Определение № 797 от 21.12.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Шумен, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500483 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 13694/09.10.2023 г., подадена от „РВЦ“ ООД гр.

Шумен, действащо чрез пълномощника си адв. К. М. при ВАК, против определение № 2134/19.09.2023 г. по гр.д.№ 1203/2023 г. по описа на ШРС, с което е спряно производството по делото, до приключване на производството по гр.д.№ 1566/2020 г. по описа на ШРС, на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК. Жалбоподателят счита определението за неправилно. Счита, че изходът на делото пред ВКС на правния спор по гр.д. № 1566/2020 г. на ШРС не може да представлява предпоставка за допустимост на настоящото производство. Сочи, че по реда на въззивното обжалване с решение по в.гр.д. № 46/2022г. на ШОС, съдът е приел, че договорът между „РВЦ“ ООД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – МЕР Шумен, не бил валидно развален. В тази връзка съдът преценил, че гаранцията не може да бъде върната на „РВЦ“ ООД, тъй като тя все ще обезпечавала изпълнението на действащият договор и потвърдил първоинстанционното решение в частта относно отхвърляне на исковата претенция за връщане на гаранцията. В тази част решенето не било обжалвано и било влязло в сила. Същевременно ответникът осуетил възможността ищецът да изпълни договора и сключил нов такъв със същия предмет с друго дружество, който бил изпълнен.

Поради това на осн. чл.87, ал.2 ЗЗД ищецът развалил договора с ответника и поканил с писмо от 11.01.2023 г. насрещната страна да му върне платената от него гаранция по договора в размер на 1906,95лв. Счита, че са налице нови обстоятелства за претендиране връщана на гаранцията. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на частната жалба в срока по чл.276, ал.1 1

ГПК, в който взема становище за неоснователност на същата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Гр.д.№ 1203/2023 г. по описа на ШРС е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от „РВЦ” ООД гр. Шумен, срещу „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, „Мрежови експлоатационен район Шумен“ гр. Шумен, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1906,95лв. представляваща невърната гаранция по договор № МЕР-ШН-ДОГ 26/30.09.2019г. за изготвяне на работен проект, ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба и сумата от 67,80лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 15.01.2023 г. – 22.05.2023 г.

С отговора на исковата молба ответникът направил възражение за недопустимост на претенциите, поради формирана сила на пресъдено нещо с решение по гр.д. № 1566/2020 г. по описа на ШРС, което било висящо пред ВКС. Счита, че с влязло в сила решение съдът се е произнесъл по идентичен иск. Въз основа на изискана и представена справка за висящността на гр.д. № 1566/2020 г. по описа на ШРС първоинстанционният съд констатирал, че съдът е сезиран с претенция за връщане на платена при сключване на договор между страните гаранция в размер на 1906,95 лв. – иск, предявен и в настоящото производство. С оглед висящността на делото пред ВКС и с оглед извършване на преценка от съда за приложение на нормата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, е заключил, че решението по касационното дело ще има значение за извършване на преценка за наличието на процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск на ищеца по настоящото дело.

С определение № 2134/19.09.2023 г. по гр.д.№ 1203/2023 г., ШРС спрял производството до приключване на производството по цитираното гражданско дело, на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК.

Разпоредбата на чл.229, ал.1 т.4 ГПК предвижда, че съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

От направена служебна справка се установи, че гр.д. № 1566/2020 г. по описа на ШРС е било образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, с искане съдът да осъди ответника „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, „Мрежови експлоатационен район Шумен„ да му заплати сумата от 14 000.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение по т.2.1.1 от договор № МЕР[1]ШН-ДОГ 26/30.09.2019 г., за изготвяне на работен проект, ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба и сумата от 1 906.95 лева, представляваща платена от ищеца гаранция по договор № МЕРШН-ДОГ 26/30.09.2019 г., дължима от ответника, поради отказ на ответника /разваляне/ на договора, ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба, както и да 2 приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи неустойка в размер на 1 029.78 лева на основание чл.14.1 договора и му присъди извършените по делото разноски.

С решение № 260391/02.11.2021 г. по гр.д. № 1566/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен първонстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от ищеца осъдителни искове: с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 14 000.00 лева, представляваща договорено в разпоредбата на чл.2.1.1 възнаграждение за изготвяне на работен проект по договор за обществена поръчка № МЕРШН-ДОГ 26/ 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба; осъдителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 266, ал.1, вр. чл.87, вр. чл.55, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл.111, ал.9 от ЗОП – за сумата от 1 906.95 лева, представляваща претенция за заплатена гаранция от 5 % от стойността на договор за обществена поръчка № МЕР-ШНДОГ 26/ 30.09.2019 г., и отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.92 от ЗЗД, за приемане за установено между страните, че „РВЦ„ ООД не дължи на „Електроенергиен системен оператор„ ЕАД, „ Мрежови експлоатационен район Шумен„ сумата от 1 029.78 лева, представляваща начислена неустойка на основание чл.14.2 от договор за обществена поръчка № МЕР-ШН-ДОГ 26/ 30.09.2019 г., и е осъдил „РВЦ„ ООД да заплати на „Електроенергиен системен оператор„ ЕАД, „Мрежови експлоатационен район Шумен„ сумата от 1 029.78 лева, представляваща начислена неустойка на основание чл.14.2 от договор за обществена поръчка № МЕР-ШН-ДОГ 26/ 30.09.2019 г., както и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 151.00 лева.

Против първоинстанцинното решение е депозирана първоначална и допълнителна въззивна жалба от „РВЦ„ ООД, и образувано в.гр.д. № 46/2022 г. по описа на ШОС.

С решение № 259/22.11.2023 г. по в.гр.д.№ 46/2022 г. на ШОС, въззивния съд е отменил решение № 260391/02.11.2021 г. по гр.д. № 1566/2020 г. на ШРС в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „РВЦ„ ООД, срещу „ Електроенергиен Системен оператор„ ЕАД, „Мрежови експлоатационен район Шумен„ осъдителен иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата от 13 888.00 лева, представляваща договорено в разпоредбата на чл.2.1.1 възнаграждение за изготвяне на работен проект по договор за обществена поръчка № МЕРШН-ДОГ-26/30.09.2019 г. за възлагане на проектиране, доставка и изграждане на системи за видеонаблюдение, пожароизвестяване, сигнално-охранителна система, контрол на достъпа и периметрова охрана на пост „Търговище 2„, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, като вместо него е постановил друго, с което е осъдил „Електроенергиен Системен оператор„ ЕАД, „ Мрежови експлоатационен район Шумен„, да заплати на „РВЦ„ ООД, на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, сумата от 13 888.00 лева, представляваща, договорено в чл.2.1.1 от договор за обществена поръчка № МЕР-ШН-ДОГ[1]26/30.09.2019 г. възнаграждение за изготвяне на работен проект, съответно на изпълнената част от договора, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.08.2020 г. до окончателното й плащане. Изменил е решението на ШРС в 3

ЧАСТТА за разноските пред първата инстанция. Потвърдил е решението на ШРС във всички останали части. Със същия съдебен акт се произнесъл и по разноските за въззивната инстанция.

С определение № 719/02.10.2023 г. по ч.к.т.д. № 1461/2023 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС е потвърдено разпореждане № 132/10.04.203 г. по в.т.д. № 46/2022 г. на ШОС, с което е върната на основание чл.286, ал.1 т.3 ГПК подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД касационна жалба срещу решение № 259/22.11.2023 г. по в.гр.д.№ 46/2022 г. на ШОС.

С определение № 718/02.10.2023 г. по ч.к.т.д. № 1460/2023 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС е прогласено за нищожно определение № 374/05.06.2023 г. по в.т.д.№ 46/2022 г. по описа на ШОС, поправено с определение № 241/21.06.2023 г. по същото дело и е върнато делото на ШОС за произнасяне по сезиралата го молба по чл.248 ГПК с ново определение в законен състав от трима съдии, в който участие не може да вземе постановилият нищожното определение съдия. След връщане на делото, по реда на чл.248 ГПК е постановено определение № 756/11.12.2023 г. по в.гр.д.№ 46/2022г. на ШОС.

При тези данни по делото, настоящата инстанция приеме, че към настоящия момент обуславящото дело - гр.д. № 1566/2020 г. по описа на ШРС е приключило с влязло в сила решение. Останал е единствено неразрешен въпросът относно разноските, доколкото не е влязло в сила определение № 756/11.12.2023 г. по в.гр.д.№ 46/2022г., постановено по реда на чл.248 ГПК.

Ето защо понастоящем е отпаднало основанието за спиране по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, атакуваното определение № 2134/19.09.2023 г. по гр.д.№ 1203/2023 г. на ШРС, следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2134/19.09.2023 г. по гр.д.№ 1203/2023 г. по описа на ШРС, с което е спряно производството по делото, до приключване на производството по гр.д.№ 1566/2020 г. по описа на ШРС с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5