Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 44 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 68/2026
Вид
Определение № 44
Подписан
22.01.2026
В сила
22.01.2026
Състав
Стоян Константинов Попов, Ерна Якова-Павлова, Мая Веселинова Нанкинска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20263100600068 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 345 от НПК вр. чл.249 ал.3 НПК.

Образувано е по частна жалба от подс. А. Х., чрез защитника му адв.В.Т. срещу протоколно определение от проведено на 08.01.2026 г. разпоредително заседание по НОХД №3801/24г., по описа на Районен съд-Варна, 15 състав, в частта по чл.248 ал.1 т.3 НПК, с която е прието, че в хода на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

В частната жалба сe посочва, че съдът неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил възражението на адв. Т. за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Излагат се твърдения, че на 08.01.2026 г. неправилно е даден ход на разпоредителното заседание, предвид депозираната молба от защитника за отлагане; че в обвинителния акт има противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, като се акцентира върху изложени факти, от които не можело да се направи извод за съставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение на подзащитния й; че е опорочен начинът на събиране на доказателства в ДП. Формулирано е искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд в обжалваната част, съдебното производство - да бъде прекратено, а делото върнато на прокурора.

След като се запозна с материалите по делото и изложените в частната жалба доводи, въззивната инстанция намери за установено следното:

В разпоредително заседание на 08.01.2026 г. по НОХД № 3801/2024 г. на Районен съдВарна, защитникът на подсъдимия А. Х. направил искане за прекратяване на наказателното производство поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Същите преди това били обективирани в писмен отговор на защитника с вх. № 86305/28.10.2025 г. и касаели недоказаност на престъплението, нарушения при събирането, оценката и проверката на доказателства и съхранението на веществените доказателства.

Първоинстанционният съд се е произнесъл на основание чл. 248 ал.1 т.1- 8 от НПК, като по т.

3 приел, че не са налице отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице и че изтъкнатите възражения от страна на защитата следва да бъдат обсъдени и съобразени в хода на разглеждане на делото по същество.

Въззивната инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд, че 1 наведените и в настоящата жалбата възражения /на практика, идентични с тези в горепосочения отговор/ касаят по съществото си оценката и анализа на доказателствата, каквито не се обсъждат в разпоредителното заседание. Изпълнителното деяние на процесното престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което е внесен обвинителен акт срещу подс.Х., се изразява във възбуждането на заблуждение у пострадалото лице относно наличието на годен предмет – българска валута в обръщение за обмяна на чуждестранна, вследствие на което последният се е разпоредили със свое имущество – пари. Посочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на фактите, които прокурорът е приел за относими към признаците на това престъпление не отменя задължителната им проверката в централната фаза на наказателния процес с участието на всички страни. Всички възражения касаещи събирането на доказателства, съхраняване на веществените доказателства и др. следва да бъдат обсъдени при оценка на доказателствата по същество, но не и в разпоредително заседание, съгл. чл.248 ал.4 НПК. Следва да се отбележи, че в настоящия случай от материалите по ДП не се констатира ограничение на възможността на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения /както е сторил в разпита си на 31.07.2024 г./, да участва в производството, да има защитник / назначен му е такъв, поради невъзможност да плати адвокатско възнаграждение/, а ако не владее български език / какъвто не е случая/ да получи писмен или устен превод на разбираем за него език.

В този смисъл настоящата въззивна инстанция намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че обвинението е неясно и неразбираемо, както и за разминаване между изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и правните изводи на прокурора. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, като в него са посочени времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, размера на вредите, пълни данни за личността на обвиняемия, доказателствени материали и неустановяването на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от проведено от проведено на 08.01.2026 г. разпоредително заседание по НОХД №3801/24г., по описа на Районен съд-Варна, 15 състав, в частта по чл.248 ал.1 т.3 НПК, с която е прието, че в хода на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2