Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 349 от 18.11.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 444/2022
Вид
Решение № 349
Подписан
18.11.2024
В сила
18.11.2024
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Разлог, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240100444 по описа за 2022 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „А.Б.”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: г.С., р.И., у.„К.”№1, представлявано от А.Д. – ГлИД, и М.М. – ИД, ч/з адв. И.Й., против „И.1“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Р.“№30, представлявано от Д.Т.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у страните е сключен договор за използване на ел. съобщителни услуги *, партида *, ID на договор *, от 02.02.2018 г. По договора за процесния период е ползвана услуга фиксиран телефон А.Ф.Б., съгласно Приложение №1 от 25.03.2020 г. и интернет услуга, за която с анекс от 25.03.2020 г. е удължен срока за ползване до 25.03.2022 г. По договора за издадени и дължими ф-ри на обща стойност 206.26 лв.

Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги договора е прекратен на основание т.49.3.1 от ОУ за взаимоотношенията м/у „А.Б.“ЕАД и крайните потребители. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последния дължи неустойка за неизпълнение. Неустойката е определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен №. Ищецът претендира неустойка на обща стойност 284.90 лв.

Поради забавеното плащане на претендираното вземане ответникът дължи и лихва онт 31.64 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане на всеки отделен счетоводен документ до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено по отношение на ответника наличието на вземането на ищеца по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д №1536 по описа на Рг.РС за 2021 г. от 522.80 лв., формирана като сбор от следните суми:

- сумата от 206.26 лв. – месечни такси и потребление за използване на услуги по договор *, за периода 09.09.2020 г. – 08.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

- сумата от 284.90 лв. – неустойка за неизпълнение на договор *, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

- сумата от 31.64 лв. – мораторна лихва в/у просрочените вземания изчислена от датата 1 представляваща първи ден на забава за плащане на всеки отделен счетоводен документ до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението.

С разпореждане №1693 постановено в ЗСЗ, проведено на 14.12.2022 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор на ИМ, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията, че е длъжник на ищеца.

Твърди, че са налице неравноправни клаузи в процесните договори и приложенията към тях, сключени с потребител, които го задължават при неизпълнение да заплати необсновано високо обезщетение или неустойка.

Излага твърдения, че ответното дружество е коректна страна по процесните договори.

Твърди, че договорите са прекратени едностранно от страна на ответника на основание чл.49.2.2 от приложимите ОУ, поради неизпълнение на поети задължения от ищеца повече от пет години. Също така твърди, че е недопустимо да се претендира лихви върху лихви.

В СЗ, за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде уважен.

Ответникът в ОСЗ, се представлява от упълномощен представител, който оспорва изцяло предявените искове по изложените в отговора на ИМ възражения.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. №1536/2021 г. по описа на Рг.РС, в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник, е издадена заповед №489 от 14.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 18.11.2019 г. В срока по чл.414 от ГПК, е подал възражение с/у издадената заповед за изпълнение.

На 18.04.2022 г. заявителят по ч. гр. д. №1266/2019 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК (изпратена по пощата на 15.04.2022 г.).

От страна на ищеца към ИМ са представени заверени преписи от сключени с ответника Договори за мобилни услуги, Приложения №1 и анекс към договора, както следва:

Договор №*/02.02.2018 г., който има характер на рамков договор, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Към горепосочения рамков договор е подписано Приложение №1, в което е уговорена промоционална месечна такса за услугите.

Към горепосочения договор е подписан анекс №1 от 25.03.2020 г. и приложение №1 към същото (представени по делото и в оригинал по реда на чл.183 от ГПК) за срок от 2 години, с които е избран тарифен план за мобилен №* „А.Ф.Б.“ с месечна абонаментна такса 4.99 лв. и интернет услуга, за която с анекс от 25.03.2020 г. е удължен срока за ползване до 25.03.2022 г. с месечна такса 16.65 лв. Избран е допълнителен пакет I.A.V. с месечна такса 4.99 лв. без ДДС.

Съгласно чл.6 от приложение №1 към договора, в случай че абонатът наруши задълженията си по договора, операторът има право да получи обезщетение в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпка), дължими до изтичане срока за ползване.

По делото са приложени Общи условия за взаимоотношения м/у „А.Б.“ЕАД и крайните потребители на фиксирана тел. услуга. Съгласно чл.49.2.1 от ОУ, договорът може да бъде прекратен едностранно от абоната с едномесечно писмено предизвестие, след заплащане на всички дължими суми, включително неустойки, когато такива са предвидени; при неизпълнение от страна на А.Б. на съществени задължения по ОУ, като абоната следва да отправи 10-дневно писмено предизвестие. За неизпълнение се счита, нарушаване на параметрите за качество на услугите; неостраняване в рамките на съществуващите технически възможности и срокове по т.34 от ОУ на възникналите повреди на мрежата и 2 съораженията (чл.49.2.2 от ОУ).

По делото са приложени копия от фактури №*/12.10.2020 г., */12.11.2020 г., */13.01.2021 г., */12.02.2021 г., */14.03.2021 г., */11.04.2021 г., */12.05.2021 г. и */11.06.2021 г.

От изслушаната СТЕ се установи, че в софтуерната с-ма на мобилния оператор съществува договор м/у страните под №*, с мобилен №*, с начална дата 02.08.2018 г. Номера на партидата е *, с ID на договора *. В отговор на въпроса дали през периода 09.09.2020 г. – 08.05.2021 г. услугите са били активни, имало ли е ограничаване и за какъв период, ВЛ е посочило следните временни спирания: на 21.01.2021 г. е настъпило временно спиране на изходящи обаждания при войс услугата и интернет услугата; на 24.03.2021 г. временно спиране на изходящи и входящи обаждания при войс услугата, интернет продължава да е спрян; на 28.05.2021 г. услугите са прекратени. Приложена е екран активност на всяка услуга в екранна снимка. ВЛ уточнява, че при ограничен достъп на услугата (спрени изходящи обаждания), тя продължава да бъде активна, макар и в ограничен обем; до датата на прекратяването на договора, услугите са активни в системата, независимо от ограничаването/частично или напълно спрени/, т.е. всеки момент може да бъде възстановена в пълен обем спрямо договорните условия. При плащане на забавените задължения изцяло алгоритъма за прекратяване на договора се спира и услугите се активират в пълен обем. В период на ограничен достъп мое да бъде използвана възможността за набиране на безплатни разговори (*77, 131, 088 и др.). ВЛ е констатирало, че на 28.05.2021 г. е настъпила автоматична деактивация поради неплащане. На фиг. №3 и 4 от приложението ВЛ е онагледило механизма на прекратяване на договора. Посочва, че абоната е уведомен за ограничаване/спиране на услуги и прекратяване на договора. Начисляване на сметки за неустойки по предваритело зададени параметри се извършва автоматично. Отчитането на месечното потребление на абонатите за всяка мобилна услуга при определяне на трафичните данни и включването им в клинетските фактури е автоматично без човешка намеса. При зададените алгоритми няма вероятност за грешно отчетено потребление и трафични данни в така наречените билинг фактури издавани от абонатите.

При изслушване на заключението в ОСЗ, експертът уточнява че посочените дати на спиране на услугите е било докато не е било платено от абоната.

От заключението на ВЛ по изслушаната ССчЕ се установи, че процените фактури №*/12.10.2020 г., */12.11.2020 г., */13.01.2021 г., */12.02.2021 г., */14.03.2021 г., */11.04.2021 г., */12.05.2021 г. и */11.06.2021 г., са осчетоводени от ищеца по съответните счетоводни сметки, отразени са в „Дневник за продажби“ и в „Справка – декларация по ДДС“, представени в НАП. Всички ф-ри са отнесени по партидата на ответника *. В ответното дружество фактурите не са осчетоводени и дружеството не е ползвало данъчен кредит. В преходния период от м.05.2020 г. до м.09.2020 г., са издавани ф-ри на ответното дружество за ползваната услуга (интернет), които са изплатени. Същите са осчетоводени в ответното дружество, платени са и е ползван данъчен кредит по тях.

Според ВЛ общият размер на неплатените ф-ри е 491.16 лв., от които: за месечни такси по фактурите – 206.26 лв. и неустойка – 284.90 лв. ВЛ констатира, че договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги е прекратен в м.05.2021 г. За периода от м.06.2021 г. до м.03.2022 г. – 10 месеца, периода в който договора не е бил изтекъл съгласно приложението и анекса с който е активиран, неустойката в/у стандартните месечни задължения без да се имат предвид отстъпките, е 284.90 лв.

Лихвата за забава в/у вземането по всяка от фактурите, изчислена от първия ден на забавата на плащането до 12.12.2021 г. – деня прехождащ датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК, е 17.13 лв.

В ищцовото дружество счетоводните записвания и счетоводните книги и регистри във вр. с процесния договор, са водени редовно.

Съдът кредитира изцяло като пълни, ясни и обосновани заключенията на ВЛ по изслушаните СТЕ и ССчЕ.

3

Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд РС-Рг, в съдебния район на който е местожителството на ответника. Възражение по заповедта е направено от длъжника и на основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК, е заведен настоящия иск.

Разгледан по същество този иск се явява частично основателен. Съображенията за това са следните:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение – наличие на действително сключени м/у страните по делото договори, изпълнение на поетите по договора задължения за предоставена на ответника GSM и интернет услуга за процесния период от време, съответно неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на цената на доставените услуги, както и настъпилата изискуемост на вземането. От друга страна в тежест на ответника е да установи ч/з надлежните доказателства и доказателствени средства, че е заплатил цената на доставената и ползвана услуга.

От представените писмени доказателства се установи, че м/у страните е възникнало валидно облигационно правоотношение досежно следните договори: Договор №*/02.02.2018 г., Приложение №1, в което е уговорена промоционална месечна такса за услугите.