Определение № 254 от 07.02.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 254

07.02.2018г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Петя Петрова – Дакова

Членове: Събчо Събев

Симеон

Михов като разгледа докладваното от съдия Михов въззивно гражданско дело № 1780 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ и е образувано по повод въззивна жалба от М.М.Д. и М.Д.Д. против решение № 626/ 04.05.2017 г. по гр.д.№ 4196/2011 г. по описа на РС-Бургас, ХХІ граждански състав, както и въззивни жалби вх.№ 19234/ 31.05.2016г. и вх.№ 11843/ 31.03.2016 г. по описа на РС-Бургас, против решение № 476/ 15.03.2016 г., по повод на които е било образувано първоначално в.гр.д.№ 1895/2016 г. на ОС-Бургас, прекратено с определение № 2442/ 02.12.2016 г. и делото е било върнато на РС-Бургас за произнасяне по молбата по чл. 193 от ГПК /отм./ за допълване на решение № 476/ 15.03.2016г.

С решение №

476 от 15.03.2016 г., постановено по гражданско дело № 4196/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас, е прието за установено между М.Д.Д., ЕГН **********, М.М.Д., ЕГН **********, и Г.А.А., ЕГН **********, че Г.А.А. не е собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в жилищна сграда на ЖСК „Агалина“, изградена в източната част на кв. 216 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, между ул. „Сливница“, ул. „Шейново“ и ул. „Ал. Велики“, а именно Апартамент 21, с адрес: ***, вх. Б, ет. 1, ведно с таванско помещение номер 21, с площ от 14,19 кв.м. и 1,826 % ид.ч. от общите части на сградата и от 103,56 кв.м. от правото на строеж върху държавен терен, който апартамент по кадастралната карта и регистри за гр. Бургас представлява самостоятелен обект, с предназначение апартамент с идентификатор № ***, с площ от 91,09 кв. м., ведно с таванско помещение номер 21, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и

***; под обекта: ***, *** и

*** и над обекта: ***, с административен адрес на обекта: гр. Бургас, ***, вх. Б, ет. 1, ап. 21. С горецитираното решение е отменен нотариален акт № 29, том ХV, нотариално дело № 8375/05.11.1996 година на нотариус при БРС.

С решението е отхвърлен предявения от Г.А.А., ЕГН ********** срещу М.Д.Д., ЕГН ********** и М.М.Д., ЕГН **********, ревандикационен иск за осъждане на ответниците да предадат на ищеца, владението на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в жилищна сграда на ЖСК „Агалина“, изградена в източната част на кв. 216 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, между ул. „Сливница“, ул. „Шейново“ и ул. „Ал. Велики“, а именно Апартамент 21, с адрес: ***, вх. Б, ет. 1, ведно с таванско помещение номер 21, с площ от 14,19 кв.м. и 1,826 % ид.ч. от общите части на сградата и от 103,56 кв.м. от правото на строеж върху държавен терен, който апартамент по кадастралната карта и регистри за гр. Бургас представлява самостоятелен обект, с предназначение: апартамент с идентификатор № ***, с площ от 91,09 кв. м., ведно с таванско помещение номер 21, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и

***; под обекта: ***, *** и

*** и над обекта: ***, с административен адрес на обекта: гр. Бургас, ***, вх. Б, ет. 1, ап. 21, за който се твърди, че се владее от ответниците без основание и е собственост на ищеца по наследство от неговия баща Анастас Желязков А., ЕГН **********, който от своя страна е придобил имота като член - кооператор на ЖСК „Агалина” - Бургас. Г.А.А., ЕГН ********** е осъден да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********, и М.М.Д., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 629,49 лева.

Против постановеното решение № 476/ 15.03.2016г. са постъпили в законоустановения 14-дневен срок въззивни жалби от процесуалните представители на страните по първоинстанционното дело, както следва: въззивна жалба от М.Д.Д. (заместил в хода на производството починалия Д. Д. Д.) и М.М.Д. с вх.№ 19234/ 31.05.2016г. и въззивна жалба от Г.А.А. с вх.№ 11843/ 31.03.2016 г. По повод на същите е образувано в.гр.д. № 1895/2016 г. на ОС-Бургас, прекратено с определение № 2442/ 02.12.2016 г. и делото е било върнато на РС-Бургас за произнасяне по молбата по чл. 193 от ГПК /отм./ за допълване на решение № 476/ 15.03.2016г.

С въззивна жалба с вх.№ 19234/

31.05.2016 г., жалбоподателите атакуват решение № 476/ 15.03.2016 г. в частта, с която съдът не се е произнесъл по предявения иск за апартамент № 20. Твърдят, че съда е длъжен да се произнесе с крайния си съдебен акт относно предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, като излагат мотиви за това. Заявяват, че липсата на произнасяне е на практика мълчалив отказ да бъде разрешен по същество спора относно собствеността и предаването на владението върху същия апартамент в тяхна полза. Молят, след като съда установи собствеността им върху процесния апартамент № 20, както и че ответника не е имал право и не е придобил собствеността върху същия апартамент, да постанови решение, с което да уважи иска и да им присъди направените по делото разноски.

Също така молят, като последица от уважаването на иска, да бъде отменен нотариалния акт, с който Анастас А. е признат за собственик на същия апартамент.

В срока по закон е постъпил отговор от ответната по жалбата страна, с който оспорва депозираната въззивна жалба чрез процесуалния си представител – адв. Ат.Т.. На първо място твърди, че е недопустима и на следващо – неоснователна.

В срока по чл. 197 от ГПК /отм./ е постъпила и въззивна жалба с вх.№ 11843/ 31.03.2016 г. от ответника Г.А.А. – заместил в хода на производството починалия свой наследодател Анастас А., чрез процесуалния си представител – адв. Ат.Т.. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл.198 и чл.199 ГПК /отм./, поради което е допустима. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, както в частта, в която се уважава предявения по делото отрицателен установителен иск, така и в частта, в която се отхвърля предявения ревандикационен иск. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че с решение № 476/ 15.03.2016 г. съдът неправилно е приел, че с предявяването на отрицателния установителен иск, ищците по този иск ще защитят успешно собственическите си права върху процесния апартамент. Посочва, че с представеното и влязло в сила съдебно решение на ВКС от 1997 г. /цитирано в мотивите на обжалваното решение/ съдът е отменил решението на Общото събрание на ЖСК за изключване на наследодателя на ответника от ЖСК, в резултат на което членственото му правоотношение никога не е било прекратявано. Според жалбоподателят, ищците – ответници по ревандикационния иск, не могат да се легитимират като собственици на имота, тъй като към момента в който същите считат, че са встъпили в членствени правоотношения в ЖСК на мястото на наследодателя на ответника, решението на Общото събрание на ЖСК не е било влязло в сила /делото за отмяна на изключването все още е било висящо/ и следователно по смисъла чл. 14 от ЗЖСК валидно възникнало членствено правоотношение в тяхно полза няма. На следващо място заявява, че РС-Бургас не е съобразил представеното по делото регистърно решение на ОС-Бургас № 7 от 27.12.1995 г., постановено по гр.д. № 7/1980 г. по описа на ОС-Бургас, с което регистърно решение се заличава вписаната по делото ЖСК. Уточнява, че същото не е било обжалвано и към настоящия момент ЖСК остава заличена от фирмения регистър на ОС-Бургас. В контекста на изложеното счита, че в резултат на заличаването на юридическо лице имотът, собственост на заличена ЖСК, се придобива в съсобственост между всички член-кооператори имащи това качество към момента на заличаването. Следователно наследодателят му е придобил поне идеална част от правото на собственост върху процесното жилище, а противната страна, тъй като не е била валидно приета като член-кооператор, не може да се легитимира дори като съсобственик на процесния имот. На следващо място счита, че съдът не е съобразил трайната практика на ВКС относно това, че всеки съсобственик на една вещ може да ревиндицира от трето, неучастващо в съсобствеността лице, цялата вещ, независимо от притежаваните от него квоти на съсобственост. Претендира всички направени и пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски. Не представя нови доказателства.

Препис от въззивната жалба е изпратена на ищците М.Д.Д. и М.М.Д. с указания за възможността в двуседмичен срок от получаването да бъде подаден писмен отговор на жалбата.

Съобщението е получено на 18.05.2016 г. от М.Д.Д. лично и в качеството му на пълномощник на М.М.Д., следователно срокът за подаване на отговор е изтекъл на 01.06.2016 г. В законовия срок - на 26.05.2016 г., в деловодството на съда е депозиран отговор на въззивната жалба от М.Д.Д. и М.М.Д.. Излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват твърдението, че членственото правоотношение на Анастас Желязков А. никога не е прекратявано, тъй като е безспорно установено от приложеното решение на ВКС, че членственото правоотношение е прекратено и това прекратяване е влязло в законна сила със съдебен акт. Твърдят, че самата ЖСК е законово заличена след снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове и при наличието на всички законови предпоставки. Уточняват, че цитираното решение на ВКС от 1997 г. не променя фактическата обстановка, тъй като към момента на постановяването му няма действие срещу конкретен правен субект, тъй като самата ЖСК е заличена и не съществува в правния мир. Искат от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение на РС-Бургас да бъде потвърдено. Претендират направените по делото разноски. Не представят нови доказателства.

В атакуваното решение № 476 от 15.03.2016 г., постановено по гражданско дело № 4196/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта на мотивите, районният съд е приел, че с решение по в.гр.дело № 2069/2009г. по описа на Варненски Окръжен Съд, производството по делото е прекратено по отношение на предявения отрицателен установителен иск за правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в гр. Бургас, ***, в сградата на бившата ЖСК „Агалина и производството е върнато за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск за собственост по отношение на апартамент 21, находящ се на адрес: гр.

Бургас, ***, в сградата на бившата ЖСК „Агалина“ и по насрещната искова ревандикационна претенция за същия недвижим имот. Поради тези съображения, районният съд се е произнесъл само по отрицателния установителен иск, предявен досежно апартамент № 21 от М.Д. и Д.Д. против Г.А., заместил в хода на производството А.А. и по заведения срещу тях ревандикационен иск за същия имот.

В определение

№ 2442/ 02.12.2016 г. по в.гр.д. № 1895/2016 г. на ОС-Бургас, съдът е приел, че въззивна жалба с вх. № 19234/ 31.05.2016 г. от М.М.Д. и М.Д. има характер на молба за допълване на постановеното съдебно решение № 476/ 15.03.2016г. по гр.д.№ 4196/2011г. по описа на РС-Бургас, тъй като с нея се въвежда оплакване за липса на акт - порок, който не може да бъде саниран във въззивната инстанция. Поради тази причина производството по горецитираната въззивна жалба против решението в частта, с която съдът не се е произнесъл по предявения иск за апартамент № 20, е прекратено, а жалбата – изпратена на РС-Бургас за произнасяне по компетентност, като молба с правно основание чл.193 ГПК /отм./. С решение № 626 от 04.05.2017 г., постановено по гражданско дело № 4196/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът отхвърля молбата на М.М.Д. и М.Д., обективирана във въззивна жалба с вх.№ 19234 против решение № 476 от 15.03.2016 г., за допълване на решение № 476/15.03.2016 г. по гр.д. № 4196/2011 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която съдът не се е произнесъл по предявения иск за апартамент № 20, находящ се в гр. Бургас, ***, в сградата на бившата ЖСК „Агалина“.

Производството по гр.д.№ 4196/2011 г. по описа на РС-Бургас е образувано първоначално след като с решение № 1033/19.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2069/2009 г. по описа на ОС-Варна, образувано след като с определение № 366/ 10.09.2009 г. по ч.гр.д.