Решение № 501 от 17.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Варна, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20233100900053 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. Д. Й. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****, срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Дианабад“, ул. „Г. М. Д.“ No 1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М. – изпълнителни директори, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 09.02.2021г. на главен път I - 2– между гр. Девня и с. Неофит Рилски, обл.

Варна, в близост до отбивката за кариера К., при което ищцата, като пътник на задната седалка в лек автомобил „***“ с прекратена регистрация – *** и с поставени регистрационни табели- ** от друго МПС, управляван от Д. Й. С., чиято отговорност към момента на инцидента била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, който нарушил правилата за движение чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, изгубил контрол над автомобила, след което последвал удар с лявата част в крайпътно дърво и в резултат, на което ищцата получила счупване на лява ключица, счупване на лонните кости в ляво и дясно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на застрахователната претенция – 05.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ вр. чл. 51 ал.2 от ЗЗД, доколкото се 1 твърди, че ищцата е знаела за обстоятелствата, че Д. С. е неправоспособен водач и е бил под въздействието на алкохол; че по отношение на ищцата не бил упражнен достатъчен родителски контрол; че същата е била без поставен предпазен колан, с които обстоятелства – действия/бездействия е допринесла за своето увреждане.

С Определение No 614 / 21.04.2023г. съдът е конституирал ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника: Д. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, и е приел за разглеждане и ОБРАТЕН ИСК , предявен о т „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г. М. Д.“ No 1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М. – изпълнителни директори, срещу третото лице – помагач на негова страна Д. Й.

С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, обективиран в искова молба с вх. No 5281 / 28.02.2023г.

В случай, че бъдат уважени исковете срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г. М. Д.“ No 1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М. – изпълнителни директори, е предявен и ОБРАТЕН ИСК от застрахователя срещу ТРЕТОТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ : Д. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, с правно основание чл. 500 ал.1, предл. първо, да бъде осъден ответникът по обратния иск да заплати на ищеца по същия сумата от 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/ - частичен иск от 70 000 лв./ седемдесет хиляди лева/, представляващи присъденото от съда обезщетение по главния иск, предявен от Й. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, и за което е осъден да заплати застрахователят, ведно с лихви и разноски.

ИЩЦАТА твърди, че на 09.02.2021г. на главен път I-2 между гр.Девня и с.Неофит Рилски, обл.Варна, в близост до отбивката за кариера К., при управление на лек автомобил "***" с прекратена регистрация- №**, с поставени регистрационни табели *** от друго МПС, Д. Й. С.,нарушил правилата за движение чл.20,ал.1 от ЗДвП и чл.21,ал.1 от ЗдвП,изгубил контрол над автомобила, след което последвал удар с лявата му част в крайпътно дърво, вследствие на което причинил средни телесни повреди на Й. Д. Й. -пътник на задна седалка, изразяващи се в счупване на лява ключица,което обусловило трайно затруднение на левия горен крйник,счупване на лонните кости в ляво и дясно,което обусловило трайно затруднение на движението на долните крайници.След настъпване на произшествието било установено,че водачът Д. С. управлявал в пияно състояние и без да има свидетелство за управление на МПС.По случая било образувано ДП по описа на РУ Девня, впоследствие продължило в

НОХД №226/22г.по описа на Окръжен съд гр.Варна,приключило с влязла в сила присъда по силата, на която водачът Д. С. е признат за виновен относно посочения по –гope механизъм на ПТП, причинна връзка с причинените травматични увреждания. По спешност бил повикан медицински екип, който транспортирал ищцата в Спешен център на МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където била приета в клиника по ортопедия и травматология с диагноза счупване на пубиса/срамна кост/вляво и счупване на ключица вляво.Продължителен период от време била в невъзможност да се обслужва 2 самостоятелно,което наложило да получава помощ от своите близки ежедневно,не можела се придвижва самостоятелно. Всичко това довело до нарушаване на обичайния й ритъм на живот. Към настоящия момент продължава да има болки и и дискомфорт в областта на уврежданията.Наред с това същата е претърпяла силен емоционален стрес съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън-често сънувала кошмари,налице била липса на апетит, страх да пътува в превозни средства. Тежките травматични увреждания се отразили негативно на психичното й състояние. С оглед спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ, ищцата предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество на 05.10.2022г., като към настоящия момент нямало никакъв писмен отговор за определяне размер на обезщетение. Твърди, че към момента на произшествието причинилото вреда МПС е имало действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 по застрахователна полхгца валидна до 20.02.21г., поради което и по силата на КЗ застрахователят отговарял пряко пред ищцата за причинените й неимуществени вреди.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявения иск. Признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица „ГО" сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД относно процесния лек автомобил.

Оспорва, че изключителна вина има водачът на лекия автомобил Д. С., като твърди, че е налице съпричиняване. Излага, че причината за ПТП и настъпилото увреждане на ищцата се дължало на обстоятелството, че водачът на л.а. Д. С. бил неправоспособен и под въздействие на алкохол, т.е. поради едновременната липса на шофьорска правоспособност и практическо умение да шофира и алкохолното въздействие, водачът бил причинил самокатастрофирането на лекия автомобил. Липсата на правоспособност и това, че водачът е бил под въздействие на алкохол са били известни на ищцата Й. Й., която е била пасажер в лекия автомобил и която била поела съвсем предвидим риск за живота и здравето си, приемайки да пътува в автомобил, за който е знаела, че е управляван от неправоспособен и пиян водач. Твърди, че признаците от употребения алкохол от водача Д. С. са могли да бъдат обективно възприети сетивно от Й. Й.. Късният час, в който било станало ПТП предполага, че Й. Й. и водачът са се познавали преди ПТП, че са били в обща компания, че са прекарали последните часове заедно, което изключва ищцата да не е знаела, че водачът е под въздействие на алкохол. С поведението си пасажерката била спомогнала за собственото си увреждане, защото рискът за живота и здравето й е бил съвсем предвидим и обективен: пътувала е в тъмната част от деня, около полунощ с неправоспособен и пиян водач и това нейно поведение било проява на съзнателен и свободно формиран избор. Отделно сочи, че доколкото пострадалото лице е непълнолетно, механизмът на увреждането му се дължи и на недостатъчно упражнен родителски контрол по смисъла на чл. 125 от Семейния кодекс, тъй като ако родителите на пострадалата бяха упражнили такъв контрол, нямаше да допуснат дъщеря им да пътува в автомобил на пиян и неправоспособен водач в тъмната част на 3 нощта. На следващо място твърди, че ищцата не била използвала и предпазен колан, с който е бил фабрично оборудван автомобилът ***, в който е пътувала като пасажер, предвид което действията й били в пряка причинна връзка с настъпилите телесни увреждания. Като последица от неизползване на предпазен колан при ПТП Й. Й. била наранена от свободното движение на тялото си в купето на автомобила при удара, евентуално преобръщането му и понесените удари от тъпи интериорни части на автомобила.

Сочи, че приносът на увредената бил обективен елемент от съпричиняването и се изразявал в противоправно бездействие, довело до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в преимуществена степен - най-малко с 80 %. Извън горното, прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като счита, че размерът на претендираната сума не била съобразена със социално-икономическите условия в страната, със социалния статус на ищцата и с материално-битовите условия на живот в страната. Предприема и неконкретизирано оспорване на причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилите вреди, на механизма, описан в исковата молба и на преживените болки и страдания.

В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЦАТА депозира допълнителна искова молба, с която поддържа предявения главен, респ. акцесорен иск по основание и размер. Оспорва твърденията на ответника. Сочи, че не е знаела към момента, в който се е качила в автомобила, че Д. С. бил употребил алкохол. Ищцата е била с поставен предпазен колан, като част от нараняванията й са именно вследствие на поставянето му. Тези обстоятелства се установявали от мотивите към присъдата. Неоснователни били твърденията и за липса на упражнен родителски контрол. Оспорва, че претендирания размер е прекомерен, както и че е налице каквото и да е съпричиняване.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в него фактически и правни доводи и доказателствени искания.

ОБРАТЕН ИСК:

В срока за подаване на отговор на исковата молба, ответникът е отправил искане за привличане на трето лице-помагач на негова страна и е предявил и обратен иск срещу същото.

Твърдението на ответника е че водачът на лекия автомобил – Д. С. е бил под въздействието на алкохол с концентрация над допустимата, което обстоятелство било установено с влязла в сила присъда по НОХД 226 /2022г. на ВОС. В този случай и застрахователят имал право на регресен иск срещу застрахования, на основание чл. 500 ал.1 предл.1 от КЗ, който предявява като частичен – за сумата от 26 000 лв. от общ размер на заявена претенция 70 000 лв., в случай, че бъде осъден.

Третото лице –помагач не е изразило становище нито по главния, нито по предявения срещу него обратен иск.

В насроченото открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от 4 процесуален представител, който поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски по представен списък. За ответника се явява процесуален представител, който моли за отхвърляне на исковете, в евентуалност – за определяне на обезщетение в справедлив размер, както и за присъждане на разноски по представен списък.

Третото лице – помагач не се явява и не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: