Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 05.02.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно административно наказателно дело 329/2023
Вид
Решение № 15
Подписан
05.02.2024
В сила
05.02.2024
Състав
Милена Бранкова, Диана Кузманова, Димитрина Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.161, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.378, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.378, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Монтана, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Димитрина Николова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно административно наказателно дело № 20231600600329 по описа за 2023 година На основание чл.378, ал.5 НПК производството е по чл.318 и сл.НПК.

С решение № 237 на Районен съд-Монтана, постановено на 18.09.2023 година по нахдело № 501/2023 година, обвиняемият П. П. е признат за невинен и оправдан по обвинението в по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 НК; с решението е постановено отнемане на наркотично вещество и вещи.

Съдебният акт е протестиран с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност; искането е за отмяна на съдебния акт и признаване на лицето за виновно по повдигнатото обвинение.

Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

В открито съдебно заседание на въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-Монтана поддържа протеста.

Обвиняемият П. П., редовно призован, не се явява в съдебно заседание на въззивния съд; защитникът му изразява становище за 1 неоснователност на протеста, като излага конкретни доводи в тази насока.

Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение във връзка с оплакванията в протеста, доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:

Протестът е допустим, но разгледан по същество същият е неоснователен.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

П. П. е обвинен в това, че на 09.03.2022г. в с.*, област *, в дома си на ул. „*“ № *, без надлежно разрешително и в нарушение на разпоредбата на чл.30 ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества – коноп /марихуана/, както следва – 9.42 грама коноп с процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 6.57% на стойност 56.52 лева и 0.25 грама коноп с процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 9.04% на стойност 1.50 лева или общо 9.67 грама коноп /марихуана/ на обща стойност 58.02 лева, като наркотичното вещество представлява високорисково такова, съгласно чл.3, ал.2, т.1 от Списък І за наименованията на наркотичните вещества, като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК Първоинстанционното производство, завършило с обжалваното решение, е проведено законосъобразно. Районният съд не е допуснал при разглеждане на делото нарушения на процесуални правила. Делото е разгледано - съдебното производство правилно е проведено по реда на Глава 28 НПК.

Фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата, е установена правилно от първостепенния съд, като при анализиране на доказателствения материал по делото от страна на въззивния съд същата не се променя и е следната:

На 09.03.2022 година - служители на ОДМВР */свидетелите Г. П. и П.Д./ с оглед получена оперативна информация, че обвиняемият държи в дома си наркотични вещества, извършили претърсване в недвижим имот, находящ се в с.*, обл.*, ул. „*“ № *, който имот е собственост на свид.А.Й., а се обитава от обвиняемия П.П. и свидетелката П. Г., с която живее на съпружески начала и от което съжителство двамата имат родени три деца.

При извършеното претърсване, в една от стаите, ползвана за хол, 2 върху дървена масичка, се намирали стъклен буркан и мелничка, в които се съдържали гореописаните наркотични вещества; претърсването е извършено в присъствието на П.Г. , която на протокола за претърсване и изземване собственоръчно записала, че намереното вещество не е нейно. По време на процесуално-следственото действие обвиняемият не се намирал в имота.

Вещите със съдържащите се в тях вещества са иззети ; протоколът за претърсване и изземване е одобрен с определение на Районен съд -Монтана по реда чл.161, ал.2 НПК.

По ДП № 43/22г. е назначена и изготвена физикохимична експертиза – Протокол № 22/НАР – 785/24.03.2022г. на НТЛ към ОДМВР – Монтана; изготвена е и оценка на иззетите наркотични вещества. Съгласно заключенията, обективирани в съответни протоколи, сухата зелена тревна маса в стъкления буркан е коноп с тегло 9.42 грама, с процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 6.57% на стойност 56.52 лева; остатъците от суха тревна маса в мелничката са 0.25 грама коноп с процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 9.04% на стойност 1.50 лева или общо 9.67 грама коноп /марихуана/ на обща стойност 58.02 лева; наркотичното вещество представлява високорисково такова, съгласно чл.3, ал.2, т.1 от Списък І за наименованията на наркотичните вещества.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели ; по същата не се е спори и от страна на обвиняемия и неговата защита.

В производството по глава 28 НПК, чл.378, ал.4 НПК, съдът разполага с три възможности: да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание, да оправдае обвиняемия или да прекрати производството в определените от закона случаи.

Съгласно чл.303, ал.2 НПК съдът признава лицето за виновно, когато обвинението срещу него е доказано по несъмнен начин, като по силата на ал.1 от разпоредбата, съдебният акт, с който се определя виновността на обвиняемия, не може да почива на предположения.

Правилно първостепенният съд е приел, че

3 не са събрани достатъчно доказателства, установяващи деянието и съпричастността на обв.П. към него, излагайки съображения , които въззивният съд споделя изцяло.

Събраните гласни доказателства – показания на свидетелите Г.П. и П.Д., както и писмените – посочените по - горе протокол за претърсване и изземване, за оглед на местопроизшествието - не са достатъчни за доказване участието на обвиняемия в извършване на деянието - държане на високорисково наркотично вещество. Изпълнителното деяние „държане“ изисква осъществяване на фактическата власт върху намереното наркотично вещество на посочените в обвинителния акт дата и място. Обстоятелството, че обвиняемият П. обитава имота, в едно от помещенията на който са открити и иззети наркотични вещества, не е достатъчно доказателство, за да бъде направен извод за осъществена от негова страна фактическа власт върху намереното наркотично вещество. В хода на досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие по делото не са събрани доказателства, които пряко да сочат осъществяване на фактическа власт от страна на обвиняемия П. върху наркотичното вещество, за което му е повдигнато обвинение. В момента на претърсването и изземването в имота е била жената, с която обвиняемият живее на съпружески начала – св. П.Г.. Изявлението й, отразено в протокола, е, че не знае какво е това вещество и че не е нейно.

Върху последното всъщност е изградена обвинителната теза, че то е на обвиняемия, който също обитава имота, която теза обаче категорично не може да бъде споделена от съда. Касае са за предположение, на което е недопустимо да се основава един съдебен акт.

Както бе посочено и по-горе, към момента на намирането на наркотичното вещество обвиняемият П. не е бил на адреса, поради което реално не е имал възможност да осъществява фактическа власт, „държане“ по смисъла на чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Към момента на изземването на веществото, посочено в протокола, същото не е било във владението, държането на обвиняемия П.. Към този момент такава фактическа власт не е била обективирана по никакъв начин от обвиняемото лице.

Като краен резултат правилно решаващият съд е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, доколкото за съставомерността на деянието, е необходимо същото да съответства пълно и 4 точно на всички обективни признаци на деянието; по аргумент на противното, при липсата на един или няколко от признаците, в случая държането от страна на П. на отразеното в протокола вещество, изводът, че не е установено по несъмнен начин деянието – предмет на обвинението да е осъществено, се споделя изцяло от настоящата въззивна инстанция.

Законосъобразно от страна на първостепенния съд е постановено отнемане на наркотичното вещество и на вещите, посочени в решението.

По горните съображения въззивният съд намира, че протестираното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 237 на Районен съд-Монтана, постановено на 18.09.2023 година по нохдело № 501/2023 година.

ВЪЗЗИВНОТО обжалване.

РЕШЕНИЕ не подлежи на протестиране и

На страните да се съобщи, че въззивното решение е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5