Решение № 230 от 19.12.2023, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Административно дело 363/2023
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 19.12.2023
- В сила
- 19.12.2023
- Състав
- КИРИЛ ЖИВКОВ ЧАКЪРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2, предл. трето · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 40, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 8, ал. 1, т. 1 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 30 · Закон за устройство на територията
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 230 гр. Перник, 19.12.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 363 по описа на АС – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 13, ал. 6, изр. първо, предл. второ от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП (ППЗСП).
Образувано е по жалба на С.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-РК/3825 от 18.09.2023 г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Перник, потвърдена с Решение
№ 14-РД06-0038 от 10.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция СП (РДСП) – Перник, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, във вр. с чл. 2, ал.
1 и чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г.), на С.А.П. е отказана целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2023/2024 година (от 01 ноември до 31 март).
Жалбоподателя твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, немотивирана и необоснована.
Счита за неправилен, недоказан и формален извода на административния орган, че разполага с второ жилище, тъй като притежаваното от него бунгало в с. Л. не отговаря на легалното определение за жилище, дефинирано в § 5, т. 30 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) – същото е със застроена площ от 12 кв. м, липсва водопроводна и канализационна мрежа, не се обитава целогодишно, със стоманена конструкция e с дървена обшивка, не притежава основни помещения, които характеризират съвкупността от стаи като жилище. Твърди, че в процесния случай социалните работници не са извършили проверка на обстоятелството, дали притежаваното от него бунгало, находящо се в с. Л. може да задоволи жилищните нужди на семейството му, като само формално са приели, че наличието на собственост върху същото е достатъчно основание да бъде отказано предоставянето на целева помощ за отопление. Иска от съда да отмени оспорената заповед и да върне преписката на административния орган с указания за отпускането на целева помощ за отопление за сезон 2023/2024 година. Претендира присъждане на разноски по производството. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, претендирано от ответника.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът – директор на ДСП – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Е.Г., негов пълномощник, която оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
На
29.08.2023 г. С.П. *** заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РК/3825 за отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Декларира, че е пенсионер, обитава със съпругата си собствено жилище, единствено за семейството му, находящо се в гр. Перник на ул. „***“ № 29А/9, което е и постоянният му адрес, притежава решение на ТЕЛК/НЕЛК за неработоспособност от 70% до 89.99%, семейството му има брутни доходи от пенсии през предходните шест месеца в размер на 1363 лв. х 6 месеца, притежава „друг“ имот – бунгало в с. Л., със стоманена конструкция, с дървена обшивка.
Във връзка с така подаденото заявление на 14.09.2023 г. е изготвен социален доклад от социален работник (съгласуван на 18.09.2023 г.), в който въз основа на извършена социална анкета, включваща и посещение на 01.09.2023 г. на настоящия адрес, посочен в заявлението, е направено предложение за отказ на помощта на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., с мотиви, че „съгласно списъци, предоставени от МДТ“ обитаваното от заявителя собствено жилище не е единствено – семейството притежава второ жилище и земя в с. Л.. Няма данни по делото да е извършвана проверка чрез посещение на място на посочения в заявлението-декларация от жалбоподателя недвижим имот, находящ се в с. Л.. Заповедта е връчена на С.П. лично на 02.10.2022 г.
(известие за доставяне на л. 18).
На
18.09.2023 г., въз основа на така изготвения социален доклад директорът на ДСП – Перник издава заповед № ЗСП/Д-РК/3825 от 18.09.2023 г., с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. отказва на С.П. целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2023/2024 година, с мотив, че обитаваното собствено жилище не единствено, предвид получена информация от Дирекция „Местни данъци и такси“ (ДМДТ) при Община Перник, посочено и в социалния доклад (непредставени по делото).
Заповедта е оспорена по административен ред пред директора на РДСП – Перник с жалба вх. № 14-94С-00-0988 от 06.10.2023 г., с доводи, че посоченото в заявлението-декларация бунгало не може да бъде считано за жилище по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ.
С решение № 14-РД06-0038 от 10.10.2023 г., директорът на РДСП – Перник, отхвърля жалбата на С.П. срещу заповед № ЗСП/Д-РК/3825 от 18.09.2023 г. с мотиви, че лицето не отговаря на императивното условие по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. обитаваното от него собствено жилище да е единствено, тъй като от направен пълен преглед по преписката и получена информация от Дирекция „Местни данъци и такси“ (ДМДТ) при Община Перник, като недвижима съсобственост на С.П. и съпругата му са регистрирани по ½ идеални части от жилище на адрес: гр. Перник, ул. „***“, бл. 29, вх. А, ап. 9, и жилище и земя 1/1 идеални части, собственост на С.П., находящи се в с. Л.. По делото липсват данни за редовно връчване на Решение № 14-РД06-0038 от 10.10.2023 г., на директорът на РДСП – Перник, като с жалба по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗСП, подадена директно пред Административен съд – Перник, входирана с № 2823 от 16.10.2023 г., заповед № ЗСП/Д-РК/3825 от 18.09.2023 г. на директора на ДСП – Перник е оспорена по съдебен ред.
По делото се представи като писмено доказателство и обяснителна записка, относно направа на ел. инсталация в бунгало и ел. захранване в УПИ – 132, с. Л., кв. „***“, с възложител С.П., в която е отразено, че бунгалото представлява стоманена конструкция с дървена обшивка. Писмо от Агенция по вписванията с вх. № 3581 от 28.11.2023 г. (л. 30-37), съдържащо справка с данни за С.А.П., от която се установява отнесено към предмета на спора, че по имотните партиди, както на жалбоподателя, така и на неговата съпруга, липсва отразяване на деклариран имот, находящ се в с. Л., представляващ земя и сграда. Квитанция от 13.02.2023 г. (л. 39) за платена такса битови отпадъци за 2023 година, без начислен, съответно дължим данък за имота, представляващ земя и сграда, находящ се в с. Л., община Перник, местност „***“.
При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП акт на директора на ДСП, преминал задължителния административен контрол по чл. 13, ал. 5 от ЗСП, при който жалбата е отхвърлена, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в случая директор на ДСП – Перник, съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, в предвидената от закона писмена форма (арг. от чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК), и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК.
Предвид изложеното не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 от АПК.
По отношение спазване на административнопроизводствените правила и във връзка с това, приложението на материалния закон:
Редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон е регламентиран в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. В процесния случай формално е съобразена процедурата по чл. 27, ал. 1, 2, 4, 6, 7 и 8 от ППЗСП във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., съответно чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. във вр. с чл. 27 от ЗСП. Въз основа на подадено заявление-декларация социален работник от ДСП – Перник е извършил социална анкета и посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението, изготвил е социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отказ на исканата целева помощ, а въз основа на този социален доклад е издадена оспорената заповед за отказ на целевата помощ за отопление, потвърдена с решение на по-горестоящия административен орган в производство по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП.
Условията за отпускане на целеви помощи за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са определени в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Съгласно чл.
2, ал. 1, предл. второ от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., право на целева помощ имат лицата и семействата, които включително отговарят на условията по чл. 10 от ППЗСП. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, месечната помощ се отпуска, ако обитаваното от лицата и семействата собствено жилище е единствено.
В хода на проведеното по заявлението на С.П. административно производство е прието за установено притежаването на второ жилище от семейството, находящо се в с. Л., което е обосновало извод, че лицето не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., за отпускане на целева помощ за отопление.
Този извод е материално незаконосъобразен, а същият е резултат от допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Допуснато в хода на производството е нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК съответно чл. 36, ал. 3 от АПК, регламентиращи издаване на индивидуалния административен акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на страните, както и след проверка и преценка на всички събрани доказателства. В случая това не е извършено.
За да приеме наличието на отрицателната предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. – наличие на друго жилище, освен обитаваното от лицето и семейството му собствено жилище, административният орган следва да провери 1. освен наличието на декларирания „друг“ имот въз основа на наличните и събрани по преписката, включително служебно (чл. 36, ал. 1 и 4 от АПК) доказателства, 2. също и дали този имот представлява жилище.
1.
Оспорената заповед, както и отхвърлящото жалбата срещу нея решение на горестоящия административен орган относно наличието на процесния „друг“ имот се основават в данните, посочени в заявлението-декларация, както и в „списъци“ и „информация“ от ДМДТ при Община Перник, непредставени по делото, за притежавано от жалбоподателя недвижимо имущество в с. Л., представляващо земя и сграда – бунгало.
Установи се от приобщената по делото информация от Агенция по вписванията, че липсват данни за наличието на вписване по партидите на жалбоподателя и неговата съпруга, на декларирания пред социалните служби имот в с. Л..
По делото не се спори, което се установява, макар и косвено, и от приобщената по делото приходна квитанция, издадена от ДМДТ при Община Перник, че имот, представляващ земя и сграда, находящ се в с. Л., е деклариран от С.П. пред местната приходна администрация, а за същия е начислена, съответно дължима и платена такса битови отпадъци за 2023 г.
Разпечатката съдържа 44 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b81bb285-70c6-4120-8327-708c5e12e4b5