Определение № 3464 от 16.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3464 гр. Варна, 15.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501566 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. С. Й., ЕГН**********, срещу Определение №6230/03.06.2024г. по гр. дело №6544/2024г. на ВРС, 34-ти състав, с което е допуснато обезпечение на предявения от Д. Т. М., ЕГН**********, срещу Н.

С. Й., ЕГН**********, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата 1 250лв., частичен иск от сумата от 32 337лв., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20247190400722 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, образувано въз основа на изпълнителен лист по НОХД №1953/2016г. по описа на ВРС и претендирана като главница, чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изп. дело №20247190400722 по описа на ЧСИ Станислава Янкова.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, за необоснованост и за постановяване при съществени процесуални нарушения на определението на ВРС. Допуснатото обезпечение е без представени доказателства за вероятна основателност на предявения иск. Търсената съдебна защита по делото е само до размера на частичния иск от 1 250лв., но е спряно изпълнението изцяло по изп. дело, включващо главница и натрупани лихви от над 86 000лв., което води до незаконосъобразно нарушаване на принципа за съразмерност на мярката към защитаваното право. Няма и обезпечителна нужда за сума от само 1250лв.

Отделно давността по изп. дело е прекъсвана многократно и искът по чл.439 от ГПК е неоснователен. Предявяването му е поредна злоупотреба от длъжника. Моли се за цялостна отмяна на обезпечението.

1

В срока по чл.396, ал.2, изр.1 ГПК насрещната страна не подава отговор.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявения от Д. Т. М., ЕГН**********, срещу Н. С. Й., ЕГН**********, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата 1 250лв., частичен иск от сумата от 32 337лв., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело

№20247190400722 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, образувано въз основа на изпълнителен лист по НОХД №1953/2016г. на ВРС и претендирана като главница, поради изтекла погасителна давност.

Към исковата молба е представено удостоверение за задълженията на Д.

М. към Н. Й. по изп. дело №722/2024г. на ЧСИ Ст. Янкова, които включват главница от 32 337лв. по цитираното НОХД, натрупана лихва от 50 274.17лв. и разноски по изп. дело.

С уточняваща молба е посочено, че изпълнителното основание, по което е бил издаден горният изп. лист, е влязло в сила на 13.01.2016г., след което до предявяване на иска е изтекла погасителната давност за спорното задължение.

С обжалвания съдебен акт ВРС е допуснал обезпечение на предявения иск за недължимост на сумата от 1250лв., като частичен от общо 32 337лв., чрез спиране на изп. дело №722/2024г. на ЧСИ Ст. Янкова в цялост.

Фактическият състав за допускането на обезпечение на иск предполага редовност и допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени доказателства за вероятна основателност на исковата претенция и посочена адекватна обезпечителна мярка.

С оглед изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че може да бъде направен извод за допустимост на искa, по твърденията на ищеца.

Исковата молба отговаря на основните изисквания за редовност.

Относно вероятната основателност на иска, в хипотезите по чл.389 ГПК, съдът по правило не следва да се произнася, доколкото не следва да формира предварително становище за основателност или не на предявения и подлежащ на разглеждане иск. В тези случаи преценката следва да бъде само в насока на базисно съответствие на твърденията на страната с потенциалните допустими и относими доказателства по делото. По тази причина отхвърляне на молба за обезпечение на висящ иск по съображения за вероятната му неоснователност би било възможно само при очевидна неоснователност, извод за което не може да бъде направен към момента на произнасянето по чл.389 от ГПК по иск по чл.439 от ГПК, основан на изтекла давност.

Подходяща е тази по вид, обем и характер обезпечителна мярка, с която обосновано се ограничава правната сфера на ответника, без да бъдат засягани чужди права и без свръхобезпечаване.

2

Предвид целта на предявения иск предложената обезпечителна мярка се явява адекватна по вид. В същото време обаче ищецът твърди и се изяснява от приетото удостоверение от ЧСИ, че към 22.05.2024г. предмет на принудително изпълнение по изп. д. №722/2024г. на ЧСИ Янкова са задължения на Д. М. към Н. Й. в размер над 82 600лв. (по изп. лист, отделно от разноските), а предмет на спора пред ВРС (към момента на исковата молба и на произнасянето по чл.389 от ГПК) са задължения от едва 1 250лв. Целта на обезпечението на иска е да се съхрани съществуващото фактическо и правно положение, с което се гарантира изпълнението на бъдещото съдебно решение относно заявеното за защита спорно право. Ето защо при частично предявено за защита спорно материално право до размер от 1 250лв. към момента, а не за целия дълг по изпълнителното дело, по арг. от чл.394 от ГПК спирането на висящото изпълнително дело се явява обосновано именно относно събирането на частта от главницата в размер на исковите 1 250лв., а не изцяло. Спиране на цялото изп. дело за събиране на задължения от над 82 600лв. поради предявен иск за недължимост на едва 1 250лв. от тях действително накърнява принципа за съразмерност на обезпечението спрямо спорното право, респ. необосновано ограничава правната сфера на ответника, при което не следва да се допуска в цялост, а до размера на интереса по исковия спор.

Като резултат и поради частично несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да бъде съответно частично потвърдено и частично отменено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №6230/03.06.2024г. по гр. дело №6544 за 2024г. на ВРС, 34-ти състав, в частта с което е допуснато обезпечение на предявения от Д. Т. М., ЕГН**********, срещу Н. С. Й., ЕГН**********, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата 1 250лв., частичен иск от сумата от 32 337лв., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20247190400722 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, образувано въз основа на изпълнителен лист по НОХД №1953/2016г. по описа на ВРС и претендирана като част от главница, чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изпълнително дело №20247190400722 по описа на ЧСИ Станислава Янкова за събиране на частта от 1 250лв. от главното задължение на длъжника по това изпълнително дело.

ОТМЕНЯ Определение №6230/03.06.2024г. по гр. дело №6544 за 2024г. на ВРС, 34-ти състав, в останалата му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. Т. М., ЕГН**********, за допускане на обезпечение на предявения от Д. Т. М., ЕГН**********, срещу Н. С. Й., 3

ЕГН**********, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата 1 250лв., частичен иск от сумата от 32 337лв., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20247190400722 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, образувано въз основа на изпълнителен лист по НОХД №1953/2016г. по описа на ВРС и претендирана като част от главница, чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изп. дело №20247190400722 по описа на ЧСИ Станислава Янкова за събиране на останалите задължения по изп. д. над частта от главницата от 1250лв ., на осн. чл.396 ГПК вр. чл.389 и сл.ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4