Решение № 1462 от 04.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1462 гр. Плевен, 04.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430102342 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от Г. В. Й., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк. „***“ №***, чрез адв. С. Т. от АК-Плевен, с посочено правно основание – чл.26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД, против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***, бул. *** № ***, представлявано от управителя Н.П.П..

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит №*** от 21.06.2023 година.

Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 2 от договора параметрите на заема са следните: главница - 2200 лева; размер на погасителната вноска - 4 х 80,67 лв и 14 х 203,71 лв; вид вноска - месечна; брой вноски - 18; Фиксиран годишен лихвен процент - 44 %; Годишен процент на разходите на заема - 53.74 %; обща сума за плащане - 3174,62 лв. Твърди се, че съгласно чл. 6 от процесния договор е уговорено, че кредита ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство, като същото може да бъде от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1. При един поръчител 1 осигурителният доход на Поръчителят следва да е в размер на не по- малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. 2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; 3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с Кредитора или свързани с него лица; 4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение; 5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с Кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Твърди се, че съгласно чл. 18 от договора, при неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критерии на Кредитора, съгласно чл. 6 от настоящия договор или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 4270,48 лева. Ищецът посочва, че месечната погасителна вноска съгласно погасителния план става в размер на 419 лева, а общото задължение в размер на 7542 лева. Ищецът твърди, че е погасила процесния кредит чрез заплащането на следните суми: на 15.07.2023 - 322,10 лв; на 22.08.2023 - 50 лв; на 26.08.2023 - 369 лв; на 09.02.2024 - 50 лв; на 24.03.2025 - 5000 лв; и на 24.03.2025 - 3211 лв. с основание пълно погасяване.

Общата сума, която Г. Й. твърди, че е заплатила по Договор за потребителски кредит №*** от 21.06.2023 година е 9002,10 лева.

Ищецът счита Договор за потребителски кредит №*** от 21.06.2023 г. за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал.

1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД.

Изложени са доводи, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузата на чл. 18, вр. чл. 6 от процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в ГПР.

2

Изложени са доводи, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изложени са съображения, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Развити са доводи, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая според ищеца е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 2200 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя за 18 месеца е повече от три пъти размера на заемната сума - 7542 лева.

Твърди се, че договора въвежда неустойка за кредитополучателя, в размер - 4367,38 лева, почти два пъти заемната сума, в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено. Твърди се, че клауза за неустойка и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество последната представлява скрито възнаграждение за кредитора /което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според ищеца, кредиторът очаква, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение, в толкова кратък срок - 2 дни от сключване на договора. Позовава се на погасителния план, като посочва, че кредиторът изначално включва неустойката към месечната погасителна вноска. Предвид гореизложеното, ищецът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, но това не е сторено. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.

26 ал. 1 от ЗЗД, като неравноправна, и противоречаща на добрите нрави.

3

Също така счита, че тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, което не е спазено. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 63,2 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Излага доводи, че предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. При изчисляване на ГПР с включена неустойка, използвайки онлайн калкулатор

- https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html (разпечатката е приложена към настоящата искова молба), ищецът получава ГПР от 635,51 %, което многократно надхвърля установения максимум съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че макар да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв.

С оглед всичко изложено, ищецът счита, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Посочва, че при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Посочва, че общо заплатената сума от ищеца по Договор за потребителски кредит №*** от 21.06.2023 г. е 9002,10 лева, при главница 2200 лева. Счита, че надплатената сума от 6802,10 лева над главницата, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Отправено е искане, да бъде постановено съдебно решение, с което на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да бъде прогласен за недействителен сключеният между Г. В. Й., с ЕГН ********** и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК ***, Договор за потребителски кредит №*** от 21.06.2023г. поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

При условие на евентуалност е отправено искане да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 18, вр. чл. 6 от Договор за потребителски кредит №*** от 21.06.2023 г., предвиждаща заплащане на неустойка при 4 непредставяне на обезпечение, като неравноправна и като противоречаща на добрите нрави.

Отправено е искане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да бъде осъден ответникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД да заплати на Г. В. Й., с ЕГН **********, сумата 6802,10 лева /шест хиляди осемстотин и два лева и десет стотинки/, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит №*** от 21.06.2023 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата.

Направени са доказателствени искания. Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез ***.“, код по БУЛСТАТ ***, чрез адвокат Х. М. - САК, в който са изложени доводи, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен интерес, а по същество- че претенцията е неоснователна и недоказана.

Изложени са доводи, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Твърди се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. По отношение валидността на договора, ответникът сочи, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това счита, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Ответникът счита, че клаузите в договора не са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.

Позовава се на т.нар. лог файл, и сочи, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. В тази връзка прави извод, че 5 договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК

Посочва, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 64.78% и ГПР определен в процесния договор в размер на 53.74%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Твърди, че при формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания.

Твърди се, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. Излага доводи, че в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че оспорената неустойка е действителна Излага доводи, че процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Сочи, че дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора, ответникът твърди, че се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Посочва, че друга възможност за кредитополучателя е било 6 удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая твърди, че ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права.