Решение № 480 от 03.10.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Пещера, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20245240100338 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 3044 от 29.05.2024 г. по описа на РС – Пещера, подадена от Х. К. Ч., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ****, чрез адв. П. П. от САК, против „ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548 - универсален правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от управителя Свилен Петков Петков, с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във вр с чл. 22 ЗПК вр. с чл.

10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с които се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем Standart 14 № 5858503/03.10.2022 г., сключен между ищцата Х. К. Ч. и ответникът „ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548 /универсален правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201995287/, и главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ВИВА КРЕДИТ" АД да заплати на ищцата Х. К. Ч. сумата в размер на 498,39 лв.

(след допуснато с Определение от 17.09.2024 г. изменение на иска, по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез увеличаване на неговия размер от 50,00 лв., предявен като частичен от 700,76 лв., на 498,39 лв. като предявена претенция в цялост) – представляваща недължимо платени суми във връзка с Договор за паричен заем Standart 14 № 5858503/03.10.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответникът е сключен 1

Договор за паричен заем Standart 14 № 5858503/03.10.2022 г., като на 30.03.2022г. дружеството „Вива Кредит" ООД с ЕИК: 201995287 е преобразувано чрез промяна на правната форма в дружеството „Вива Кредит" АД, което се явява и универсален правоприемник на „Вива Кредит" ООД.

Сочи се, че с договора е уговорена главница в размер на 900 лв., разсрочена за срок от 28 седмици, при размер на лихвения процент - 40.32 % и размер на годишния процент на разходите (ГПР) - 49.35 %. В чл. 1, ал. 3 от Договора се предвижда заплащането на „такса за експресно разглеждане" в размер на 355.60 лв., която съгласно чл. 1, ал. 4 от договора е разсрочена към всяка от погасителните вноски по кредита. В чл. 5, ал. 1 и 2 от договора се предвиждал заплащането на неустойка в размер на 237.02 лв., която е разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски.

Твърди се, че договорът за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като шрифтът в договора не е еднакъв по вид, формат и размер, като включително шрифтът е с размер по-малък от 12.

Поддържа още, че при сключване на договора са нарушени разпоредбите на 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК, съгласно които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че изисканата „такса за експресно разглеждане" представлява именно такса, свързана с усвояването на кредита, поради което клаузата от договора, изискваща заплащането на посочената такса, е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди също, че таксата не била включена при изчисляване на ГПР, с което се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди също, че и събраната такса за кандидатстване от 20 лв. е събрана в противоречие на чл. 10а, ал. 3 от ЗПК.

На следващо място твърди, че клаузата, с която е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че същата представлява скрито възнаграждение за кредитора, което в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не е включено към ГПР и отново се е стигнало до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи също, че в процесния случай хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД се явява неприложима по отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при годишен процент от разходите, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Освен това твърди, че клаузите на чл. 5, ал. 1 и 2 от договора (предвиждащи заплащане на неустойка) и клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора (предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане") нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, тъй като противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики, за което излага подробни съображения.

2

Поддържа, че процесният договор за паричен заем е нищожен и поради това, че клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“, тъй като предвидената с договора лихва в размер на 40.32 % годишно, надхвърля повече от три пъти размерът на законната лихва.

Твърди се, че договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като в обективирания в договора погасителен план липсва предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация.

Сочи, че при обявяване на договора за нищожен следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която потребителят дължи само връщане на чистата стойност на кредита без да дължи лихва или други разходи по кредита, поради което счита, че ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 50 лв., като частичен иск от 700,76 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и усвоената главница в размер на 900 лв.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ВИВА КРЕДИТ“ АД, в който на първо място изразява становище, че исковата молба е нередовна. Сочи, че е налице несъответствие между петитума и обстоятелствената част, доколкото ищцата заявява няколко основания за нищожност на договора без да сочи поредността, в която да бъдат разгледани, както и дали същите са предявени в условията на евентуалност. Счита, че е налице нередовност, поради това, че ищцата не е представила заверено копие на договора за паричен заем. Сочи, че ищцата следва да уточни как е формирана сумата от 700,76 лв., за която твърди че е недължимо платена. Сочи още, че молбата е нередовна и затова, че в нея е посочена банкова сметка, но не са представени доказателства, че същата е учредена в изпълнение на чл. 39 от ЗА.

На следващо място счита, че предявените искове са неоснователни.

Сочи, че не са налице твърдените от ищцата основания за нищожност на договора. Поддържа че същият е разпечатан в един формат и шрифт, с размер, не по-малък от изискуемият - ptl2. Излага аргументи, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.

Сочи също, че в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита уговорен е срок на договора съдържа, както и условия за прилагането му, поради което не е нарушено правилото на . чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК.

Твърди, че не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за което излага подробни аргументи. Поддържа, че няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото размерът на ГПР не надвишава пет пъти 3 размера на законната лихва.

Сочи, че клаузата за неустойка е действително уговорена, като неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставя ответника в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Твърди, че финансовата услуга, която ищцата е избрала не изисква от нея предварителното осигуряване на обезпечение, което й създава удобството бързо да получи и ползва парична сума, като рискът е изцяло за сметка на заемодателя. Излага аргументи, че функцията на неустойката е преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни задължения, като ответникът е поел значителен риск, че при евентуално неизпълнение от страна на заемателя, няма да може да събере дължимото си вземане.

Изложени са доводи защо не се споделя твърдението на ищцата, че договорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР по кредита, позовавайки се на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК. Поддържа, че при сключване на договора ответното дружество няма как да включи в общия размер на плащанията едно условно задължение, което не е известно дали ще възникне, тъй като зависи от бъдещо несигурно събитие, а именно изпълнението на задължението за обезпечаване на кредита от ищцата.

На следващо място твърди, че соченото от ищцата основание за нищожност на договора, поради противоречие на възнаградителната лихва с добрите нрави, също е неоснователно, тъй като ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е ГПР да не е повисок от петкратния размер на законната лихва, като ответното дружество е спазило това ограничение.

В отговора се оспорва и твърдението на ищцата за нищожност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК, поради клаузата за заплащане на такса за допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричния заем. Сочи се, че таксата за експресно разглеждане е дължима за услуга предхождаща възникването на заемното правоотношение и представлява цената на предоставяната от кредитора услуга по експресно разглеждане на документите, поради което той е свободен да определи какъв да е нейният размер, по аргумент на чл. 9 от ЗЗД. Поддържа, че услугата по експресно разглеждане се извършва преди сключване на договора за кредит, поради което не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита

Твърди, че не са налице и предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

По изложените съображения ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

4

В открито съдебно заседание ищцата Х. Ч., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба от адв. П., с която моли съда да измени проекто-доклада си, като включи признание на ищцата, че процесният договор отговаря на изискването всички елементи по договора да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, както и да бъде заличена допусната по делото съдебно-почеркова експертиза. Също така е постъпило и писмено становище от адв. П. П., с което поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове, като излага съображения по същество. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответната страна.

В открито съдебно заседание ответникът „ВИВА КРЕДИТ" АД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са два иска - установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 20 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание, че договорът за кредит е недействителен на сочените основания поради нарушаване на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11, т. 12 и т.20 ЗПК, както и че същият съдържа оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби - чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и/или накърняват добрите нрави.