Разпореждане № 2671 от 01.09.2026, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2671 гр. гр. Лом, 01.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Частно гражданско дело № 20261620102517 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е заповедно, образувано по заявление по чл. 410 ГПК от БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище/адрес на управление: *************, чрез пълномощника М. Н. Н., юрисконсулт, срещу И. О. С., ЕГН **********, посочен постоянен адрес: ***************, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1/ Главница 205.16 EUR ведно със законната лихва от 28.08.2026 г.;

2/ Договорна лихва 28.22 EUR за периода 11.03.2022 г. - 11.12.2022 г.

Договорната лихва се начислява върху отпуснатата главница,като се начислява за периода от дата на сключване на договора за кредит 11.03.2022 г. до дата на последна вноска по погасителен план – 11.12.2022г. Следва да бъде отбелязано, че длъжникът е направил плащания в общ размер 119,64 €, които са обслужили задължението му по пера както следва: -Платена главница – 50,48 €; -Платена договорна лихва - 16,20 €; -Платена неустойка – 52,96 €.

В заявлението /в т. 3.2. – обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено: Договор за потребителски кредит № 487914 от 11.03.2022 год.

Уточнения за вземането: На 11.03.2022 г. Между И. О. С., от една страна, в качеството на кредитополучател, и „Креди Йес“ООД, в качеството на кредитодател, от друга, е сключен Договор за потребителски кредит № 487914, по силата на който кредиторът „Креди Йес“ООД е предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер на 255,65 €. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението чрез 9 бр. анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 59,82 €, като съгласно изготвения погасителен план датата на първото плащане е 10.04.2022 г., а последната вноска е била предвидена за дата 11.12.2022 г. Към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения Договор за потребителски кредит са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава.

На дата 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо 1

Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) е сключен Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД /цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /цесионер/. Съгласно Договора за цесия „Креди Йес“ ООД прехвърля на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) изискуеми парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за цесия. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 487914, сключен между и „Креди Йес“ ООД и И. О. С.. С пълномощно от 12.01.2024 г. предишният кредитор /цедентът/ „Креди Йес“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК 202423225, да уведоми от името на „Креди Йес“ ООД всички длъжници по вземания на „Креди Йес“ ООД, които „Креди Йес“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника , чрез препоръчана поща с обратна разписка.

Претендират се и съдебни разноски, състоящи се от държавната такса в заплатения размер, както и юрисконсултско възнаграждение.

По същество:

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно.

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Между длъжника И. О. С. и „Креди йес“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 487914 от 11.03.2022 год., при следните условия и параметри: Размер на отпуснатия заем: 500 лева; Размер на погасителната вноска – 65,21 лв.; Ден на плащане: 11-то число, Вид вноска: месечна, ГПР:

47,886%, Брой на вноските: 9; Месечен лихвен процент: 3,330%; Дата на първото плащане: 11.04.2022г.; Обезпечение: ДА, посочено в чл. 6 по-долу, Дата на последно плащане: 11.12.2022 г., Обща сума за плащане: 586,87 лева В чл. 3.3, ал. 5 от договора е предвидено, че при изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор за паричен заем.

Видно от чл. 6 от договора страните са се съгласили, че договорът за 2 заем следва да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10. ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем, както и с още едно или повече от посочените по-долу обезпечения, отговарящи и на съответните изисквания от чл. 10, ал. 1 от ОУ на заемодателя: 1/ Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия; 2/ Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ат. 2, т. 2 от Общите условия; 3/ Банкова гаранция, съгласно чл. 10. ат. 2, т. 3 от Общите услови; 4/ Ценна книга издадена в полза на заемодателя.

В чл. 8 от договора е посочено, че с подписването на настоящия договор, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение, което да отговаря на условията, той дължи на заемодателя и неустойка в размер на 466,13 лева, с начин на разсрочено плащане, описан в погасителния план.

Въпросната неустойка е била начислена към общото задължение, включена в погасителния план към Договора за заем от самото начало и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва, като така общата сума, която заемодателя е следвало да върне е в общ размер на 1053 лева.

След служебно извършена справка на публично достъпната интернетстраница на

БНБ с адрес: https://www.bnb.bg/Statistics/StHistoricalData/StBIRAndIndices/StBIBaseInterestRate/ind се установява, че към датата на сключване на договора, 11.03.2022 год., законната лихва е била 10,00 %, формирана по следния начин: на основание чл. 35 от Закона на БНБ, ОЛП е бил 0,00% + 10 % надбавка = 10,00%.

Съгласно параметрите на Договор за потребителски кредит № 487914 от 11.03.2022 год., размерът на ГПР по кредита е 47,886%, като не е ясно какво включва, при договорен годишен лихвен процент 39.96%, (тъй като всъщност в договора ГЛП не е посочен, тази стойност се установи чрез просто пресмятане при посочената лихва от 3,330% месечно).

Поражда се обосновано съмнение, че като се прибави към сумата за връщане и неустойката в размер на 466,13 лв. като разход по кредита, действителният размер на ГПР многократно надвишава предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер, които към 11.03.2022 год. е бил 50,00%.

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието “неравноправна клауза” в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В този смисъл, като не е включил възнаграждението за неустойка 3 поради непредставяне на уговореното обезпечение, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договорът, предвид общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.

Съдът приема, че в случая е налице висока степен на вероятност за нищожност на клаузата за осигуряване на обезпечение – с оглед критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил да предостави на заемодателя цитираните по горе обезпечения, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка в размер, по-голям от сумата, получена като заем.

Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.

Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение.

По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие.

Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите – Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в 4 тях.

Отделно – посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Възнаграждението по договора за неустойка за непредставяне на обезпечение е в полза на заемодателя и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. Уговорената неустойка, както бе посочено представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК.