Решение № 149 от 31.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. П.

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно частно гражданско дело № 20233000500299 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 299/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по четири жалби, три от които срещу решение № 161 от 14.02.2023 г. и една срещу определение № 1327/03.04.2023 г., постановени по в.гр.д. № 1034/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд в производства по чл. 463 ГПК и по чл. 248 ГПК, както следва:

По жалба на присъединения взискател М. В. М., подадена чрез адв.

К., против решение № 161 от 14.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1034/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд. Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон като е молила за отмяната му и за връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение. Навела е оплаквания, че окръжният съд, въз основа на неправилна оценка на доказателствата достигнал до погрешен извод за наличие на остатък от дълга на длъжника за издръжка към първия взискател, като в тази връзка ценил и оспореното заключение на вещото лице; неправилно при изготвяне на новото разпределение включил сумата от 540 лв. в полза на взискателката Ж. С. за разноски за адвокатско възнаграждение, при положение, че те били възстановени по предходно разпределение).

Ж. С., действаща със съгласието на майка си, чрез адв. В., е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по съображения за 1 неоснователност на всяко от оплакванията е молила за за оставянето й без уважение.

С. С., чрез адв. З., е подал писмен отговор, с който е изразил становище за основателност на жалбата.

По жалба на длъжника С. В. С. против решение № 161 от 14.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1034/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон като е молил за отмяната му и за връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, както и за присъждане на разноски по делото. Навел е оплаквания за липсата на валидно учредена представителна власт на процесуалния представител на Ж. С., както и оплаквания, за неправилна оценка на доказателствата от окръжния съд и кредитиране на оспореното заключение на вещото лице и от там - и за погрешен извод за наличие на непогасено задължение за издръжка;

Ж. С., действаща със съгласието на майка си, чрез адв. В., е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията е молила за за оставянето й без уважение.

По жалба на първоначалния взискател Ж. С. С., действаща със съгласието на майка си, подадена чрез адв. В. против решение № 161 от 14.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1034/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд. Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон като е молила за отмяната му и за изготвяне на ново разпределение, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер на адв. В. за двете инстанции по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА с включен ДДС. Оплакванията са, че окръжният съд неправилно в изготвеното ново разпределение приложил нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях, както и грешно пресметнал сумите и погрешно приел, че дължимите неплатени такси за изпълнението на ЧСИ не се ползват с привилегия от първи ред.

М. М. и С. С., чрез процесуалните си представители, са подали писмени отговори на жалбата, с които са оспорили същата и са молили за оставянето й без уважение.

По частна жалба на С. В. С. против определение № 1327/03.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1034/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските с допълване чрез присъждане на такива за производството пред окръжния съд. С доводи за неправилност е молил за отмяна на определението и за уважаване на молбата му по чл. 248 ГПК, както и за присъждане на разноските за настоящата инстанция.

2

Ж. С., действаща със съгласието на майка си, чрез адв. В., е подала писмен отговор на частната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността й е молила за оставянето й без уважение.

Жалбите са в срок, подадени са от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване акт на съда, поради което са допустими.

Представителната власт на адв. В. по отношение на Ж. С. е учредена преди навършване на непълнолетие от детето, чрез нейната майка и законен представител, поради което е валидно възникнала и е налице, като възраженията в тази връзка на жалбоподателя С. С. са неоснователни.

При разглеждане на жалбите по същество, съдът намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20178950401238 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Людмил Станев е било образувано по молба на малолетното дете Ж. С. С., представлявано от неговата майка и законен представител И. П., за събиране на парично вземане за издръжка от нейния баща – длъжник С. В. С. въз основа на изпълнителен лист № 295 от 28.06.2017 г., издаден по ч.гр.д.№ 893/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна, с който С. В. С. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 289 евро за периода 01.03.2016 г. – 31.12.2016 г., а след този период сумата от 297 евро месечно, платима предварително на първо число от всеки месец, считано от 01.01.2017 г. до 01.03.2019 г., след който момент следва да се плащат 100 % от съответната минимална издръжка по член 1612а, алинея 1 от Гражданския кодекс на Германия за трета възрастова група минус половината помощ за отглеждане на едно дете; 746 евро неплатена издръжка за периода 01.11.2015 г. – 29.02.2016 г.; както и сумата от 492,54 евро разноски в производството пред съда в Мюнхен. На 16.09.2021 г. по изпълнителното дело е присъединена като взискател с удостоверение по член 456 от ГПК М. В. М.. Изпълнението е насочено срещу недвижим имот на длъжника в с. ***, проведена е публична продан и същият е възложен на взискателката – купувач М. В. М. за цена от 7 171,36 лева. Поради недостатъчност на сумата за удовлетворяване на двамата взискатели, по реда на чл. 495 от ГПК е изготвено и обжалваното пред окръжния съд разпределение от 24.02.2022 г. на ЧСИ Л.Станев. Съгласно същото сумата от 7 171,36 лева е разпределена по следния начин: 1. за взискателката Ж. С. – 6314,10 лева, от която: 32,23 лв. на осн. чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД (според мотивите на ЧСИ, представляваща част от направени разноски от взискателката от 16,84 лв. – съразмерна част от предплатена сума за опис на продадения имот в с. *** по т.20 ТТРЗЧСИ и 15,39 лв. – предплатена от взискателя такса за допълнителни разноски за гориво за придвижване на ЧСИ извън населеното място по т.31 от ТТРЗЧСИ за продадения имот) и сумата от 6 281,87 лв. с привилегия по чл. 136, ал.1, т.5 ЗЗД (вземане за издръжка); 2. Такси по ТТРЗЧСИ - 857,26 лева с ДДС (от които 470,26 лв. пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ (изчислена пропорционално само върху продажната цена от 7 171,36 лв., при размер на дълга на Ж. С. без разноски и без адв. хонорар, като от таксата е приспадната предплатената 3 такса опис от 60 лв.); 174 лв. на осн. т.4 ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовки, уведомления и книжа; 156 лв. на осн. т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, уведомление или книжа; 36 лв. на осн. т.13 ТТРЗЧСИ; 21 лв. на осн. т.31 ТТРЗЧСИ за пощенски разходи. В протокола за разпределение са посочени вземанията на двамата взискатели: на Ж. С. – вземане по изпълнителен лист 40 423,01 лв. – дължима издръжка до 24.02.2022 г. и суми от 39,39 лв. и 36 лв. за конкретно посочени остатъци от предплатени от взискателката разноски за такси; на М. М. – 24 813,65 лв., включваща подробно посочени по пера главници, лихви, разноски по другото изп.дело съгласно удостоверението и разноски за 60 лв. предплатена такса за ЧСИ Л.Станев.

Разпределението е обжалвано от длъжника и от присъединения взискател. В жалбите си пред окръжния съд срещу разпределението по 495 ГПК, С. В. С. и М. В. М., чрез процесуални представители са настоявали, че същото е незаконосъобразно като са молили за отмяната му и за връщане на делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение. С. В. С. е навел следните общи оплаквания: че са разпределени суми за несъществуващи вземания и недължими такси; че не е спазена разпоредбата на член 136 от ЗЗД относно привилегиите; че неправилно е посочен общия размер на задължението по изпълнителното дело и неправилно са определени такси за незаконосъобразни изпълнителни действия. В жалбата си, М. В. М. е сочила, че съразмерните части на вземанията са изчислени незаконосъобразно; че таксите по изпълнителното дело са определени неправилно; че не е спазена нормата на член 136 от ЗЗД и че размерът на вземането на кредитора Ж. С. не е правилно изчислен.

Ж. С. С., действаща със съгласието на майка си И. А. П., представлявана от процесуален представител, е подала писмени отговори по жалбите и по съображения за неоснователност на оплакванията им е молила за отхвърлянето им.

Съдебният изпълнител е депозирал мотивите си срещу двете жалби.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, окръжният съд е отменил предварителното разпределение и е извършил ново такова на събраната сума в общ размер 7 171,36 лева, както следва: 1/ Вземания за разноски с право на предпочтително удовлетворение по член 136, алинея 1, точка 1 от ЗЗД към взискателя Ж. С. С., действаща със съгласието на майка си И. А. П., в размер на 572,23 лева; 2/ Вземане с право на предпочтително удовлетворяване по член 136, алинея 1, точка 5 от ЗЗД към взискателя Ж. С.

С., действаща със съгласието на майка си И. А. П., в размер на 6 599,13 лева.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

В т.1 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК, е прието, че при проверка по реда на чл. 463 ГПК на 4 законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Така, съгласно мотивите на ТР, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.

Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. Няма основание при проверка на законосъобразността на разпределението принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, още повече, че решението му няма сила на пресъдено нещо за изпълняемото вземане. Жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права.

Правилото на чл. 26, ал. 2 ГПК е в Част първа на ГПК „Общи положения“ и намира приложение и за изпълнителния процес при обжалване на разпределението. Следователно, само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата.