Решение № 4599 от 24.06.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 24.06.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 8431/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 88842/03.07.2017 г., предявена от Р.Г.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.

Ищцата

Р.Г.В. твърди, че на 09.03.2014 г., около 21.20 часа, на път PDV 1154, км 1.4, водачът П.В.С., при управление на лек автомобил „Ситроен ВХ“, с рег. № ******, виновно реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което прегазил падналия на пътното платно пешеходец Р.Б.В., в резултат на което последният починал.

По повод описаното ПТП, било образувано ДП № 82/2014 г. по описа на ОСлО на ОП Пловдив, бил внесен обвинителен акт и с влязла в сила присъда по НОХД № 2117/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, П.В.С. бил признат за виновен.

Ищцата твърди, че е била съпруга на Р.Б.В.. Отношенията между двамата се основавали на взаимна обич, уважение и разбирателство. В резултат на настъпилото ПТП и последвалата смърт на съпруга й, на ищцата били нанесени непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, които ищцата претърпяла и продължавала да търпи от загубата на своя съпруг.

Ищцата твърди, че към датата на ПТП, по силата на застрахова „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със застрахователна полица № 02114000102764, валидна от 01.01.2014 г. до 15.07.2014 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Ситроен ВХ“, с рег. № ******, включително и на водача П.В.С..

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 130 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2014 г. до окончателното й заплащане. Ищцата претендира и направените разноски по делото.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Ситроен ВХ“, с рег. № ******. Оспорва иска с възражението, че е неоснователен, евентуално – в завишен размер.

Ответникът сочи, че не са ангажирани доказателства относно причинно-следствената връзка между описаното в исковата молба събитие и настъпилата смърт. Твърди, че ПТП не е настъпило по описания от ищеца начин. Оспорва и ПТП да е причинено виновно от водача на лек автомобил „Ситроен ВХ“, с рег. № ******. Ответникът твърди, че ПТП е реализирано изцяло по вина на починалия.

Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че с действията си пострадалият е допринесъл в голяма степен за настъпване на вредоносния резултат – не е предприел никакви мерки за себеопазване, както и не е спазил законоустановените правила – лежал е на пътното платно, най-вероятно в пияно състояние. Освен това, ответникът твърди, че пешеходецът е пресичал пътното платно на необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и без да съобрази разстоянието и скоростта на движение на приближаващото МПС преди да навлезе на пътното платно.

Ответникът счита, че настъпването на вредоносния резултат е съпричинен от пострадалия в степен поне 90 %.

Ответникът оспорва иска и с възражението, че е в завишен по размер и не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен, евентуално - размерът на претендираното обезщетение на бъде намален. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал. 1 КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр.

102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.

2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.

Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 09.03.2014 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 22.12.2013 г., във формата на застрахователна полица № 02114000102764, валиден от 01.01.2014 г. до 15.07.2014 г., „Б.И.“ АД, е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Ситроен ВХ“, с рег. № ******, включително и на водача П.В.С.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 13.11.2017 г.), а и се установява от представената по делото застрахователна полица (л. 4).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На

09.03.2014 г., на път PDV 1154/III-805, П.В.С., при управление на лек автомобил „Ситроен ВХ“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с пешеходеца Р.Б.В., който починал вследствие на получените при ПТП травматични увреждания.

Тези факти се установяват от присъда № 47/31.05.2017 г. по НОХД № 2117/2016 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с която П.В.С., с ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 09.03.2014 г., на местен общински път PDV 1154/III-805, п.к. I-8 – Бенковски (с начало „Пътен възел Царацово на път III-805) Пловдив – Съединение и край – гр. Пловдив, километър 1.4, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Ситроен ВХ“, с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 20 ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия и видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Б.В., с ЕГН: **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55 ал.

1 т. 1 от НК, е осъден на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено, за срок от 3 години.

Присъда

№ 47/31.05.2017 г. по НОХД № 2117/2016 г. на ОС – Пловдив е влязла в сила на 16.06.2017 г. – видно от извършеното отбелязване.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от ОС - Пловдив присъда по НОХД № 2117/2016 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че П.В.С. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че П.В.С. по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Б.В.. В случаите, когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 09.03.2014 г. са причинени травматични увреждания на Р.Б.В., които са довели до неговата смърт.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници (л. 5), ищцата Р.Г.В. е била съпруга на починалия Р.Б.В., с ЕГН: **********.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.А.А..

Свидетелката заявява, че е снаха на ищцата и че е живяла с ищцата в един апартамент в продължение на 11 години-от 1992 г. до 2003 г. След това свидетелката се преместила в жилище в съседен блок – деляла ли главната улица на гр. Златица. Семейството на свидетелката било в близки отношения с ищцата и били в постоянен контакт с нея. Свидетелката сочи, че ищцата и съпругът й били много близки, разбирали се, помагали си, живеели си добре и били задружно семейство. Често се събирали със семейството на свидетелката. След смъртта на съпруга си, ищцата страдала много за него, затворила се и не излизала. Смъртта на съпруга й й се отразила много зле. Свидетелката сочи, че ищцата имала диабет и започнала да не вижда. Налагало се свидетелката да й помага.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергавана.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „Б.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се явява Р.Г.В. (чл.

265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, Р.Г.В. е в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг Р.Б.В.. От събраните свидетелски показания съдът установи, че ищцата търпи неимуществени вреди от смъртта на своята съпруг. С оглед на това съдът намира, че искът, предявен от Р.Г.В., е доказан по основание.

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищцата от смъртта на Р.Б.В. и паричната престация, законодателят е дал възможност на увреденото лице да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищцата страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този см. решение №