Решение № 3685 от 12.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3685 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20231100512077 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20097331/13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 17502/2021 г. по описа на СРС, 113 състав, е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, предявен от „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1750 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение от ищеца в полза на „БД Турс“ ООД по имуществена застраховка за имуществени вреди – увреждане на пожароизвестителна система в хотел „Танне“ в гр. Банско, ул. „Георги Настев“ № 7, настъпили на 05.02.2016 г. вследствие на токов удар, предизвикан от неколкократни прекъсвания на електрозахранването по разпределителната мрежа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 1100 лв. – деловодни разноски.

1

По делото е депозирана въззивна жалба от 14.08.2023 г. от ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Страната счита, че в хода на производството са били доказани всички елементи от фактическия състав по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са изложени съображения, че процесната авария е настъпила в резултат на извършените оперативни превключвания в подстанция „Банско“. Въззивникът не е съгласен с извода на районния съд, че не са се установили виновни действия или бездействия, извършени от служители на ответното дружество, като е допълнил, че от заключенията на вещите лица се доказвало, че именно действията на служителите на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД са довели до настъпване на вредите. Лицата е следвало да обезопасят съоръженията, като този факт останал недоказан от процеса, в т.ч. да са били положени всички усилия за ограничаване на вредните последици. Според въззивника вредите са настъпили както чрез действия, изразяващи се в превключвания на захранването, така и чрез бездействие поради непредприемане на действия за предотвратяване на токов удар. Моли решението да бъде отменено, а искът – изцяло уважен. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който я оспорва като неоснователна. Счита за правилни изводите на районния съд в обжалваното решение, че манипулациите, които са били извършвани от страна на негови служители, са били изцяло по разпореждане на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. От заключението на вещото лице по повторната експертиза се установявало, че не е възникнала авария. Трето по спора лице – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е следвало да организира изпълнението на оперативните превключвания по начин, който да не позволява на потребителите да останат без електрозахранване. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от 2 легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 29.03.2021 г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане на ответника „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да заплати на ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД сумата от 1750 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение от ищеца в полза на „БД Турс“ ООД по имуществена застраховка за имуществени вреди – увреждане на пожароизвестителна система в хотел „Танне“ в гр. Банско, ул. „Георги Настев“ № 7, настъпили на 05.02.2016 г. вследствие на токов удар, предизвикан от неколкократни прекъсвания на електрозахранването по разпределителната мрежа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е правилна, доколкото § 22 от ПЗР на КЗ гласи, че ако договорът за застраховка е сключен при действието на отменения КЗ, то приложима е Част IV на КЗ (отм.) вкл. и чл. 213 КЗ (отм.). В случая договорът за застраховка е сключен през 2015 г., т. е. при действието на КЗ (отм.). Правилно е посочено също така, че съобразно разясненията на т. 3 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г. на Пленума на ВС търсената от ищеца отговорност на ответника е по реда на чл.

3

49 ЗЗД, доколкото първият обуславя възникването на отговорността на последния вследствие на противоправни действия/бездействия на служители на ответното дружество.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49 ЗЗД е необходимо ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи следните правопораждащи юридически факти: 1) че е сключил договор за имуществена застраховка със собственика на увреденото имущество; 2) че с противоправното си поведение лицата, на които ответникът е възложил работа, са причинили застрахователното събитие в срока на застрахователното покритие; 3) вид и размер на вредите, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие; 4) размерът на обезщетението, заплатено на застрахованото лице.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже твърдените от него правопогасяващи и правоизключващи факти – че оперативните превключвания са извършвани по разпореждане на дежурните диспечери в специализираното диспечерско звено на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сега „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже и факти, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност, ако твърди такива.

Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е обективна – гаранционнообезпечителна, и е за чужди виновни действия, които са причинили непозволеното увреждане.

Оборването на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е в тежест на ответника, който не може да оспорва собствената си вина, а тази на лицето, причинило пряко деликта. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна на тази по чл. 45 ЗЗД на директния причинител на увредата. Предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са очертани в ППВС № 9 от 28.12.1966 г.

Възложителят може да се освободи от тази отговорност ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е 4 причинена при или по повод на възложената му работа – така Решение № 50065 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 3053 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.

В Решение № 50048 от 31.08.2023 г. по гр. д. № 2897 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение е посочено, че „юридическите лица, държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди“.

По делото не се спори, отделено е за безспорно с определението по чл.

140 ГПК от първоинстанционния съд, а и се установява от доказателствения материал, че между ищеца и „БД Турс“ ООД е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Имущество“, в периода на застрахователното покритие по което е настъпило процесното застрахователно събитие; че ищецът е заплатил на „БД Турс“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 1750 лв., както и че ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е собственик на подстанция „Банско“. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че оспорвания на горните факти, сторени едва с писмените бележки, са преклудирани, поради което правилно не ги е обсъждал.

Правилно първоинстанционният съд е определил като спорен единствено въпросът за наличието или липсата на причинно-следствена връзка между виновно поведение (действие и/или бездействие) на служители на ответното дружество и причинения токов удар, довел до повреда в пожароизвестителната инсталация на хотел „Танне“ в гр. Банско. Във въззивната жалба са направени оплаквания именно по този въпрос, поради което въззивният съд следва да разгледа дали са се осъществили тези елементи от фактическия състав на исковата претенция.

Ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е енергийно предприятие, което съгласно § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ е лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, агрегирането, оптимизация на потреблението, доставката и снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ, на основата на издадена лицензия по този закон, 5 или лице, което добива енергийни ресурси въз основа на концесия за добив, или лице, което осъществява дейност по производство на електрическа и/или топлинна енергия и/или извършва съхранение на електрическа енергия, и/или извършва търговия с природен газ, без да е задължено да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по този закон, или лице, което осъществява дейност по пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи. Това се установява от приетите по делото Лицензия за пренос на електрическа енергия № Л-419-04/18.12.2013 г., Решение № С-5/30.07.2015 г. на КЕВР и Решение С-7/05.11.2015 г. на КЕВР.

По делото са събрани писмени доказателства – Оперативен дневник за подстанция 110 KV-Cp.H., започнат на 15.12.2015 г. и завършен на 21.03.2016 г. – подстанция „Банско“, собственост на ответното дружество, за периода от 20:00 часа на 04.02.2016 г. до 08:00 часа на 06.02.2016 г.; Извлечение от Електронен диспечерски дневник за периода от 09:55 часа до 09:57 часа на 05.02.2016 г.; Програма за захранване на III, IV, V и VI секция в п/ст Банско при аварийно изключване на Т2-32/40MVA; Протоколи за профилактика на извод „Атон“ в подстанция „Банско“. Същите са анализирани от вещите лица, изготвили заключения по допуснатите по делото съдебнотехнически експертизи – основна и повторна, както и допълнителна във въззивното производство.

Последователно в заключенията на вещите лица А. Ц. и С.С. е констатирано, че настъпилите повреди на процесната пожароизвестителна система са в резултат на кратковременни пренапрежения в мрежа с ниско напрежение, захранваща с електроенергия хотел „Танне“, които пренапрежения са настъпили вследствие на извършваните оперативни превключвания в подстанция „Банско“. И двете експертизи посочват, че хотел „Танне“ е обект трета категория сигурност, тъй като има само един източник на електрозахранване.