Решение № 1686 от 30.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1686 гр. Плевен, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №

20234430103380 по описа за 2023 година

Делото е образувано по подадена искова молба от Д. И. П., ЕГН **********, от ***, чрез адв.Б.З. от САК, против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от С.П.П., с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 26,09,2022 г. ищецът е сключил с „ВИВА КРЕДИТ“ ООД договор за паричен заем №5856724, за сумата от 400,00 лева. Сочи се, че годишния лихвен процент е 40,32%, ГПР е в размер 49,39%, при 5 месечни погасителни вноски. Твърди се, че в чл.1, ал.3 от Договора е уговорено че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 143,90 лева, която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. Твърди се, че в чл.5, ал.1 от Договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. Сочи се, че в чл.4, ал.2 от Договора е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 95,95 лева. Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде в размер на 136,21 лева, а общото задължение по кредита ще е в размер на 681,05 лева. Твърди се, че ищецът изцяло е погасил кредита. Излагат се съображения, че ищецът има качеството на потребител. Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Твърди се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, че на ищеца не е предоставено копие от Общите условия и погасителен план, не е предоставено копие от договора, процесният договор не е подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК. Сочи се, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави поръчител, е нищожна, като противоречаща на целта на закона /чл.2 ЗПК/. Навеждат се доводи, че неустойката за неизпълнение на задължение, не е свързана пряко с 1 претърпени вреди, поради което същата накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Ищецът твърди, че така формулираната клауза за такса експресно разглеждане, заобикаля императивни правни норми и по - конкретно на нормите на ЗПК. Твърди, че в нарушение на правилото на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК „Вива Кредит” ООД не е включило в ГПР неустойката и разходите за заплащане на „допълнителна услуга“, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се заплащала периодично, поради което счита, че трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Посочва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици. Сочи, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената такса за допълнителна услуга) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка твърди, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор. Евентуално, ако се приеме договора за валиден и действителен, моли да бъде прието, че е налице нищожност на клаузите на чл.1, ал.3 /такса за експресно разглеждане/ и чл.4, ал.2 /неустоечна клауза/ от процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 от 33Д поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от 33Д поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от 33П поради неравноправност. Моли на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, като частичен иск от 240,00 лева, представляваща недължимо получена сума, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане. В молба, депозирана преди последното съдебно заседание, проц.представител на ищцата – адв.Д.М. от САК, моли съда да уважи исковете. В последно с.з. е допуснато изменение в размера на иска по чл.55 т.1 от ЗЗД, като същият да се счита за предявен в размер на 192,78 лева, представляващи сбор от заплатени без основание 127,16 лева такса за експресно разглеждане, 55,62 лева неустойка и 10,00 лева такса за събиране на просрочени задължения.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв.А. Н. от САК. Оспорват се предявените искове. Ответникът счита, че предявеният установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес. На следващо място се посочва, че в производството по предявения осъдителен иск ищецът следва да докаже нищожността на съответната клауза, което и обуславяло недопустимостта на предявения установителен иск. Излага твърдения, че процесният договор за паричен заем е действителен доколкото разходите по кредита били уговорени в законоустановените граници, то възраженията за нищожност се явявали неоснователни.

Релевират се доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи, че процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение, като същата не накърняване на добрите нрави. Твърди, че преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение, поради което и не е налице неравновесие между правата и задълженията на страните. Поддържа се становището, че не е налице нарушение на нормата на чл. 33, ал.1 ЗПК. Възразява, че неустойката не следва да се включва в ГПР, съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК и същата не следва да се счита за нищожна. Твърди се, че клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи и платената от ищеца такса за предоставянето й не е неравноправна. Посочва се, че клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. По отношение на ГПР сочи, че е спазена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК и ГПР не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. Развити са доводи, че няма законово ограничение по отношение размера на възнаградителната лихва. Излагат се съображения, че ищецът е подписал договора на всяка страница и всички условия по отпускане и връщане на заема са инкорпорирани в самия договор. Моли за исковете да бъдат отхвърлени, като се възразява срещу док.искания на ищцата. С молба от 12,10,2023 г. ответникът моли съда да отхвърли исковете, прави и възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и се установява, че между тях е сключен договор Договор за паричен заем „Standard 14“ 2

№5856724-26,09,2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 400,00 лева, с фиксиран ГЛП от 40,32% и ГПР от 49,30%. Не е спорно и, че на ищеца е начислена такса за експресно разглеждане на договора в размер на 127,16 лева, и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 84,81 лева. Не е спорно по делото и, че в чл.1, ал.3 от Договора, за предоставена услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер от 127,16 лева, и че съобразно чл.5, ал.1 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня от представяне и да отговаря на следните изисквания - да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лева; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2) банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, която да е валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, длъжникът се е задължил да заплати на кредитора неустойка в размер от 84,81 лева, която кредиторът е разсрочил в чл.5, ал.2 от Договора и която се добавя към всяка погасителна вноска.

Страните не спорят и, че ищецът е погасил предсрочно договора за кредит, като е платил общо сумата от 625,46 лева, от които 400,00 лева главница, 32,68 лева договорна лихва, 55,62 лева неустойка, 127,16 лева такса експресно разглеждане, както и 10,00 лева такса за събиране на просрочени задължения.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Както вече беше посочено страните не спорят, а и се установява, че между тях е сключен договор Договор за паричен заем „Standard 14“ №5856724-26,09,2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 400,00 лева, с фиксиран ГЛП от 40,32% и ГПР от 49,30%. Не е спорно и, че на ищеца е начислена такса за експерсно разглеждане на договора в размер на 127,16 лева и за непредставяне на обезпечение в размер на 84,81 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

По предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД

По отношение предявените искове – наведените основания за нищожност на част от клаузите на договора, които клаузи са съществена част от неговото съдържание и без които договорът не би бил сключен, което изключва приложението на чл.26, ал.4 от ЗЗД, в случай че са основателни, биха довели до недействителност на целия договор, поради което съдът, с оглед процесуална икономия, счита, че следва да ги обсъди на първо място.