Решение № 75 от 24.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Благоевград, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора и И. Аль. Ф. като разгледа докладваното от Андроника Ризова Въззивно частно наказателно дело № 20261200600059 по описа за 2026 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от адв. Е. П., в качеството си на служебен защитник на Г. К. Д. от с. Н.

Х., срещу определение № 331/22.12.2025 г., постановено по ЧНД № 381/2025 по описа на РС - Сандански.

Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и незаконосъобразен. Изложени са съображения в насока, че съдът прилага разпоредбата на чл. 24 НК само ако приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия. В тази връзка от значение са броят, видът, характерът и обществената опасност на извършените престъпления, както и обществената опасност на самия деец. В настоящия случай Г. К. Д. бил осъден за три престъпления - кражби, като са му наложени ориентирани към минимума наказания „лишаване от свобода", а за последното дори глоба.

В тази връзка жалбоподателят счита, че съобразявайки се с изтърпяването частично на едно от наказанията, с обстоятелството, че осъденият работи в затвора и че едно от наложените наказания е глоба, то по отношение на Д. са постигнати целите по чл. 36 НК, без да е необходимо съдът да увеличава така определеното общо наказание.

Моли се ОС да отмени обжалваното определение в частта, с която на основание чл. 24 НК, определеното по отношение на Г. К. Д. общо най-тежко 1 наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години, е било увеличено с още 1 година.

В съдебно заседание Г. Д. се явява лично и със своя защитник. Поддържат изцяло въззивната жалба.

Представителят на ОП - Благоевград оспорва жалбата, като намира същата за неоснователна.

Счита, че като правилно и законосъобразно, първоинстанционното опредебение следва да бъде потвърдено.

Страните не представят нови доказателства.

За да се произнесе, Окръжният съд съобрази следното:

С проверявания съдебен акт, РС определил по отношение на Г. К. Д., найтежкото измежду наказанията, наложени му по НОХД № 6208/2024 г. по описа на РС София, по НОХД № 1243/2024 г. по описа на РС Благоевград и по НОХД № 551/2024 г. по описа на РС Сандански - наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години. Към него е присъединил изцяло глобата в размер на 300 /триста/ лева, наложена по последното му осъждане. На основание чл.24, ал.1 от НК увеличил така определеното общо наказание „лишаване от свобода”, за срок от 2 години с 1 година. На основание чл.57, ал.1, т.2, б. "б" от ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така определения общ размер на наложеното наказание, приспаднал времето, през което осъденият Г. К. Д. е търпял наказание „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №6208/2024г. по описа на РС София, считано от 18.12.2024г. до датата на влизане на определението в сила.

За да постанови съдебния си акт, първата инстанция приела за установено следното във фактическо и правно отношение:

В РС – Благоевград постъпило предложение от Районна прокуратура Благоевград, с правно основание чл. 306, ал.1,т.1 от НПК, за кумулиране и определяне на общо наказание по реда на чл. 23-25 от НК, на наказания „лишаване от свобода”, наложени с две присъди на осъдения Г. Д.. След като благоевградският районен съд е установил наличието на нова присъда, постановена от Районен съд Сандански, е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото на Районен съд Сандански по подсъдност.

От събраните в хода на делото доказателства се установило, че Д. е осъждан общо 19 пъти. Наложените наказание по осъжданията на Д. по т.1 до т.16 от справката за съдимост, приложена по делото са били групирани и определените наказания изтърпени. Липсва произнасяне и Д. не е изтърпял наказанията, наложени му по осъжданията по т.17-19 от справката за съдимост, както следва:

1. С Определение №1494/14.11.2024г., постановено по НОХД№ 6208/2024г. по описа на РС София, влязло в сила на 14.11.2024г. е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, като Д. се е признал за виновен в извършването на 17.02.2024г. на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.29, ал.1, б. “а“ и б. “б“ от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 2 от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца при първоначален строг режим. От наложеното наказание на основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК е приспаднато времето, през което Д. е бил задържан по ЗМВР на 17.02.2024г.

2. С Присъда №7/23.01.2025г., постановена по НОХД № 1243/2024г. по описа на РС Благоевград, влязла в сила на 08.02.2025г., с която на Д. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, вр. с чл.195, ал.1, т.4 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.29, ал.1, б. “а“ и б. “б“ от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 02.04.2023г. до 23.04.2023г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от наложеното за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години е приспаднато времето, през което Д. е бил задържан с постановление на прокурор от РП Благоевград от 25.06.2024г. и мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 25.06.2024г. до 18.12.2024г.

3. С Определение №11/21.02.2025г. с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 551/2024г. по описа на РС Сандански, с което на Д., за престъпление по чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК, извършено на 04.05.2024г. му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.

Установява се от справка от Началника на РУ Сандански, че по отношение на Д. е издавана една заповед за задържане по ЗМВР – Заповед рег. №339зз74/04.05.2024г.

От справка, представена от ТО Сандански при РП Благоевград се установява, че Д. е бил задържан с постановление на прокурор от РП Благоевград от 25.06.2024г. за срок до 72 маса за довеждането му пред съда по ДП№138/2023г. по описа на 01-во РУ Благоевград.

От справка от ГД „ИН“ се установява, че Д. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП№138/2023г. по описа на 01-во РУ Благоевград, считано от 25.06.2024г. до 18.12.2024г., когато е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ наложено на Д. по НОХД№ 6208/2024г. по описа на РС София. Посочените задържания са отразени при постановяване на присъдите, с които е осъден Д..

Отразено е и задържането на Д. по ЗМВР по НОХД№6208/2024г. по описа на РС София.

От справка от ГД „ИН“ се установява, че Д. търпи наказание „лишаване от свобода“ наложено му по НОХД№6208/2024г. по описа на РС София, считано от 18.12.2024г.

При така установеното относно съдебното минало на Д., съдът е намерил направеното искане за определяне на едно общо наказание измежду наказанията, наложени на осъдения по НОХД № 6208/2024г. по описа на РС София, по НОХД № 1243/2024г. по описа на РС Благоевград и по НОХД№ 551/2024г. по описа на РС Сандански за основателно.

Престъпленията, за които Д. е осъден по трите посочени наказателни производства, са извършени преди да е била налице влязла в сила присъда за 3 всяко от тях. По НОХД №3208/2024г. по описа на РС София на Д. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца при първоначален строг режим. По НОХД№1243/2024г. по описа на РС Благоевград на Д. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години при първоначален строг режим. По НОХД№551/2024г. по описа на РС Сандански на Д. е наложено наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева. Така установеното води до необходимост от определяне на едно общо наказание в размер на най-тежкото – това, наложено по НОХД № 1243/2024г. по описа на РС Благоевград в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода.

Според първоинстанционния състав са били налице основание за увеличаване размера на определеното общо наказание. От трите наказания, предмет на групиране, две са от един и същи вид – „лишаване от свобода“ - поради което е допустимо увеличаване размера на определеното общо наказание „лишаване от свобода“. Като съобразил, че определеното общо най-тежко наказание се явява едно такова за три отделни престъпления, съдът намерил, че същото не отговаря на целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК. Установено било, че въпреки многото на брой изтърпени ефективно наказания „лишаване от свобода“, включително и в значителни размери, по отношение на Д. не е била постигната възпиращата и превъзпитателна цел на наказанието. Същият в рамките на дни след изтърпяване на поредното наказание „лишаване от свобода“ извършил друго престъпление.

Съдът приел, че по отношение на Д. превес следва да получи целта на наказанието по чл.36, ал.1, т.2 от НК - да се ограничи осъденото лице да извършва други престъпления, като бъде увеличен максимално срокът за изолиране на осъденото лице чрез изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. В този смисъл и съдът намерил, че определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено с една втора – една година – като на Д. бъде наложено за изтърпяване наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода. Така наложеното наказание няма да надвишава сбора от наказанията „лишаване от свобода“, включени в съвкупността, нито пък ще надвишава максималния размер на наказанието „лишаване от свобода“.

Въззивната жалба е депозирана в срок от страна, притежаваща активна процесуална легитимация, подадена е чрез съответния орган и е насочена срещу определение, подлежащо на проверка по реда на инстанционния контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, първата инстанция правилно е извела фактическа обстановка по делото. Впрочем, същата не се оспорва и от страните.

На тази база законосъобразно е било прието, че са налице законовите предпоставки на чл.25, ал.1, във вр.чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание по присъдите, постановени по НОХД № 6208/2024г. по описа на РС София, по НОХД № 1243/2024г. по описа на РС Благоевград и по НОХД №551/2024г. по описа на РС Сандански, доколкото осъденият е извършил 4 всяко от престъпните деяния по посочените съдебни актове преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. При определяне на общото наказание по тази съвкупност от присъди решаващата инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и е наложила като общо наказание най-тежкото от трите наказания, а именно 2 години лишаване от свобода към които е присъединено изцяло и наказанието Глоба в размер на 300 лева.

Не могат да бъдат споделени оплакванията в жалбата за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт досежно увеличаването на размера на така определеното общо наказание. Преценката на РС за нуждата от приложение на разпоредбата на чл.24 от НК е правилна. Видно от справката за съдимост на името на Г. Д. е, че същият е многократно осъждан, което навежда на извод за трайно установена у осъдения престъпна упоритост, както и на личност с висока степен на обществена опасност. Заедно с това и самите деяния, във връзка с които са били наложени наказанията, попадащи в съвкупността, са със също такава степен на обществена опасност – всички са насочени срещу собствеността на гражданите, болшинството извършени при условията на опасен рецидив. Ето защо и преценката на първоинстанционния съд, че за постигане на целите на наказанието е нужен един по-дълъг срок на общоопределеното наказание „лишаване от свобода“, е правилна и обоснована. Въззивната инстанция обаче счита, че размерът на това увеличение, определено по реда на чл.24 от НК следва да бъде редуциран.