Решение № 72 от 15.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора З. М. М. като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20242100600151 по описа за 2024 година

С определение № 2717/1.12.2023 г. по НЧД № 4080/2023 г. Бургаският районен съд на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК наложил на осъдения Д. Г. А., ЕГН ********** общо наказание по НОХД № 1605/2022 г. и НОХД № 2271/2022 г., и двете по описа на Районен съд - Бургас, а именно глоба в размер на 500 лева.

Със същото определение районният съд на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл.

23, ал. 1 НК наложил на осъдения Д. Г. А. общо наказание измежду определените му наказания по НОХД № 1124/2023 г., НОХД № 3711/2021 г. и НОХД № 2451/2023 г., трите по описа на БРС, НОХД № 130/2023 г., НОХД № 976/2023 г. и НОХД № 1068/2023 г., трите по описа на Окръжен съд - Бургас, в размер на най-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца, което увеличил на основание чл. 24 НК с 8 месеца. Към така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца съдът на основание чл. 23, ал. 3 НК присъединил наказанието глоба в размер на 3000 лева.

1

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС районният съд определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното увеличено общо наказание лишаване от свобода, като на основание чл. 25, ал.

2 НК приспаднал от размера на това наказание изтърпяното наказание лишаване от свобода, считано от 22.03.2023 г. до влизане на определението в сила.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адв. К. А., служебен защитник на осъдения Д. А.. С жалбата се атакува съдебния акт само в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 24 НК. Посочено е, че районният съд не е съобразил, че осъденият е млад човек, признал е вината си и съжалява за извършените престъпления. Твърди се, че липсват изложени от първия съд мотиви за приложението на чл. 24 НК, което налага отмяна на извършеното увеличение на наказанието. Претендира се отмяна на определението в обжалваната му част.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди определението на районния съд.

Жалбоподателят адв. А. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Посочва, че определеното общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и десет месеца е достатъчно по размер за постигане целите на специалната и генералната превенция.

Осъденият А. моли съда да не прилага чл. 24 НК.

Бургаският окръжен съд, след като изслуша становището на страните и извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното определение, прие следното:

Д. Г. А. е осъждан многократно. Търпял е наказания лишаване от свобода, както следва: от 1.09.2005 г. до 28.05.2008 г. – наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, наложено по НОХД № 74/2005 г. по описа на Окръжен съд Бургас; от 28.05.2008 г. до 25.08.2008 г. – наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца по НОХД № 2359/2005 г. по описа на Районен съд - Бургас (БРС); от 2.03.2017 г. до 30.05.2017 г. – наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, наложено по НОХД № 9/2017 г. по описа на Районен съд Малко Търново; от 31.07.2020 г. до 14.01.2021 г. – наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, наложено по НОХД № 2674/2020 г. по описа на БРС.

2

След изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода Д. А. е осъждан, както следва:

1. с одобрено на 23.06.2022 г. споразумение по НОХД № 1605/2022 г. по описа на БРС Д. А. е осъден за извършено на 18.08.2021 г. престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал. 3, т. 1 НК на глоба в размер на 500 лева;

2. с одобрено на 1.07.2022 г. споразумение по НОХД № 2271/2022 г. по описа на БРС Д. А. е осъден за извършено на 16.06.2022 г. престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал. 3, т. 1 НК на глоба в размер на 500 лева;

3. с одобрено на 15.03.2023 г. споразумение по НОХД № 130/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд Д. А. е осъден за извършено на 23.01.2022 г. престъпление по чл.354а, ал. 1, изр.2 вр. изр. 1, предл. 4 НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца, при първоначален „строг“ режим;

4. с одобрено на 10.05.2023 г. споразумение по НОХД № 1124/2023 г. по описа на БРС Д. А. е осъден за извършено на неустановена дата в периода 13-19.11.2022 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т. 4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28 НК на лишаване от свобода за срок от 11 месеца, при първоначален „строг“ режим;

5. с одобрено на 14.06.2023 г. споразумение по НОХД № 3711/2021 г. на БРС Д. А. е осъден за извършено на 6.01.2020 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т. 5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал. 1 вр. чл. 28 НК на лишаване от свобода за срок от 7 месеца, при първоначален „строг“ режим;

6. с одобрено на 24.07.2023 г. споразумение по НОХД № 976/2023 г. на Бургаския окръжен съд Д. А. е осъден за извършено през периода от 31.12.2022 г. до 1.01.2023 г. престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл. 26 НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим;

7. с одобрено на 11.08.2023 г. споразумение по НОХД № 1068/2023 г. на Бургаския окръжен съд Д. А. е осъден за извършено на 16.06.2022 г. престъпление по чл.354а, ал. 1, изр. 1, предл.4 НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 3000 лева;

8. с одобрено на 26.09.2023 г. споразумение по НОХД № 2451/2023 г. по описа на БРС Д. А. е осъден за извършено на 10.02.2023 г. престъпление по чл.354а, ал.3, т. 1 НК на лишаване от свобода за срок от 8 месеца, при първоначален „строг“ режим.

Престъпленията по НОХД №№ 130/2023 г., 1124/2023 г., 3711/2021 г., 976/2023 г., 1068/2023 г. и 2451/2023 г. /п. 3 – 8/ са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Налице е съвкупност на престъпления, поради което правилно районният съд е приложил правилото на поглъщане на наказания и е наложил на осъдения А. на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК общо наказание лишаване от свобода до размера на най-тежкото от определените наказания за отделните престъпления, предмет 3 на посочените шест дела, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца.

Съществува и друг вариант за групиране на наказанията, тъй като престъпленията, за които Д. А. е осъден по НОХД №№ 130/2023 г., 3711/2021 г. и 1068/2023 г. /п. 3, 5, и 7/ са в съотношение на съвкупност не само с престъпленията по НОХД № 1124/23 г., 976/2023 г. и 2451/2023 г. /п. 4, 6 и 8/, но и с престъпленията по НОХД № 1605/2022 г. и НОХД № 2271/2022 г. /п. 1 и 2/. Престъпленията, предмет на НОХД №№ 1124/23 г., 976/2023 г. и 2451/2023 г. обаче са в съотношение на рецидив с престъпленията по НОХД № 1605/2022 г. и НОХД № 2271/2022 г. При различни възможности за групиране на наказанията съдът е длъжен да спази принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание /в този смисъл е ППВС № 4/65 г., т.9/. Районният съд е спазил това задължително предписание и правилно е приел, че определянето на общо наказание на осъдения А. по НОХД №№ 1605/2022 г., 2271/2022 г., 130/2023 г., 3711/2021 г. и 1068/2023 г. /п. 1, 2, 3, 5, и 7/ - лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца, не е по-благоприятно за осъдения, защото при този вариант А. ще трябва да изтърпи отделно две наказания лишаване от свобода.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на първия съд, че в случая е целесъобразно приложението на чл. 24 НК. В съвкупността са включени шест престъпления, като не може да бъде игнорирано и обстоятелството, че извън тези престъпления спрямо Д. А. има постановени седем присъди /респ. одобрени от съда споразумения/. Осъденият нееднократно е търпял наказание лишаване от свобода, но това очевидно не е имало нито превъзпитателен, нито възпиращ от извършване на нови деяния ефект. Трайно проявената непоколебима воля на осъдения за извършване на престъпления не се е повлияла и от размера на наложеното му наказание по НОХД № 74/2005 г. на Бургаския окръжен съд – 3 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. Очевидно на неудържимата склонност на осъдения да осъществява престъпления с предмет високорискови наркотични вещества би могло да се противопостави единствено изолирането му от обществото за по-продължителен период от време. Затова този съдебен състав намира за правилна преценката на районния съд, че в случая за постигане целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК, се явява необходимо увеличаване размера на общото наказание лишаване от свобода с 8 месеца.

Посоченото в жалбата обстоятелство, че осъденият А. признавал вината си и съжалявал за извършените престъпления, не може да промени извода за завишената степен на обществената му опасност. С изключение на едно, всички наказателни производства срещу него са приключвали по реда на чл.

381 и сл. НПК, задължителна предпоставка за което е обвиняемият да се признае за виновен. Що се отнася до твърдението, че А. проявявал съжаление за извършените престъпления, то същото очевидно е формално заявено, което се илюстрира дори само от броя на осъществените престъпления, при това извършвани при наличие на висящи наказателни производства срещу него.

4

Въззивният съд намира за несъстоятелно и възражението, че осъжданията на дееца са отчетени при правната квалификация на деянията и чрез така наложеното ефективно наказание било преценено, че в достатъчна степен ще се постигне превантивната, предупредителната и превъзпитателната функция на целите на наказанието. Предходни осъждания са обусловили наличие на квалифициращи обстоятелства само за кражбите, предмет на разглеждане по НОХД № 1124/2023 г. и НОХД № 3711/2021 г. Всички дела в обсъжданата група са приключили със споразумения, което именно е дало възможност наказанията да бъдат определени при условията на чл. 55 НК и без да са били налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Тоест при налагане на всяко едно от наказанията е била проявена снизходителност, която не би следвало да бъде проявена още веднъж - при приложението на чл. 25 и чл. 24 НК.

Предвид предходните осъждания на Д. А. на лишаване от свобода, районният съд правилно е постановил определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС, като към него на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил наказанието глоба в размер на 3000 лева, наложено по НОХД № 1068/2023 г.

С оглед на изложените съображения и като взе предвид, че не са налице основание за отмяна или изменение на обжалваното определение, съдът намира, че същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2717 от 1.12.2023 г., постановено по НЧД № 4080/2023 г. по описа на Бургаския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5