Решение № 88 от 13.05.2025, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Чирпан, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20255540100069 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от Н. Т. В. с ЕГН **********, с ЕГН **********, с настоящ адрес ** чрез Адв. Г. Г. М. от АК- гр. Пловдив, със съдебен адрес в гр. Пловдив, ул. " Йоаким Груев" № 43 против Вива Кредит" АД с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление в гр. София, ЖК " Люлин"бул. " Джавахарлал Неру" №28, бл. АТЦ " Силвър център" ет.2 , ап. 73г., с правна квалификация 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване недействителността на договор за паричен заем с № 6068163/13.08.2024г, сключен между него и " Вива Кредит" АД с ЕИК 207343548.

Твърди се в ИМ, че със споменатия договор ответната страна е предоставила в полза на ищеца паричен заем в размер на 450,00 ( четиристотин и петдесет ) лева за срок от 7 ( седем) месеца. От своя страна заемополучателя се е задължил да върне съгласно чл. 3, ал. 7 от договора сумата в размер на 705, 18 ( седемстотин и пет лева и осемнадесет стотинки) на седем равни вноски по 100,74 ( сто лева и седемдесет и четири стотинки). В тази сума била включена както възнаградителната лихва по кредита, така и такса " Експресно разглеждане" на заявката по кредита, която била в размер на 192,71 ( сто деветдесет и два лева и седемдесет и една стотинки), съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от процесния договор.

Фиксирания лихвен процент по кредита бил в размер на 40,32% ( процента), а годишния процент на разходите бил в размер на 49,49%, но в този размер не била включена таксата за експресно разглеждане. В чл. 5 от договора страните били уговорили договорът да бъде обезпечен с едно от следните две обезпечения: Поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от 6 ( шест) месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1,000,00 ( хиляда) лева, през последните 5 години да няма кредитна история в централния кредитен регистър към БНБ или да няма кредитна история със статус " период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7, 1 валидна 30 ( тридесет) дни след падежа на плащане по договора. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от процесния договор гласяла, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, доверителят дължал неустойка в размер на 128, 52 ( сто двадесет и осем лева и петдесет и две стотинки). В такъв случай погасителната вноска по задължението щяла да нарасне в размер на 119,10 ( сто и деветнадесет лева и десет стотинки), а общата сума дължима от Н. В. по кредита щяла да бъде в размер на 833,70 ( осемстотин тридесет и три лева и седемдесет стотинки).

Твърди, че намирал така сключения договор между Н. В. и ответното дружество за недействителен, поради това, че не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора не бил посочен начин на изчисляване на годишния лихвен процент, липсвало също и яснота как бил формиран сбора от 49,49%, както и общата дължима сума по него. С включването на клаузата за неустойка и клаузата за " Такса експресно разглеждане" се стигало до един допълнителен доход за кредитодателя, тъй като неустойката не била включена в годишния процент на разходите, което било нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, която гласяла, че всички разходи по кредита, включително и лихви, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид следвало да се включат като годишен процент от общия размер на разходите. В крайна сметка, чрез включването на клаузата за допълнителни услуги се стигало до заобикалянето на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищцовата страна твърди, че освен по-горепосоченото намирала, че е налице нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост, поради това, че сумата на неустойката и сумата за такса " Експресно разглеждане" взети заедно съставлявали около две трети от стойността на главницата. Именно и затова намирала, че чрез включването на такъв допълнителен разход се достигало до допълнително скрито възнаграждение по договора за кредит между двете страни. В подкрепа на това твърдение било, че двете дължими суми по споменатите клаузи за неустойка и " Такса експресно разглеждане" били включени към погасителния план, договорен в договора и то още при подписване на договора между страните. Като допълнение на наведените доводи, посочват, че така предвидената неустойка излизала извън присъщите й функции и служила единствено като инструмент за неоснователно обогатяване. Във връзка с горното отбелязват, че годишния процент на разходите бил посочен единствено в цифрово изражение, но не била извършена разбивка на всички разходи, които е следвало да се извършат. Именно и затова считат, че било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и процесния договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Всичко погорепосочено било поставило ищеца в неблагоприятно положение спрямо кредитора при сключване на договора между страните и противоречало на чл. 3, пap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО.

Твърдят също така, че липсвала еквивалентност на престациите, които всяка от страните получава. В тази насока, клаузата за неустойка не изисквала допълнителни разходи от страна на кредитодателя и не представлявала за него особена трудност, но същевременно таксата, заплатена от доверителя му за тази услуга била в размер на 128, 52 ( сто двадесет и осем лева и петдесет и две стотинки).

Същото се отнасяло и за " Таксата експресно разглеждане", за която била заплатена сума в размер на почти 200,00 лева, но за която не било ясно какви точно бързи услуги били извършени, за да се оправдаят разходите по нея. В крайна сметка можело да се обобщи, че благодарение на тези две допълнителни клаузи кредиторът целял единствено своето обогатяване, а не предоставяне на реална услуга. В следствие на това, сумите по тях не били включени в ГПР, с цел заобикаляне нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Същите обаче, били включени в погасителния план на договора. С оглед на наведените доводи намирал, че на основание чл. 23 ЗПК било налице недействителност на договора за потребителски кредит, 2 сключен между Н. Т. В. и "Вива Кредит" АД . С оглед на това че била налице изначална недействителност на договора и че задължението по кредита все още не било изплатено, за доверителя му възниквал правен интерес да предяви установителен иск за прогласяване на договора сключен между страните за недействителен.

Моли съда, да се произнесе със съдебно решение, с което да прогласи недействителността на договор за паричен заем "Standart 30 plus" с № 6068163/13.08.2024г., на обща стойност 833,70 ( осемстотин тридесет и три лева и седемдесет стотинки), сключен между Н. Т. В. с ЕГН ********** и " Вива Кредит" АД с ЕИК 207343548, със седалище в гр.

София, "бул. Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ " Силвър център" ет.2 , ап. 73г. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна от името на „ВИВА КРЕДИТ" АД, като оспорват изцяло предявените от Н. Т. В. искове - по основание и размер, като посочват подробни съображения. Не възразяват съдът да приобщи представените с исковата молба писмени доказателства.

Молят, съда да върне исковата молба и да прекрати производството, а ако прецени, че исковата молба е редовна, и след като вземе предвид доводите в отговора на исковата молба, както и събраните по делото писмени доказателства, да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу Дружеството искове, и да присъди на Дружеството направените разноски в производството в пълен размер.

В случай, че постанови решение в полза на ищцовата страна и при условие, че процесуалният й представител претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА - за предоставена безвъзмездна правна помощ на материално затруднено лице - считат, че такова не се дължи на посоченото основание.

Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и молят то да бъде намалено, като съда приложи практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото - да присъди възнаграждение под определения минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск с правна квалификация 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване недействителността на договор за паричен заем с №6068163/13.08.2024г, сключен между ищеца и " Вива Кредит" АД с ЕИК 207343548.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства – Договор за паричен заем Standard 30 plus № 6068163 от 13.08. 2024 г. и Декларация по чл.42 , ал.2, т.2 от ЗМИП, считано от 13.08.2024 г. се установява, че между "Вива - Кредит" АД (заемодател) и ищеца по делото Н. Т. В. (заемател) е сключен Договор за паричен заем Standart 30 plus № 6068163 от 13.08. 2024 г. , по силата на който е отпусната парична сума в размер на 450 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 40. 32% и ГПР – 49. 49 %. Уговорен е срок на погасяване на заема от 7 месеца, посредством 7 бр. погасителни вноски, всяка от които в размер на 100,74 лева, с включени такса за експресно разглеждане и неустойка, със съответните уговорени падежни дати.

В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, като съобразно чл. 1, 3 ал. 3 за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 192,71 лв.

Съгласно предвиденото в чл. 5, ал. 1 от договора, заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояване на сумата по него да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1. Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на описания адрес за кореспонденция на заемодателя.

В чл. 5, ал. 2 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя на задължението му за представяне на обезпечението по ал. 1, същият ще дължи неустойка в размер на 128,52 лв., която ще се заплаща разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска следвало да бъде в размер на 119,10 лева, а общото задължение по договора става в размер на 833,70 лева.

Разпечатката съдържа 24 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b81cdc36-6dd1-4031-9e70-271bddeaa856