Решение № 728 от 02.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Бургас, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120108548 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д. М. Р. с ЕГН **********, с адрес *** против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** , с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. М. Р. не дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, вземанията, за които е издаден изпълнителен лист № *** от 26.11.2015 г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на PC-Бургас, а именно сумата от 863,33 лева - главница, законна лихва върху главницата от 24.11.2015 г. до окончателното изпащане на вземането и сума от 325 лева - разноски по дело, въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С. Н., поради изтекла погасителна давност за вземането, ведно с разноските по изпълнителното дело и таксите по тарифата към ЗЧСИ.

Ищецът твърди, че е наследник по закон на майка му Д. Д. Д. с ЕГН **********3, починала на *** г. Със заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № *** по описа за 2015 г. на Районен съд - Бургас на Д. е било разпоредено да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД сумата от 863,33 лева, представляващи неплатена главница по запис на заповед, издадена в 1 полза на поемателя „***" АД на 30.08.2013 г. за сумата от 1257,60 лева, с падеж на 25.08.2014 г., като всички права по записа на заповедта са били прехвърлени от „***“ АД на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с джиро от 06.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 325 лева, представляващи направените по делото разноски.

Въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист № *** от 26.11.2015 г. на Районен съд Бургас. Било образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С. Н. за събиране на присъдените вземания, което било прекратено на 24.01.2022г. по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ПГК, като последното изпълнително действие било на 27.06.2019 г. - след смъртта на длъжника. През 2024 г. било образувано друго изпълнително дело с № *** по описа за 2024 г. на ЧСИ Н., като длъжник по това дело отново била починалата Д. Д. Д.. Едва на 19.09.2024 г. Д. М. Р. бил конституиран като длъжник по второто изпълнителното дело, на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, в качеството му на наследник на Д. Д. Д.. Предвид изложеното ищецът намира, че за ответника се е погасила по давност възможността да събира по принудителен ред вземанията, за което и предявява настоящия си иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който сочи, че предявената искова претенция е допустима, но неоснователна.

Сочи, че по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С. Н. с peг. № *** при КЧСИ са били поискани и предприети следните действия:

01.02.2016г. - изготвена покана за доброволно изпълнение;

28.07.2016г. - молба с искане за изпълнителен способ;

29.06.2017г. - молба с искане за изпълнителен способ;

19.07.2017г. - наложен запор на банкова сметка;

08.11.2018г. - молба с искане за изпълнителен способ;

16.11.2018 г. - наложен запор на банкова сметка ;

07.10.2019г. - входирано удостоверение за наследници от Община Бургас;

08.12.2021г.- молба с искане за изпълнителен способ;

24.01.2022г. - прекратяване делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Ответникът излага, че на 22.05.2024 г. депозирал молба за връщане на процесния изпълнителен лист, вследствие на което въз основа на същия поискал образуване на изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С. Н. с peг. № *** при КЧСИ. По новообразуваното изпълнително делото били поискани и предприети следните действия:

2

22.05.2024г. — Молба за образуване на ИД с искане за справки и изпълнителен способ;

19.09.2024г. -Молба за конституиране на наследници

29.10.2024г. - конституиране на наследник на длъжника.

Сочи се в отговора, че поканата за доброволно изпълнение била връчена наследодателката на ищеца на 06.02.2016 г., като в законовия срок не е постъпвало възражение, поради което същата е влязла в сила. Намира, че съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Твърди, че по двете изпълнителни дела са били искани и извършвани своевременно изпълнителни действия, като същите са прекъсвали погасителната давност на процесните вземания.

Ответникът излага подробни съображения в защита на застъпената от него теза, които подкрепя с посочване на съдебна практика.

Предвид изложеното ответното дружество счита, че давността за вземанията не е изтекла до подаване на исковата молба в съда, респективно моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител. Същият сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че предявените искове са напълно основателни, поради което моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответното дружество. На 05.03.2025г. по делото е постъпила молба от ответника, в която се изразява становище за неоснователност на исковата молба в смисъла, изразен с отговора на същата.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С окончателния доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че срещу наследодателката на ищеца е било образувано заповедно производство по реда 3 на чл. 418, ал.1 от ГПК, като за процесните суми е издаден изпълнителен лист *** от 26.11.2015г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на Бургаски районен съд; че срещу наследодателката на ищеца са били образувани изпълнителни дела № 1750 от 2015 г. и изпълнително дело № *** от 2024 г. – двете по описа на ЧСИ С. Н..

По делото е приобщено в цялост изпълнителното дело № ***/2015г. по описа на ЧСИ С. Н.. Видно от същото, производството е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № ***г. по описа БРС срещу Д. Д. Д. с ЕГН **********, по инициатива на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

От преписа на изпълнителното дело се установява, че на 01.02.2016г. на длъжника е бил наложен запор пенсия. Видно е още, че на 28.07.2016г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши опис на движими вещи в дома на длъжника. На 12.08.2016г. съдебният изпълнител е изпратил призовка на длъжника Д. за насрочен опис на движими вещи, който ще се извърши на 28.09.2016г.

От преписа се установява, че на 19.07.2017г. по искане на взискателя е бил наложен запор на банкова сметка на длъжника, разкрит при ТБ Инвестбанк АД. На 16.11.2018г. по искане на взискателя е бил наложен запор на банкова сметка на длъжника, разкрит при Банка ДСК ЕАД.

Видно от приложеното изпълнително производство, на 24.06.2019г. третото задължено лице по наложен запор на банкова сметка – Банка ДСК ЕАД, е уведомило съдебния изпълнител, че длъжника Д. Д. е починала, като по сметката й има неизтеглени суми.

На 04.10.2019г. съдебният изпълнител е изискал от Община Бургас удостоверение за наследници на починалото лице. Такова е постъпило по делото на 07.10.2019г. Видно от същото, Д. е починала на ***г.

На 08.12.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ Н. да извърши справка за открити на името на длъжника Д. Д. банкова сметки, както и да наложи запор на същите.

Видно от преписа на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е изпратил електронно съобщение до взискателя на 17.12.2021г., с което го е уведомил, че по делото е настъпила перемпция, както и че има данни, че длъжникът е починал през 2019г. В съобщението не е посочено, че действително длъжникът е починал, на коя дата, както и че съдебният изпълнител вече е разполагал с удостоверение за наследници.

С постановление от 24.01.2022г. ЧСИ Н. е прекратила производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция. В постановлението е посочено, че последното 4 изпълнително действие е от 27.06.2019г. В изпълнителното дело няма данни същото да е било спирано на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от ПГК.

По делото е приобщено в цялост изпълнителното дело № ***г. по описа на ЧСИ С. Н.. Видно от същото, с молба от 22.05.2024г., взискателят АСВ ЕАД е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу Д. Д. Д., въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № ***г. по описа БРС.

С молбата за образуване на делото е поискано от съдебния изпълнител да наложи запор на трудово възнаграждение, МПС и пенсията на длъжника.

По делото е представено искане на взискателя от 19.09.2024г. за конституиране на наследниците на починалата Д.. С постановление от 29.10.2024г. съдебният изпълнител е конституирал сина на починалата – Д. М.

Р. – ищец в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността те да се събират принудително – изтекла пълна 5 годишна давност от последното валидно изп. действие.

В конкретния случай изпълнителното основание е заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 417 от ГПК, а съдебното дирене е приключило с влизане в сила на заповедта за изпълнение – 23.02.2016 г. Ищецът се позовава на факта на изтичане в негова полза на погасителния давностен срок след завеждане на индивидуалното производство по принудително изпълнение. Погасяването по давност не може да се съобразява служебно – то настъпва само при позоваване от страна на длъжника, от една страна и от друга страна, следва да се установи петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по принудително осъществяване на вземането.

Тезата на ищеца се основава на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и 5 изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на т. 10 от т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС са изброени действията за принудително изпълнение – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Ето защо ищецът твърди, че след стабилизиране на заповедта за изпълнение, последното валидно изпълнително действие е от 16.11.2018г., като до 26.11.2023г. погасителната давност на задълженията е изтекла, а в този период не са предприемани годни изпълнителни действия.