Определение № 129 от 15.02.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Варна, 14.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20243000500062 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по подадена частна жалба от Потребителна кооперация „Напредък“, гр. Варна чрез адв. М. К. от АК-Варна, против определение № 183/16.01.24г. по гр.д. № 2462/23г. на ВОС, с което исковото производство е било прекратено като недопустимо. Поддържа се, че обжалвания съдебен акт е неправилен. Изложено е, че относно същите имоти са били предявени от кооперацията против Община Варна отрицателни установителни искове за отричане правото на собственост на ответника. С влезли в сила решения по гр.д. № 506/17г. на ВОС и гр.д. № 1796/19г. на ВРС, съдът е приел за установено, че Община Варна не е техен собственик. След влизане в сила на решенията, кооперацията е подала заявление, с което е поискала общината да деактува процесните поземлени имоти, за които е била съставила АОбС № 8500/22.06.15г. Това се наложило, тъй като в СГКК само представените съдебни решения не били достатъчни и оттам поискали това деактуване, за да бъде вписана само кооперацията като собственик.

Последвал отказ от общината. Ищецът подал до СГКК-Варна молбадекларация за извършване на обстоятелствена проверка и за снабдяването си с нотариален акт за собственост въз основа на придобивна давност, както и за издаване на скица. Ответната община отново възразила, продължавайки да твърди, че е собственик на процесните имоти. Въпреки възражението на ответника, ищцовата кооперация се е снабдила с констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка за правото на собственост върху имотите.

Въпреки това и двата имота са вписани в КККР като собственост на общината и се зачита действието на издадените актове за общинска собственост.

Общината отказва да признае действието на влезлите в сила съдебни решения. Поради това се счита, че за кооперацията е налице правен интерес 1 от предявяване на положителни установителни искове против община Варна за установяване на собствеността си върху имотите. Оспорва се извода на съда, че при влязло в сила решение между същите страни с уважен отрицателен установителен иск за собственост, е недопустимо предявяването на положителен установителен иск за собствеността, тъй като с действията си ответникът продължава да манифестира по открит и недвусмислен начин, че отрича правото на собственост на ищеца и това продължава вече от 2017г.

Така ищецът търпи вреди. Действията на ответника представляват нови факти и обстоятелства, които са от значение за продължаване на исковия процес.

Доказателство за това е настъпилото междувременно изменение на КК относно процесния ПИ с идентификатор ***, чиято площ от 1 694 кв.м. е изменена на 1 386 кв.м. За тази промяна е била уведомена единствено община Варна. Подадените заявления от ищеца до СГКК-Варна за изменения на вписванията относно принадлежността на правото на собственост въз основа на влезлите в сила решения, са били оставяни без уважение, предвид депозираните от Община Варна възражения. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид липсата на учредено процесуално правоотношение с насрещна страна, препис от частната жалба не й е връчван.

Съдът намира, че частната жалба е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадена на 13.12.23г. искова молба, с която ПК „Напредък“, гр. Варна е предявило искове против Община Варна за установяване правото си на собственост върху два поземлени имота - ПИ с идентификатор ***, с площ от 1 694 кв.м. и ПИ с идентификатор ***, с площ от 366 кв.м., находящи се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, като придобити на основание чл. 2, ал. 3 от ЗОбС /отм./, а в условията на евентуалност – по давност, въз основа на упражнявано владение за периода от 1965г. до предявяване на исковата молба на 13.12.23г. В исковата молба е наведено твърдението, че между същите страни и за същите тези два недвижими имота са били водени две дела – гр.д. № 506/17г. на ВОС и гр.д.

№ 1796/19г. на ВРС, по които с влезли в сила решения е било установено по исковете на кооперацията, че община Варна не е собственик на тези имоти.

След влизане в сила на съдебните решения, на 19.10.22г. кооперацията е подала в Община Варна заявление с вх. № АУ104060ВН с искане общината да деактува ПИ с идентификатор ***, за който е съставила АОбС № 8500/22.06.15г. Общината не е отговорила на подаденото заявление в предвидените срокове, поради което кооперацията е подала жалба пред АдмС-Варна с искане за отмяна на мълчаливия отказ. С определение от 21.12.22г. производството по образуваното адм. д. № 2750/22г. е било прекратено поради липсата на обжалваем индивидуален административен акт или мълчалив отказ за издаването на такъв. Определението било потвърдено 2 от ВАС, който посочил, че защитата на правото на собственост може да се осъществи по исков ред. Допълнено е в исковата молба, че въпреки подаденото от ответника възражение, ищецът се е снабдил с констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка относно правото на собственост за имотите, които актове били вписани надлежно в СВ на 15.07.20г. и на 03.11.21г. Поради всичко изложено, са предявени искове да се установи по отношение на Община Варна, че кооперацията е собственик на имотите на посочените в евентуалност придобивни основания.

Към исковата молба е приложено заверено копие от решение № 3737/06.08.20г. по гр.д. № 1796/19г. на ВРС, ХІ с-в, влязло в сила на 20.08.20г., с което е прието за установено в отношенията между кооперация „Потребителна кооперация Напредък“, гр. Варна и ответника Община Варна, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор ***, по КККР на гр. Варна, с площ от 366 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „ Св.св.

Константин и Елена“, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Видно от решение № 368/02.03.2018г. по гр.д. № 506/2017г. на ВОС, че е прието за установено по предявените от Потребителна кооперация „Напредък“ обективно кумулативно съединени искове, че ответникът Община Варна не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящ се в ж.к. „Вл. Варненчик“, с площ от 1 694 кв.м., както и на изградената в него сграда с идентификатор *** по КК на гр.

Варна , със застроена площ от 567 кв.м., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК. При извършената служебна проверка от настоящия съд се установи, че това решение е влязло в сила на 16.04.2018г.

Предвид горното следва да се приеме, че за ищеца не е налице правен интерес от предявените положителни установителни искове за защита правото на собственост върху процесните имоти, тъй като страните са обвързани от формираната сила на пресъдено нещо по цитираните по-горе влезли в сила съдебни решения. Въз основа на силата на пресъдено нещо е установено по отношение на ищеца, че ответната община Варна не притежава право на собственост върху имотите. Поради това общината не може да продължава да претендира права върху тези имоти спрямо кооперацията на никакво правно основание, освен въз основа на осъществили се след приключване на съдебното дирене по делата факти. След като ищецът не твърди общината да се позовава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти, въз основа на които да претендира спрямо кооперацията права на собственост, то за последната не е налице правен интерес от предявяване на положителни установителни искове за установяване на своето право на собственост за същите имоти и против същия ответник.

Следва само да се допълни, че срещу действията на служители на общината и на държавни органи, незачитащи последиците на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения по отричане на правото на собственост на общината относно посочените имоти по отношение на ищеца, са налице други правни способи за защита, но не и предявяването на 3 положителни установителни искове за собственост.

Поради изложеното, обжалваното определение законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът се явява

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 183/16.01.24г. по гр.д. № 2462/23г. на ОС-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчване на определението на частния жалбоподател (чрез адв. М. К.).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4