Определение № 22771 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22771 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20241100510776 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274-279 ГПК.

С разпореждане № 75652 от 28.05.2024 г. СРС, 53 с-в, по ч.гр.д.№ 7005/24 г. е отхвърлил заявлението от 06.02.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „А1 България“ ЕАД в частта за претендираните неустойки и такса за събиране на вземането и лихви върху тях.

Срещу разпореждането е постъпила частна жалба от „А1 България“ е ЕАД.Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно.Твърди, че е изпълнил указанията за отстраняване нередовността на заявлението.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че договорът подлежи на разваляне по реда на чл.87 ЗЗД и че заявителят не е спазил установения ред чрез уведомява не на длъжника за прекратяване на договора.Поддържа, че прекратяването на договора е извършено на договорно основание съгласно чл.54.12 от ОУ.Твърди, че размерът на неустойката е съгласуван с КЗП и е потвърден със съдебна спогодба, която има силата на съдебно решение и е начислена поради срочния характер на договора, с който длъжникът се е обвързал и заради който е получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни отношения би получавал на други цени.С развалянето на договора отпада задължението на абоната за заплащане на месечни абонаментни такси, на отстъпката от цената на услугите и на устройствата и уговорената неустойка служи за обезщетяване на всички 1 вреди, вкл. на бъдещи такива от предсрочното прекратяване на договора.Излага твърдения, че размерът на неустойката не е прекомерен и съвпада с размера на вредите.Твърди, че с решение по дело С-295/2017 г. СЕС се е произнесъл по аналогичен спор, като е застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок за обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставка на услугите и разделена на месечни вноски, която става незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане.Неправилно съдът е отхвърлил и претенцията за неустойка за невърнато оборудване с мотиви, че липсват данни за устройствата и за ценовата листа, тъй като в заявлението е посочено, че цената на невърнатото оборудване, е посочено в ценова листа на оператора, в която е посочено за какъв вид оборудване, каква точно сума се дължи.Поддържа становище, че това е въпрос по същество и не следва да се обсъжда от заповедния съд.Неправилно съдът е приел, че таксата за събиране на дължими суми представлява клауза, която нарушава изискванията за дъбросъвестност и води до значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя.Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред СРС е образувано по заявление с вх.№ 38472/06.02.2024 г. на „А1 България” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.С.П. за сумата от 160,71 лв.-главница и 39,33 лв.-мораторна лихва със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.Като обстоятелства, от които произтича вземането, е посочен договор за електронни съобщителни услуги, предоставени със системен партиден номер М6659570 като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 503885183, задълженията за периода от 10.02.2021 г. до 23.08.2021 г. са на обща стойност 160,71 лв., формирани, както следва: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 31,22 лв.; неустойки в общ размер на 129,49 лв.Съгласно чл.54.12 от ОУ вр. с разпоредбите на договора при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, като при 2 предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната се начисляват неустойки.В табличен вид са описани задълженията по месечни фактури по процесния договор с посочване на падеж и размер на задължението, представляващи задължения за предоставени месечни услуги, неустойки в размер на три стандартни месечни вноски, неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги и неустойка за невърнато оборудване.

С разпореждане № 49055/02.04.2024 г. СРС е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с указания в 3-дневен срок заявителят да посочи период и размер на вземането за месечна предоставена услуга, вид услуга и по кой договор е; за вземането вноска за устройството да посочи за кой период е вноската в какъв размер е и по кой договор за кое устройство да се посочи вида; по отношение на вземанията за неустойка- по кой договор има неизпълнение в какъв размер и за какъв период е неизпълнението, твърди ли се прекратяване на договор, на какво основание, на кой договор и уведомен ли е потребителят за това прекратяване, като следва да се посочи изрично кога е прекратен договора, ако се твърди да е прекратен; за всяко вземане за неустойка да се посочи по кой договор е, на какво основание и за какво неизпълнение е конкретно, колко остава до края на договора към момента на прекратяването; за неустойката за дадена отстъпка от цената на услугата да посочи коя е предоставената услуга, каква е направената отстъпка, каква е реалната цена; за неустойката за дадена отстъпка от цената на устройството- да посочи какво е устройство, каква е отстъпката , колко е реалната цена; за неустойката за невърнато оборудванекога е дадено оборудване, какво е предаденото оборудване, каква е стойността на даденото същото, на какво основание се начислява неустойка, искано ли е от заявителя връщане на оборудването; на какво основание се претендира неустойка за обработка на просрочени задължение и за кое неизпълнение се начислява.

Заявителят е уведомен за разпореждането с последиците от неизпълнението им на 09.04.2024 г.

С молба от 12.04.2024 г. заявителят е уточнил, че претендираната от него главница е в общ размер на 160,71 лв.Сумата от 31,32 лв. представлява цена на предоставени електронни съобщителни услуги и е формирана, както следва: по договор с партиден № М6659570 е подписано Приложение № 1 на 21.01.2021 г. за услуга 35924236219 с план А1 fix special 2Y Fix number, за 3 която дължима сума за периода 07.01.2021 г.-06.07.2021 г. е 29,28 лв., а дължимата лихва за забава е 8,04 лв. за периода 26.02.2021 г.-14.12.2023 г.По същия договор дължимата такса за събиране на дължими суми за периода 07.04.2021 г.-06.05.2021 г. е в размер на 1,94 лв., лихвата върху тази сума е 0,51 лв. за период на забава 26.05.2021 г.-14.12.2023 г.Сумата от 129,49 лв., претендирана за начислени неустойки е формирана, както следва: по договор с партиден № М6659570 е начислена неустойка за невърнато оборудване по ценова листа за предоставен апарат за фиксирана телефонна услуга за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 90,00 лв., мораторната лихва за периода 24.08.2021 г.-14.12.2023 г. е 21,05 лв.По същия договор е начислена неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 7,47 лв.

/2,49 лв. месечна такса/, мораторната лихва е 1,84 лв. за периода 10.07.2021 г.14.12.2023 г.За услуга 35924236219 по същия договор е начислена неустойка в общ размер на 41,66 лв. на устройство Cordless phone A 1210K, по която неплатената сума е в размер на 32,02 лв. /90 лв. цена на устройство/, а мораторната лихва е в размер на 7,89 лв. за период на забава 10.07.2021 г.14.12.2023 г. Претендираните неустойки са компенсаторни и не са за определен период, същите са начислени за прекратяването на рамковия договор в частта му за услугите по партида № М6659570, договорът е прекратен на основание чл.54.12 от ОУ. на 31.05.2024 г., като длъжникът е уведомен на 05.05.2021 г. Размерът на неустойките е посочен в приложимите разпоредби за отговорност в приложенията за услугите.Рамковият договор, въз основа на който се претендират неустойките, не подлежи на разваляне по реда на чл.87 ЗЗД, а на прекратяване на договорно основание, уговорено в чл.54.12 от ОУ.Таксата за събиране на дължими суми е уговорена в чл.27.1 от ОУ за взаимоотношения между А1 и абонатите и потребителите на обществените мобилни мрежи на А1; чл.36.3 от ОУ за взаимоотношенията между А1 и крайните потребители на фиксирана телефонна услуга; чл.22.1 от ОУ за взаимоотношения между А1 и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни; чл.29.1 от ОУ за предоставяне на услугата сателитен интернет от А1; чл.38.1 от ОУ за взаимоотношенията на А1 и потребителите на услугата „цифрова телевизия“, предоставяна от А1; чл.38.1 от ОУ за предоставяне на услугата цифрова телевизия, предоставена чрез сателитна 4 технология от А1; чл.38.1 от ОУ на А1 за пренос на радио- и телевизионни програми чрез кабелна мрежа.

На 28.05.2024 г. СРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника И.С.П. за сумата от 29,28 лв. за услуга 35924236219 с план А1 fix special 2Y Fix number за периода 07.01.2021 г.-06.07.2021 г. и за лихва за забава в размер на 8,04 лв. за периода 26.02.2021 г.-14.12.2023 г., за такса за събиране на дължими суми за периода 07.04.2021 г.06.05.2021 г. в размер на 1,94 лв. и лихва върху нея в размер на 0,51 лв. за периода 26.05.2021 г.-14.12.2023 г., както и разноски в размер на 50 лв.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за неустойки и такса за събиране на вземането и лихви върху тях.Съдът е изложил мотиви, че не са изпълнени указанията на съда в пълнота, като за неустойките не е посочено за какво неизпълнение се претендират, как се определят като размер и на какво основание се начисляват.На второ място съдът е приел, че клаузата на чл.54.12 от ОУ е неравноправна, не е породила действие и договорът не се счита прекратен.Като неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр.100/2019 г./ е квалифицирана и неустойката за дадена отстъпка от цената на услугата.Липсва и информация относно размера на стандартната месечна абонаментна такса без отстъпки, от която да се формира размера на неустойката, в ОУ не е предвиден и падеж на задължението за неустойката.Съдът е изложил и съображения, че уговорената неустойка не съответства с вида и степента на неизпълнението.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

По отношение на претендираните неустойки за невърнато оборудване и за дадена отстъпка от предоставените услуги нередовността на заявлението не е отстранена, тъй като заявителят не е изпълнил указанията, дадени с разпореждането от 02.04.2024 г., поради което претенцията не е конкретизирана съгласно изискванията на чл.127, т.4 и т.5 ГПК-не е индивидуализирано предоставеното оборудване, каква е стойността на 5 същото и на какво основание се претендират неустойките, респ. за какви услуги или устройства се претендират неустойки, както и стойността на отстъпките.

По отношение на претендираните неустойки за обработка на просрочени задължения следва да се добави, че нито в заявлението, нито в уточнителната молба са посочени обстоятелства за начина на формиране на претенцията и размер на същата.

Следва да се добави, че заявителят се позовава на клауза за неустойка, дължима при упражнено право на прекратяване на облигационната връзка на основание чл.54.12. от ОУ без предизвестие поради виновно неизпълнение от страна на ответника, което по същество представлява разваляне на договора.С развалянето на договора за периодично изпълнение действието му отпада занапред и задължението за заплащане на месечни абонаментни такси отпада и уговорката за плащането им има характер на неустойка за разваляне на договора.Налице е трайна съдебна практика, съгласно която уговорената неустойка в случай на разваляне на договора излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като не репарира вредите от разваляне на договора, доколкото определеният размер на неустойката съвпада с цената на договора, дължима при точно изпълнение на задълженията и по този начин би се постигнал резултата на реално изпълнение, без да се предоставя насрещна престация / в този смисълрешение № 43/16 г., т.д.№ 2037/14 г., I ТО на ВКС; решение № 219/16 г., т.д.№ 203/15 г., I ТО на ВКС; решение № 193/16 г., т.д.№ 2659/14 г., I ТО, постановени по чл.290 ГПК по договори за финансов лизинг, но приложими по аналогия и към процесния договор/.Поради изложеното крайният извод на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата за неустойка, за което съдът следи служебно /чл.411, ал.2, т.2 ГПК/, е правилен.В случая дори заявителят претендира неустойка в размер на месечните абонаментни такси без отстъпки.