Определение № 3431 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3431 гр. София, 29.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501900 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от П. Ж. П. срещу определение № 12229/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 2764/2025 г. по описа на СГС, I ГО, 7 състав, с което е върната исковата му молба, на основание чл.130 ГПК, както и е прекратено производството по делото. Счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Моли съда да отмени същото и да върне делото на СГС.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от П. Ж. П., изготвена върху препис от съдебен акт. Като ответник по делото е посочен съдия Г. Г. от Административен съд Хасково, Х състав.

Твърди, че определение № 1690/25.02.2025 г., постановено по адм. д. № 259/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, Х състав, е незаконосъобразно, като съдията-докладчик е нарушил материалния закон – чл.288 НК. Определението е постановено, за да шиканира и прегражда делото, за да се прикрият престъпленията на ОПГ.

С обжалваното определение съдът е върнал исковата молба, на основание чл.130 ГПК и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че с депозираната искова молба се търси гражданска отговорност от магистрат за извършени от него действия при изпълнение на служебните му задължения. На основание установеният в чл.132, ал.1 КРБ функционален имунитет на магистрата, който гарантира гражданската неотговорност на 1 действащия съдия, прокурор или следовател за действия, извършени от него при изпълнение на служебните му задължения и за постановените от него актове, е счел производството поделото за недопустимо.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът е сезирал СГС с нередовна искова молба, доколкото не са заявени ясни фактически твърдения, на които ищецът основава иска, както и не е формулирано искане към съда. Въз основа обаче на фрагментарно заявените фактически твърдения от ищеца може да се обоснове категоричен извод, че ищецът се стреми да ангажира гражданската отговорност на магистрат, във връзка с постановен от него съдебен акт.

Според последователната съдебна практика, обективирана в определение от 02.12.09 г. по ч. гр. дело № 634/2009 г. на ВКС, ГК, I ГО, определение № 615/12.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4318/2017 г., ГК, IV ГО, определение № 668/02.12.2009 г. по ч. гр. д. № 634/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО; определения № 502 от 1.10.2009 г. по ч. гр. д. № 414/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО и редица други, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, регламентираният в нормата на чл.132 КРБ функционален имунитет на магистратите е пряко свързан с допустимостта на предявения иск, насочен срещу магистрат, като наличието му е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. То се установява с влязла в сила присъда, каквато ищецът не твърди да е постановена срещу магистрата във връзка с постановеното от него определение № 1690/25.02.2025 г., постановено по адм. д. № 259/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, Х състав. Функционалният имунитет на магистратите съставлява отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за липсата на която съдът следи служебно. Ето защо, ако разглежданата предпоставка е налице, то предявеният иск се явява процесуално недопустим и не подлежи на разглеждане по същество.

По изложените съображения въззивният съд счита, че искът, предмет на делото, е процесуално недопустим, поради което са налице предпоставките на чл.130 ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба следва да се остави без уважение

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. 83263/08.07.1015 г., депозирана от П. Ж. П., ЕГН **********, срещу определение № 12229/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 2764/2025 г. по описа на СГС, І 2

ГО, 7 състав, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3