Определение № 19685 от 27.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19685 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110144510 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от ищеца Е. Г. М., чрез адв. С. Н. за изменение на Решение № 7370/21.04.2026 г., постановено по настоящото гр. д. № 44510/2025 г. в частта на разноските, присъдени в полза на адв. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Излага съображения за неприложимост на решенията на СЕС при липса на сключен договор между адвоката и представляваната страна, включително в случаи на осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, респективно, че съдът няма право да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния такъв по Наредбата. С оглед на горното моли за изменение на решението в частта за разноските като присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА бъде увеличено и да се присъди пълния претендиран негов размер, съобразен с Наредбата за минималния размер на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „Мъни лийз“ ЕАД намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, представен е и списък по чл. 80 ГПК, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска, какъвто е и настоящият случай. С акта си по същество, съдът е намалил претендираното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, като е изложил подробни мотиви, които не намира основание да ревизира. В допълнение на изложените в акта по същество съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да посочи и следното:

Противно на доводите на молителя настоящата съдебна инстанция намира, че е обвързана от Решение по дело С-438/22 от 25.01.2024г. на СЕС и изводите в него, 1 поради което е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба на наредба със задължителен характер за минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато присъжда дължими от насрещната страна разноски, а следва да вземе предвид вида на спора, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, доколкото определянето в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (понастоящем Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) на минимални размери на адвокатските възнаграждения противоречи на правилата за конкуренция в Европейския съюз.

Даденото от СЕС тълкуване по преюдициални запитвания във връзка с приложението на правото на Европейския съюз при противоречие на национални правни норми с него е задължително за националните съдилища. В Определение № 2093/26.04.2024 г. по гр. д. № 1205/2024 г. на ВКС, ГК, ІV о., касационният съд, позовавайки се на решението на СЕС по дело C-438/22, е отговорил, че не е обвързан от приетата от съсловната организация наредба и от установеното в чл. 38, ал 2 ЗА ограничение, а следва сам да определи дължимото за осъществената безплатна правна помощ възнаграждение според действителната фактическа и правна сложност на делото и положения от адвоката труд, което разрешение настоящият съдебен състав споделя.

Идентично е прието и в Определение № 1529/21.05.2025 г. по к. ч. т. д. № 2801/2024 г. на ВКС, Определение № 1647/29.05.2025 г. по к. ч. т. д. № 29/2025 г. на ВКС, Определение № 2695/19.09.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1507/2025 г., Определение № 4497/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г. на ВКС, ІV о., Определение № 1151/11.04.2025 г. по к. ч. т. д. № 581/2025 г. на ВКС. Следователно постановеното в решението на СЕС е общо за случаите на ангажиране имуществената отговорност за разноски за адвокатско възнаграждение на осъдената да ги заплати страна в производството пред съда и липсват основания както в закона, така и произтичащи от мотивите на решението на СЕС, които да обосноват изводи в подкрепа на съображенията на молителя.

Наред с горното следва да се посочи, че съдът не възприема и доводите на молителя, че няма право да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния такъв по Наредбата, което възражение не се подкрепя и от цитираното в сезиращата молба Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС, доколкото в същото е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Същото тълкувано в съответствие с Решение по дело С-438/22 от 25.01.2024г. на СЕС опровергава защитната теза на молителя.

В случая, видно от изложените мотиви съдът е определил и присъдил адвокатско възнаграждение на адв. Н. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 200 евро съобразно цитираната по-горе съдебна практика, и намира, че същото е в обоснован и справедлив размер.

С оглед на изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 136340/29.04.2026г. на Е. Г. М., чрез адв. С. Н. за изменение на Решение № 7370/21.04.2026 г., постановено по гр. д. № 44510/2025 г. по описа на СРС, 182 с-в, в частта на разноските.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3