Решение № 2114 от 07.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1212/2024
- Вид
- Решение № 2114
- Подписан
- 07.05.2024
- В сила
- 14.10.2024
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.27 ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 т.10 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 ал.2 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.186 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2114 гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110201212 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Г. С. чрез адв. Г. ПАК срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №6218374/14.07.2022 г. на, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.3 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, тъй като са налице допуснати процесуални нарушения при издаването му – не е спазена процедурата по чл.186 ал.4 ЗДвП, тъй ако МПС е собственост или се ползва от юридическо лице – на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, което в случая не е сторено и така е лишена жалбоподателката от правото да посочи кое лице в действителност е управлявало автомобила. Правят се опаквания, че в ЕФ не е посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд, което е нарушение на чл.57 т.10 ЗАНН, в ЕФ липсва посочен издател , на коя дата е издаден и от кой служител в разрез с разпоредбата на чл.47 ЗАНН определяща органи, които могат да налагат административни наказания.
Според Българското законодателство все още не са делегирани правомощия на техническите средства да изпълняват функциите на административнонаказващ орган, а същите могат единствено да служат като 1 средство за събиране на данни за извършени административни нарушения, но преценката за истинност на извършено такова и налагане на административно наказание следва да бъде сторено от нарочно овластен за това орган. Друго процесуално нарушение според жалбоподателката е, е липсва дата на издаване на ЕФ, което е пречка за изчисляване на давностни и преклузивни срокове касаещи насрещната страна. Твърди се противоречие между разпоредбите на Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и тези на Закона за движение по пътищата относно възможността да бъде издаван електронен фиш при установяване и заснемане на нарушение с мобилни АТСС, като според Наредбата това е възможно при временно монтирано на пътя АТСС, а според закона, това е невъзможно, тъй като при всички случаи мобилното АТСС установява нарушението в присъствие на контролен орган, в този смисъл и Тълкувателно решение №1/2014 г. на ВАС.
Правят се оплаквания, че липсата на отразена дата на връчване на ЕФ върху неговата лицева част е корупционна практика, която цели изпускане на 14дневния срок от жалбоподателя за обжалване. Твърдят се нарушения на чл.27 ал.1 и ал.2 ЗАНН, като е наложено наказание, което не съответства на извършеното нарушение. В с.з. жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.
От процесуалният представител на същата – адв. Г. е постъпило Становище с рег.№116140/09.04.2024 г., в което излага доводи за основателност на жалбата, допълва, че от снимковия материал не се чете рег.№ на автомобила, че същият е лек, а не товарен, както е отразено в ЕФ. Предлага на съда да отмени ЕФ изцяло, претендира разноски в размер на 1 200 лв.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт Алипиева са постъпили писмени бележки с подробни доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди ЕФ като законосъобразен, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение от жалбоподателката.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице, /видно от разписка л.24 от делоот/, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
2
Обжалваният електронен фиш е издаден за нарушение с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 за това, че на дата 14.07.2022 г. в 13:18 часа в гр. София, по ул. Околовръстен път, срещу № 467, с посока на движение от бул. Цариградско шосе към бул. Ботевградско шосе, установило, че товарен автомобил АУДИ КУ 3 с рег.№СВ 1512 КВ, се движи със 111 км/ч при ограничение от 90 км/ч за извън населено място, респ. превишение на скоростта от 21 км/ч.
Видно от база данни КАТ собственик на процесния товарен автомобил, а не лек, както се твърди в жалбата автомобил е ЮЛ Порше Лизинг БГ ЕООД, а като ползвател е посочена именно жалбоподателката С. /л.14 от делото/.
В тази връзка, неоснователни се явяват възраженията в жалбата за неспазена процедура по чл.186 ал.4 ЗДвП, като същата следва да се преценява в редакцията си към датата на връчване на ЕФ – 24.12.2023 г., (ред. от 08.12.2023 г.), когато е действала вече изменената и допълнена с ДВ бр.66/2023 г., в сила от 01.08.2023 г. разпоредба, касаеща ползвателите, отразени в свидетелството за регистрация на МПС. Последната е категорична, че при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, съответно на ползвателя, посочен в свидетелството за регистрация на превозното средство, а когато то е собственост на или се ползва от юридическо лице – на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, на собственика, съответно на ползвателя или на управителя на юридическото лице – собственик или ползвател на моторното превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от датата на издаване на фиша, като първият екземпляр се изпраща на собственика.
Т.е., в случая от свидетелството за регистрация на процесния автомобил /л.14 от делото/ макар, че същият е собственост на ЮЛ Порше Лизинг ЕООД с оглед спецификата на взаимоотношенията между това ЮЛ и 3 жалбоподателката, тя е посочена в свидетелството за регистрация като ползвател на автомобила, респ. правилно ЕФ е връчен на същата, видно от Разписка от 24.12.2023 г., в съотвествие с разпоредбата на чл.186 ал.4 ЗДвП.
Не е било нарушено правото на жалбоподателката, ако желае да посочи лицето, на което е предоставила автомобила на процесната дата, но същата не се е възползвала от това.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него товарен автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба №8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа система, /без значение мобилна или стационарна/, е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове, Наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в 4 съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка.
Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателката.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН , по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление и възраженията в жалбата в обратната насока са неоснователни.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 90 км/ч за извън населено място, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, като няма данни, вкл. видно и от снимковия материал за обстоятелства пречещи на правилното отчитане на скоростта от техническото средство.
Налице е изготвен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 5 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л.19 от делото/.
Всъщност именно с този протокол е удостоверено използването на АТСС на съответното място за контрол съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Протоколът по чл. 10 ал. 1 от наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, което в случая безспорно е така
Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b820a812-0f1a-400c-b2cb-262a1c6396d7