Решение № 442 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100508490 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е. Н. П. и Б. Н. П., ответници в първоинстанционното производство срещу решение №5598 от 28.03.2024 г., постановено по гр. д. №35489/2023 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, в уважителната му част. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице помагач не е взело становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Н. П. и Б. Н. П. за разделно заплащане при равни квоти по 1/2 на сумите, както следва: сумата от 989,75 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент №7, находящ се в гр.

****, аб. № 235202, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /30.01.2023г./ до плащането, сумата от 179,85 лв. лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г., сумата от 30,11 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /30.01.2023г./ до плащането, както и сумата от 7,03 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 31.01.2020г. до 29.12.2022г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. Н. П. и Б. Н. П. са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете.

Твърдят, че не са потребители на топлинна енергия през процесния период. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва предявените искове.

С решение от 28.03.2024 г., постановено по гр. д. №35489/2023 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, исковете са частично уважени, като срещу уважителната част на същото е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е 2 допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Според действащата през процесния период редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Настоящият съдебен състав намира, че ответниците са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като по делото безспорно е установено, че същите са собственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство на техните родители. Това се установява от приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.12.1992 г., от който се установява, че процесният имот – апартамент №7, находящ се в гр. ****, е придобит от Н.П.Х. и В.Г.Х.. Видно от приложена от делото справка същите са починали и техни наследници са именно ответниците при равни квоти. Поради това следва извод за наличие на облигационна връзка именно между страните в настоящия процес.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че само единият от двамата ответници е ползвател и следва да поеме процесните задължения. В случай, че по отношение на даден топлоснабден имот един от съсобствениците е изявил желание чрез нарочно искане, адресирано до топлопреносното предприятие, именно той да бъде страна по облигационното отношение и да заплаща стойността на цялата доставена топлинна енергия, като е посочил, че той ползва имота, и ако искането му бъде прието от предприятието чрез откриване на партида на негово име, следва да се приеме, че възниква облигационно отношение между топлопреносното предприятие и 3 това лице, независимо кой друг притежава право на собственост върху имота. Този извод се налага, тъй като следва да се зачете изрично изразената воля на страните кой да бъде страна по договора за доставка на топлинна енергия и кой да заплаща стойността на същата. В конкретния случай обаче липсва подобно заявлениедекларация с което единият изрично да е поискал да бъде открита партида за процесния имот на негово име, както и декларация- съгласие от другия ответник. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че и двамата ответници отговарят за задълженията за доставена топлинна енергия за процесния имот.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а решението да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, в размер на 25 лв.

Всички изложени дотук разсъждения касаят претенциите в лева, представляващ официална парична единица към датата на приключване на устните състезания пред съда. Същевременно към момента на постановяване на решението по делото, считано от 1.1.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. С чл. 11, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. Това означава, че посочването на претенциите на страните в лева следва да остане в решението в лева, като в скоби се посочи и стойността в евро, което към произнасянето на съда, е официалната парична единица в Република България, при стриктно прилагане разпоредбите на чл. 12, ал. 1 ЗВЕ, който гласи: „В съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая.“, и чл. 12, ал. ал. 2 ЗВЕ, според който: „Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.“.

С оглед така изложеното при официален и фиксиран курс от 1.95583 лева за едно евро това означава, че в диспозитива като дължима сума за юрисконсутско възнаграждение следва да се отрази следната сум сума: 12.78 евро /25 лв./.

4

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5598 от 28.03.2024 г., постановено по гр. д.

№35489/2023 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН ********** и Б. Н. П., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 12.78 евро /25 лв./ разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5