Решение № 858 от 08.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Емил Дечев

Десислава П. Генова при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова в присъствието на прокурора Я. Н. Г. като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605712 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С присъда от 04.07.2025 година постановена по н.о.х.д. № 8493/2025 година, Софийски районен съд, НО, 112 състав, признава подсъдимия М. В. М. за виновен в това, че за времето от 17:05 ч. до 17:10 ч. на 19.02.2025 г., в гр. София, от офис-помещение на фирма „Глобъл САТ“ ЕООД, намиращо се в сградата на ЦУМ, бул. ****, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки кожен портфейл марка „Арт“, на стойност 18,00 лв., заедно със съдържащата се в него парична сума в размер на 150,00 лв., всичко на обща стойност 186, 00 лв., от владението на С.И.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като М. е бил осъждан за извършено тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.

66 от НК, както следва:

С Присъда по НОХД № 475/2020 г. по описа на РС-Габрово, влязла в законна сила на 31.07.2020 г. на М. М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, като на осн.чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е определено 1 едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД№ 475/2020 г. по описа на РС-Габрово, НОХД №480/2020г. по описа на РС-Троян и НОХД № 37/2020 г. по описа на ОС-Варна, а именно „лишаване от свобода“ в размер на две години, което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 от НК е увеличено с една година и на М. е наложено общо най-тежко увеличено наказание „ЛОС“ за срок от три години, изтърпяно на 13.12.2022 г.

С Присъда по НОХД № 5988/2023 г. по описа на РС-София, влязла в законна сила на 06.09.2023 г., с която на М. М. е наложено наказание „ЛОС“ за срок от 2 /две/ години за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„А“ и б. „Б“ от НК,

С Присъда по НОХД № 10010/2023 г. по описа на РС- София, влязла в сила на 13.04.2024г., с която на М. М. е наложено наказание „ЛОС“ за срок от 2 /две/ години за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, като в Определение на СРС, НО, от 15.10.2024г., на основанието на чл.

25, вр. чл. 23 НК му е наложено едно общо най- тежко наказание „ЛОС“ за срок от 2 /две/ години измежду наказанията, наложени му по НОХД №10010/2023 г. и НОХД №5988/2023г., и двете по описа на СРС, изтърпяно на 04.02.2025 г., С Присъда по НОХД №16148/2024г. по описа на РС-София, влязла в законна сила на 20.07.2024 г., с която на М. М. е наложено наказание „ЛОС“ за срок от 2 /две/ години за извършено престъпление по 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК- престъпление по 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„А“ и б. „Б“ от НК, поради което и на основание чл.196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл. 58а от НК го осъжда на наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗИНЗС. СРС също така на осн.чл.59, ал.1 от НК приспада от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по реда на НПК и по реда на ЗМВР и осъжда подс.М. М. да заплати по сметка на СДВР сумата от 456,07 лв., представляваща разноски, сторени в досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 НПК.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия, в която се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, както и за това, че тя е постановена при неправилно възприета фактическа обстановка и е в съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. В допълнението към въззивната жалба защитника на М. заявява, че 2 наложеното наказание е прекомерно съобразно конкретните факти по делото и обстоятелствата по делото. Моли съдът да намали размера на наложеното наказание на М.

М., като за целта да се съобрази с принципът на съразмерност и конкретните обстоятелства по делото. В допълнението към жалбата се твърди, че пред първоинстанционния съд подсъдимия е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и е направил самопризнания и изразил съжаление за извършеното деяние.

Няма постъпило по реда на чл. 322 НПК възражение.

С определение по реда на чл. 328 НПК въззивната инстанция е насрочила делото в открито съдебно заседание като е приела, че за правилното му решаване не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, поради което и такова не е проведено.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав адв. П. П., защитник на подсъдимия, поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли съдът да определи по-ниско наказание на подзащитния й.

Представителят на СГП оспорва жалбата и иска тя да бъде оставена без уважение, доколкото първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Намира, че наказанието е определено справедливо.

Подсъдимият моли да се намали размера на наложеното му наказание.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и становищата изложени от страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмЯ.та й и връщането на делото в предходна процесуална фаза.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. На основание чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК делото е разгледано от първоинстанционния съд по реда на съкратеното съдебно следствие. На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК районният съд е приел в мотиви си за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, с оглед направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промЯ. във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият М. В. М., роден на **** г. в гр. Луковит, с настоящ адрес гр. ****, българин, с българско гражданство, с начално образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

3

Същият е осъждан, както следва: С Присъда по НОХД № 475/2020 г. по описа на РСГаброво, влязла в законна сила на 31.07.2020 г. на М. М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, като на осн.чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД№ 475/2020 г. по описа на РС-Габрово, НОХД №480/2020г. по описа на РС-Троян и НОХД № 37/2020 г. по описа на ОС-Варна, а именно „лишаване от свобода“ в размер на две години, което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 от НК е увеличено с една година и на М. е наложено общо най-тежко увеличено наказание „ЛОС“ за срок от три години, изтърпяно на 13.12.2022 г.

С Присъда по НОХД № 5988/2023 г. по описа на РС-София, влязла в законна сила на 06.09.2023 г., с която на М. М. е наложено наказание „ЛОС“ за срок от 2 /две/ години за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК,

С Присъда по НОХД № 10010/2023 г. по описа на РС- София, влязла в сила на 13.04.2024г., с която на М. М. е наложено наказание „ЛОС“ за срок от 2 /две/ години за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.

„Б“ от НК, като в Определение на СРС, НО, от 15.10.2024г., на основанието на чл. 25, вр. чл.

23 НК му е наложено едно общо най- тежко наказание „ЛОС“ за срок от 2 /две/ години измежду наказанията, наложени му по НОХД №10010/2023 г. и НОХД №5988/2023г., и двете по описа на СРС, изтърпяно на 04.02.2025 г.,

С Присъда по НОХД №16148/2024г. по описа на РС-София, влязла в законна сила на 20.07.2024 г., с която на М. М. е наложено наказание „ЛОС“ за срок от 2 /две/ години за извършено престъпление по 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„А“ и б. „Б“ от НК.

На 19.02.2025 г. свидетел С.И.М. бил на работа в офис на фирма „Глобал САТ“ ЕООД, находяща се в сградата на ЦУМ, гр. София, бул. ****. Около 17:05 часа св. М. слязъл до централния вход на сградата, за да посрещне и придружи посетителка. Св.М. не заключил офиса си, тъй като сградата се охранявала, имало пропусквателен режим и нямало външни хора.

По същото време подсъдимият М. В. М. влязъл в сградата на ЦУМ без да бъде забелязан. След това се качил на ет. 6 и влязъл в офиса на фирма „Глобъл САТ“ ЕООД, защото входната врата не била заключена. Подсъдимият отишъл до закачалката, където висяло мъжко яке и пребъркал джобовете му. В един от тях М. намерил мъжки портфейл и го взел заедно със съдържащите се в него вещи и пари. След това излязъл от офиса.

Около 17:30 часа св. М. се качил заедно с посетителката си до офиса и забелязал, че от него излиза непознато лице от мъжки пол - подс. М. М.. Лицето било от ромски произход, на видима възраст около 30-35 години, среден ръст, със слабо телосложение, леко набола брада, леко мургава кожа и зимна шапка на главата. Свидетелят М. попитал какво прави там, а 4 подс.М. му отговорил, че търси „П.“. Св. М. казал, че там лице с такова име няма, след което отвел жената до съседно помещение, в което се намирала прахосмукачката. Когато се върнал в офиса си, непознатото лице вече го нямало и когато бръкнал в джобовете на якето си, осъзнал, че липсва портмонето му заедно с вещите в него и парична сума на стойност 150 лв.

На инкриминираната дата свидетелят С.Д. бил на работа като рецепционист в сградата на ЦУМ на първи етаж. Около 17:10 часа се качил с асансьора на ет. 6 и видял подс.

М., като го поканил да тръгне с него и го свалил до рецепцията. Записал личните данни на подсъдимия. Малко след това св.С. М. му се обадил, за да съобщи, че му липсват личните вещи. След това слязъл и видял как се казва лицето.

След извършване на разпознаване по фотоснимка свидетелите разпознали лицето като подс.М. В. М.. След извършването на Комплексна видеотехническа и лицево идентификационна експертиза от охранителните камери на инкриминираната дата, е установено, че заснетото лице е подс.М. В. М..

Изложената фактическа обстановка се установява от доказателствената съвкупност по делото. Въззивният съд също като първоинстанционния възприема и кредитира изцяло на основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК направеното самопризнание от подсъдимия в съдебната фаза и доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят: свидетелските показания на С. М. и С.Д., заключението на Комплексната видеотехническа и лицево идентификационна експертиза и заключението на съдебнооценителната експертиза, два протокола за разпознаване на лица и фотоалбуми към тях, протокола за доброволно предаване и справката за съдимост. Съдът кредитира тези доказателства, защото са непротиворечиви, подробни и логични, поради което и по аргумент за противното на осн.чл.305, ал.3, изр.2 от НПК не е необходимо да се излагат подробни съображения защо се приемат.