Акт № 2491 от 03.11.2026, Административен съд - Разград
- Съд
- Административен съд - Разград
- Дело
- 613/2026
- Подписан
- 03.11.2026
- В сила
- 03.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2491
Разград, 03.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - I състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТЛА РОБЕВА
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело № 20267190700613 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от Н. К. Д. от [населено място], подадена чрез адв. А. С. от АК – Търговище, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-5397-000011 от 06.09.2026 г., издадена от полицейски инспектор към РДГП – Смолян, ГПУ Момчилград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) ЗДвП му е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, и е отнето СУМПС № DA1982502. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се съображения, че ПАМ е наложена за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, което не е сред предвидените в чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) ЗДвП; че деянието не е извършено виновно, тъй като собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила му и че е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, с което са били постигнати целите по чл. 22 ЗАНН. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.
Ответникът полицейски инспектор от ГПУ Момчилград към РДГП – Смолян, представляван от гл. юрисконсулт М. Х. на РДГП – Смолян, оспорва жалбата, като счита, че към момента на издаване на ЗППАМ са били налице фактическите и правните основания за прилагане на мярката. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, ако надхвърлят минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г.
Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорената ЗППАМ № 26-5397-000011 от 06.09.2026 г. е издадена предвид АУАН № АД905731/06.09.2026 г., съставен на Н. К. Д., за това, че на 06.09.2026 г. около 08,40 ч. на 391 км от път I-5 като водач на МПС управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Туарег с рег. № [рег. номер], който е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 09.06.2026 г. – нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Поради това му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) ЗДвП –временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Фактическите обстоятелства по ЗППАМ не се оспорват от жалбоподателя. Представя справка от Гаранционния фонд, че на 06.09.2026 г. в 11,46 ч. превозното средство с рег. № [рег. номер] има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Видно от Справка по история за ПС, на 09.06.2026 г. регистрацията на лек автомобил с рег. № [рег. номер] е прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО и на 06.09.2026 г. в 09.26 ч. е служебно възстановена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП след получено уведомление от Гаранционния фонд за валидна ГО.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от активно легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен с представената Заповед № 3282з-4527 от 27.07.2026 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, т. 1.3.
Заповедта е в установената форма, има необходимото съдържание по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила.
ЗППАМ не противоречи на материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.
Основанието за прилагане на процесната ПАМ е извършване на нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в обхвата на който попада и неспазването на изискването по чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само регистрирани МПС. При установяване на безспорния факт, че жалбоподателят е управлявал дерегистрирано МПС и в условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да приложи процесната ПАМ.
Неотносим е доводът на жалбоподателя за субективна несъставомерност на административното нарушение поради незнанието му за прекратената регистрация. В административното производство по издаване на ЗППАМ се прилага диспозицията на относимата правна норма, без оглед на вината. Предназначението на принудителната мярка е да се преустанови нарушението, което предполага незабавни фактически действия от административният орган, който не разполага с възможност да изследва вината и нейните форми. Достатъчно е установяването на обективните признаци на нарушението.
Но процесната ПАМ не съответства на целта на закона. Регистрацията на автомобила е била възстановена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП след сключване на валидна задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. По този начин дейността е приведена в съответствие със законовите изисквания, с което е изпълнена преустановителната цел на мярката и рискът за обществения ред е отпаднал. След постигане целите на ПАМ изпълнението й се превръща в несъразмерна тежест за собственика на автомобила и придобива характер на санкция, което противоречи на принципите за законност и пропорционалност.
Предвид горното ЗППАМ следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 5 АПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на разноските по производството – 5,11 евро държавна такса и възнаграждението за един адвокат. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Договореното възнаграждение е в размер на 800 евро, която сума надхвърля размера от 1000 лв. / 511,29 евро по чл. 8, ал. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че делото не представлява фактическа и правна сложност, разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание и упълномощеният адвокат не е присъствал в него. Поради това пропорционален и справедлив се явява размер от 511,29 евро, при което общият размер на дължимите разноски е 516,40 евро.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-5397-000011 от 06.09.2026 г., издадена от полицейски инспектор към РДГП – Смолян, ГПУ Момчилград.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян да заплати на Н. К. Д. за разноски по делото сумата 516,40 евро.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�