Решение № 5963 от 02.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5963 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л. В.

Членове:

Ваня Н. И.

ДИАНА Д. В. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20241100506284 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3674 от 29.02.2024 г. по гр.д. № 39815/2021 г. Софийският районен съд е отхвърлил предявения от Г. М. П. срещу А. Г. И. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата 8750 лв., представляваща надплатен наем по договор за наем от 01.01.2020 г. на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решението е обжалвано от ищцата Г. М. П. като неправилно, постановено в противоречие със закона, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи исковата претенция. Жалбоподателката излага възражение, че е била лишена от законното си право да възрази срещу показанията на свидетелката Р. В. В.а и да изложи/допълни своите твърдения и да ангажира доказателства. Твърди, че съдебното заседание е било проведено без нея и не й е била дадена възможност да се защити срещу свидетелските показания, а била лишена и от възможността да представи други писмени и гласни доказателства. Изтъква, че по делото са приети от съда доказателства на ответницата, които не отговарят на истината, но нейни доказателства не били приети. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд е направен при неточно прилагане на закона, вкл. и в частта за равнопоставеност в съдебния процес.

С писмения си отговор въззиваемата страна А. Г. И. оспорва жалбата. Оспорва 1 наведения в жалбата довод, че жалбоподателката е била лишена от възможността да присъства в съдебното заседание от 30.05.2020 г. и е била лишена от свидетел. Сочи, че отсъствието на ищцата не е било пречка за даване ход на делото в това заседание, тъй като представените от нея медицински документи са касаели невъзможност да се яви в предходното съдебно заседание. Сочи също, че на ищцата е бил допуснат от съда един свидетел за съдебното заседание на 05.10.2022 г., който не е бил доведен от нея.

Въззиваемата счита обжалваното решение за правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, и настоява същото да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Г. М. П. е предявила срещу А. Г. И. иск за осъждане на ответницата да й заплати /възстанови/ надвзетата от нея сума в размер на 8750 лв. Ищцата твърди в исковата молба, че на 01.01.2020 г. между нея – като наемател, и ответницата А. Г. И. – наемодател, е бил сключен договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, при уговорена наемна цена в размер на 200 лв. на месец, дължима не по-късно от 10-то число на месеца, като условията на договора не били променяни. Твърди, че на 25.06.2021 г. наемодателката й връчила нотариална покана, с която я уведомявала, че на основание т. 7.2.4 от сключения договор за наем прекратява едностранно договора, считано от връчването на поканата в 7 дневен срок, като основание за това било посочено – неплащане на режийни разноски за топла и студена вода, такса вход и наем. Ищцата твърди, че от поканата не ставало ясно за какви суми, месеци и сметки става въпрос и за какъв наем – за кой месец и колко, а ставало ясно, че наемодателката искала много бързо да се отърве от нея. Изтъква, че е невярно твърдението на наемодателката, че не е заплащала редовно сметките и наема.

Излага твърдение, че е надплащала месечния наем и сметките, които е изразходвала, тъй като е заплащала месечна вноска в размер на 650 лв. и е дала депозит на стойност 650 лв.

Твърди, че съгласно уговорката с наемодателката наемът бил в размер на 200 лв., а останалите 350 лв. било уговорено да са за разходи и сметки по наетия апартамент, които тя да погасява, за да бъде спокойна, че няма да й се натрупат задължения, а ако задълженията надхвърлят тези 350 лв., наемателката да си ги доплати, съответно ако има остатък, да бъде приспаднат в следващия месец. Ищцата твърди, че на втория месец се оказало, че за апартамента има стари задължения към Топлофикация, и ответницата я помолила да заплати тези стари сметки, за да си оправи партидите. Твърди, че до шестия месец включително тя заплащала всички сметки по фактурите, които идвали, но се оказало, че в тях има сметки от 2019 г. Впоследствие ответницата я накарала да заплати и сметка за студена вода, която била начислявана на нейния апартамент от общите части на входа, в размер на 130 лв.

Отношенията им се изострили, тъй като ищцата поискала надплатената от нея сума да се приспада за нейните сметки, и оттогава започнал да се прилага тормоз над ищцата от ответницата и нейните зет и дъщеря, за да напусне жилището. Ищцата претендира ответницата да й възстанови надвзетата от нея сума на стойност 8750 лв.

В отговор на дадените от съда указания да посочи как е формирана исковата сума, в уточнителна молба ищцата е посочила, че по сключения договор за наем от 01.01.2020 г.

2 месечната наемна цена е 200 лв., като при подписването му е заплатила общо 850 лв., включваща и уговорения депозит от 650 лв. Сочи, че общо за периода от 17 месеца е заплатила сума от 10340 лв., от която сума като се извадят наемите от по 200 лв. за всеки месец /3400 лв./, тя е надплатила наемна сума в размер на 6940 лв. Останалата част от исковата сума представлява заплатените от нея до м. 07.2020 г. стари сметки за студена и топла вода за период, в който тя не е обитавала жилището, в т.ч. лихви. В уточнителната молба са посочени надплатените от ищцата суми по месеци.

С писмения си отговор ответницата А. И. оспорва иска. Твърди, че на 01.01.2020 г. е сключил с ищцата договор за наем на описания в исковата молба недвижими имот при наемна цена от 650 лв. месечно. Твърди, че по-късно по молба на ищцата е подписан идентичен договор за наем с посочена в него наемна цена от 200 лв., който бил симулативен.

Действителната воля на страните била за сключване на договор с наемна цена от 650 лв., каквато наемна цена е била заплащана от ищцата от м. януари 2020 г. до м. април 2021 г. и същата тази сума е била декларирана от ответницата като доход от наем в подадената от нея годишна данъчна декларация. Ответницата оспорва твърденията на ищцата, че сумата от 650 лв. не е наемна цена, а сума, в която се включват средства за погасяване на задължения за консумативи, както и твърдението за постигната „устна уговорка” за 200 лв. месечен наем и 350 лв. разходи и сметки за апартамента. Ответницата твърди, че при подписването на договора за наем ищцата заплатила на ответницата на ръка сумата 1300 лв., включваща наем за м. януари в размер на 650 лв. и депозит от 650 лв., след което заплатила и наем за м. февруари от 650 лв., след което започнали проблемите с нея. Наемателката не могла да се издължи за м. март и април и същевременно отказвала да заплаща фактурите за разходи по апартамента и входни такси, тъй като смятала, че не изразходвала толкова, колкото пишело във фактурите за топла и студена вода. Оттогава до края на отношенията им ищцата заплащала само това, което прецени, вместо стойността на получаваните за апартамента фактури. Твърди се, че вторият договор за наем с вписана в него наемна цена бил подписан по молба на ищцата, за да го ползва във връзка с твърдяно от нея кандидатстване за социални помощи и който същата заявила, че „няма да го показва никъде”. Когато през м. май 2021 г. ответницата помолила ищцата да напусне, последната й заявила, че договорът бил за 200 лв. и докато не върне всички надплатени до 650 лв. до момента суми, няма да напусне жилището и няма законов начин да я накара да напусне. Ответницата завела срещу ищцата иск за освобождаване на наетия апартамент, по който било образувано гр.д. № 41341/2021 г. на СРС и постановено решение, с което ищцата била осъдена да предаде държането върху апартамента. Ответницата оспорва и твърдението на ищцата, че е заплатила натрупани стари сметки за процесния апартамент за топла и студена вода. Твърди, че към датата на сключване на процесния договор за наем не е имало неплатени стари задължения за наетия апартамент, но ищцата дори не е заплащала текущите си задължения, освен тези за електроенергия. Твърди също, че ищцата е заплащала дължимите такси вход до м. октомври 2020 г., след която дата е отказвала да плаща тези такси.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с 3 доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Тази правна квалификация на предявената претенция се извежда от твърденията в исковата молба, че ищцата е надплатила суми за наемна цена по сключения с ответницата договор за наем на недвижими имот, т.е. заплатила е на ответницата суми, надхвърлящи дължимото по договора, както и суми за консумативни разходи за собствения на ответницата имот над дължимите от нея като наемател за периода на действие на договора за наем. Тези твърдения за наличие на облигационна обвързаност на страните и престиране от ищцата в повече от размера на задълженията й по договора обосновават приложимост на субсидиарния състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК възивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по предявената осъдителна претенция за заплащане на исковата сума от 8750 лв., представляваща надплатена сума по сключен между страните договор за наем на недвижим имот, квалифицирана по чл. 59 от ЗЗД, която правна квалификация съответства на изложените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум. С доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване елементи от фактическия състав на този иск съобразно наведените от страните твърдения и оспорвания.

Изложените във въззивната жалба оплаквания, че съдебно заседание е било проведено в отсъствие на ищцата в нарушение на процесуалните правила, че тя е била лишена от право „да възрази на свидетелските показания” и от възможността да представя доказателства, не обуславят недопустимост на решението. Наличието на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с надлежното участие на страните в съдебно заседание, не подлежи на преценка в рамките на инстанционния контрол за правилността на решението. Само за пълнота следва да се посочи, че ищцата е била уведомена за съдебното заседание на 30.05.2023 г. Видно от протокола от това съдебно заседание същата не е участвала в него лично или чрез представител, но не е направила конкретни искания във връзка с провеждането на заседанието. Представената от нея и докладвана от съда молба с приложено медицинско направление от 15.05.2023 г. касае предходното съдебно заседание, а по отношение на заседанието на 30.05.2023 г. същата не е представила доказателства за невъзможност за явяването й по обективни причини, нито е направила искания във връзка с отсъствието си за това заседание.

От друга страна, допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с допускането и събирането на доказателства, в т.ч. обуславящата дейност по разпределянето на доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, задължението за указание до страните и за събиране на относими към спора доказателства, има за последица единствено възможност на страната, която твърди да са допуснати такива 4 нарушения, да поиска събиране на доказателства във въззивното производство, ако такива са необходими за решаването на спора, респ. задължение на въззивния съд да събере служебно необходимите доказателства, ако естеството на спора налага това. В случая въведеното от въззивницата в жалбата й оплакване, че е била лишена от възможността да представи „други гласни и писмени доказателства”, не е мотивирано с конкретни възражения срещу фактическите и/или правни изводи на съда, въз основа на които е отхвърлен предявения иск, и същата не е направила искане за събиране на такива доказателства във въззивното производство. Оплакването й за неосигурена възможност да възрази срещу ангажираните от другата страна доказателства /показания на св. Р. В.а/, както и да представи доказателства, е бланкетно. Жалбоподателката не въвежда никакви конкретни оплаквания срещу решаващите изводи на съда - не сочи кои относими към спора факти не са установени по делото, респ. кои факти са неправилно приети за установени, нито кои изводи на съда, основани на показанията на св. Р. В.а, /срещу които тя твърди дае била „лишена от законово право да възрази”/, са неправилни. Изобщо не са изложени в жалбата конкретни пороци на решението /извън възраженията за лишаване на ищцата от възможност да участва в съдебното заседание и да посочи доказателства/, нито конкретни оплаквания относно фактическите и правни изводи на съда относно обстоятелствата от значение за спора.