Решение № 6418 от 22.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6418 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100514279 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 13.10.2023г., постановено по гр.д. № 23901/2022г. на СРС, ГО, 138 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: срещу ответницата В.

А. Б. – за сумата от 3 994, 52 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, през периода от м.05.2018г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до окончателното изплащане; за сумата от 626, 56 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 07.10.2021г.; за сумата от 20, 27 лева – стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до окончателното изплащане и за сумата от 4, 24 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода на забава от 31.10.2018г. до 07.10.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1

61790/2021г. по описа на СРС, ГО, 138 състав и срещу ответницата А. М. Р. за сумата от 798, 90 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, през периода от м.05.2018г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до окончателното изплащане; за сумата от 125, 31 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 07.10.2021г.; за сумата от 4, 05 лева – стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до окончателното изплащане и за сумата от 0, 85 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода на забава от 31.10.2018г. до 07.10.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 61790/2021г. по описа на СРС, ГО, 138 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените искове до пълните им заявени размери като погасени по давност.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата А. М. Р. – Б., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът е приел наличие на облигационно правоотношение между страните въпреки липсата на доказателства за това. Сочи, че по делото е установено, че титуляр на партидата при ищцовото дружество е друго лице, което именно е задължено за заплащане стойността на потребената топлинна енергия. Оспорват се и изводите за основателност на претенцията за мораторна лихва, тъй като не са ангажирани доказателства за поставянето на длъжника в забава чрез публикуване на изравнителните сметки на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че не е установено основанието за претендиране на цената на услугата дялово разпределение, нито са налице данни за уговорения ред и начин за заплащане на възнаграждение за тази услуга. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените срещу нея искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е подала

2 отговор на въззивнана жалба, с който същата се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Излага се становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми.

По делото е подадена въззивна жалба и от ответницата В. А. Б. срещу решението на СРС, в частта, в която са уважени предявените срещу нея искове. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт по доводи за недоказаност на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните. Сочи, че по делото не са представени доказателства за титулярство в правото на собственост върху топлоснабдения имот, като счита че това обстоятелство може да бъде установено единствено въз основа на нотариален акт. По отношение на претенцията за мораторна лихва са изложени съображения за недължимост на същата, тъй като не е установено, че длъжникът е бил поставен в забава по предвидения в Общите условия на ищцовото дружество ред – чрез публикуване на общите фактури на интернет страницата на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. Счита, че не дължи претендирната сума за цена на услугата дялово разпределение, тъй като не е ясно основанието на тази претенция. Твърди, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства да е активно материално-легитимирано в качеството му на кредитор по това вземане. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е подал отговор на въззивнана жалба, с който същата се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 3 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия въз основа на презюмиран договор по чл. 150 от ЗЕ в качеството им на съсобственици на недвижим имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост.

Претендира се вземане за стойността на доставената топлинна енергия и съответното обезщетение за забава, както и за цена на предоставената услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху същото вземане.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Спорен на етапа на въззивното производството е въпросът за съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответницата А.

М. Р. за доставка на топлинна енергия.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един 4 централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните. Договорът е съглашение между страните и е израз 5 на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.