща тъжителя, в дирекцията, чийто директор бил св. Т., обработката й и последващото й обективиране в инкриминираното писмо; представянето му на подсъдимия, който го подписал.

Правилно първата инстанция на база показанията на свидетеля Т. и обясненията на подсъдимия е направила извод, че последният не е имал представа дали информацията, касаеща тъжителя като посланик в Ливан е истина, за него същата имала оперативна стойност и я считал за събрана изцяло в изпълнение на дейността на ДАР, подписвайки я с оглед изпълнение на задълженията му да я изпрати за съответната проверка.

СГС от друга страна, доверявайки се на обясненията на подсъдимия, дадени и пред 4 настоящия съд, прие за установено, че А. П. не е имал задължение да предприеме действия по проверка на информацията, включително да изиска обяснения от лицето, за което се отнася, тъй като не е било част от задълженията му. Твърденията на подсъдимия в последния смисъл намират подкрепа в показанията на свид. Т..

Изводи относно съдебното минало на подсъдимия – чисто такова, могат да бъдат направени на база справката му за съдимост.

При така установената фактическа обстановка, СРС е направил обоснован и законосъобразен извод от правна страна, че действията на подсъдимия А. П. не могат да бъдат субсумирани под нормата на чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 НК.

За да бъде осъществен от обективна страна основният състав на престъплението клевета, е необходимо да бъде разгласено неистинско /несъществуващо/ позорно обстоятелство за пострадалия, което обстоятелство да е от естество да накърни неговото добро име в обществото или да му бъде приписано конкретно престъпление. В конкретния случай се твърди първата форма на изпълнителното деяние – разгласяване на позорни обстоятелства.

СГС споделя мнението на първата инстанция, че част от инкриминираните изрази нямат позорен характер. Конкретно, това се отнася до следните твърдения: за определяне на К. Ф. за пряк ръководител на физическата охрана; за близки контакти с Г.Р., който има българско и ливанско гражданство; за контакти с посланик Е.Е., мюсюлманин; че В. излиза евтино като посланик; за премахване на гриф за класифицирана информация от документи, изготвени в посолството; за интерес към кадровата политика на ДАР; за негативни оценки за служители на задграничното представителство; за контакти с две рускоговорящи гражданки от лятото на 2019 година.