Решение № 14764 от 29.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14764 гр. ..., 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110101299 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от ЗАД „..........“ срещу ............ осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1648,01 лв.– регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на лек автомобил „......“ с ДК № ....... за вреди, причинени вследствие попадане на застрахованото МПС в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно на 17.06.2019г. в гр. ........ ведно със законната лихва, считано от 12.01.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 161,61 лв., представлява обезщетение за забава за периода 04.01.2021г. до 11.01.2022г.

С определение от 08.07.2023 г. на основание чл. 219, ал.1 ГПК, в производството като трето лице помагач на страната на ответника са „Н.........“ АД и „.........“ ООД – участници в ........... „.......“, и е приет за съвместно разглеждане предявения против тях в срока по чл. 219, ал. 3 ГПК в условията на евентуалност обратен иск за заплащане на горните суми на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на обратния иск и разноски.

Ищецът ЗАД „..........“ основава претенцията си на твърдения, че на 17.06.2019 г. в град ............ водачът на лек автомобил „......“ с ДК № ....... по време на движение попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 190300/303/5000721 със срок на валидност от 29.03.2019 г. до 28.03.2020 г. За настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП №1726918 от 17.06.2019 г. По заведената пред ищеца преписка по щета №0300/19/702/500849 и след направен опис на повредите е определено и изплатено на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 1648,01 лева. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на 1 опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата 1648,01 лева, получена от последния на 04.01.2021 г., но претенцията не била уважена, за което ищецът бил уведомен с писмо от 11.02.2021 г. За периода от 04.01.2021 г. до 11.01.222 г. претендира присъждането на обезщетение за забава в размер на 161,61 лева.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва, че на пътното платно е имало необезопасена дупка. Счита, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото при спазване правилата за движение по пътищата и със съобразена за пътния участък скорост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, тъй като последният не се е съобразил с пътния участък. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от застрахователя риск, при който да дължи застрахователно обезщетение. Заявява, че не са представени доказателства за установяване на сочения от ищеца механизъм. Посочва, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Поддържа, че не е налице валидно застрахователно правоотношение.

Навежда твърдения, че има сключен с ........... „.......“ Договор №СО15-РД-55-338/09.06.2015 г. за дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения за район ......... по който той е възложител. Сочи, че наличието на дупка по пътното платно в този участък, по същество сочи на неточно изпълнение на задълженията по договора от страна на ........... „.......“. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна на водача на автомобила. Желае при уважаване на главния иск съдът да разгледа обратния такъв като осъди третото лице – участниците в ........... „.......“ - „Н.........“ АД и „.........“ ООД да му заплатят сумите, които ............ е осъдена да заплати, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.

Постъпил е отговор и от ответниците по обратния иск „Н.........“ АД и „.........“ ООД, в който оспорват иска като неоснователен. Поддържат, че за процесния участък от пътя не им е възложено да извършват ремонтни дейности, евентуално, че са изпълнили договорните си задължения и ............ е приела работата без забележки, за което излагат подробни аргументи.

Молят съда да отхвърли иска. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.

По делото е представена застрахователна полица №19-0300/303/5000721 от 25.02.2019 г. за имуществено застраховане с клауза „Пълно каско“ сключена между ищцовото 2 дружество в качеството му на застраховател и собственика на обекта на застраховката лек автомобил „......“ с ДК № ....... – „........“ ЕАД. Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва. За този договор е предвидена от законодателя в чл.

344 КЗ писмена форма за действителност, която според ответника и третото лице помагач не е спазена, предвид липсата на подпис на застрахованото лице. Следва да се посочи, че в производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в това число и за липсата на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. В проведеното първо по делото съдебно заседание ищецът представи застрахователна полица в оригинал, подписана и от двете страни, като автентичността на положените подписи не бе оспорена по надлежния ред. По наведените възражения за липса на плащане на всички застрахователни премии като условие за валидността на договора следва да се посочи, че предвид представените документи за извършени плащания, същите са неоснователни. Ето защо съдът приема, че е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на застрахованото имущество, и застрахователната компания - ищец в настоящото производство обективирано в застрахователна полица №19-0300/303/5000721 от 25.02.2019 г.

За установяване механизма на настъпилото произшествие по делото са събрани писмени доказателства, сред които е и протокол за ПТП с бланков №1726918 от 17.06.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. В тази връзка полицейският служител пряко е констатирал процесната дупка на пътното платно, както и състоянието на процесния автомобил, който е бил на място, поради което има обвързваща доказателствена сила относно тези факти, а именно съществуването на необезопасена дупка на пътното платно на бул. „......“ в посока от кв. ..... към „........“ и срещи „........“, както и видими щети по автомобила, изразяващи се в увредени предна дясна джанта, предна броня, гума, ходова част и др . Отразеното в протокола се потвърждава от приетото от съда и страните, като обективно и пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза. От нея се установява, че на 17.06.2019 г. около 22.30 часа в град ... лек автомобил „......“ с ДК № ....... се движи по бул. „......“ в посока от кв. ..... към „........“ срещу „........“ попада в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са увредени предна дясна гума и джанта, об;лицовка на предна броня, декоративна лайсна на броня. Вещото лице посочва, че уврежданията по лек автомобил „......“ с ДК № ....... се намират в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на 17.06.2019 г. произшествие. В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. Не бе установено от страна на ответника и възражението му, че е налице изключен от застрахователния договор риск, доколкото доказателствената тежест в тази насока е била негова.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от ищеца вреди- са в причинна връзка с попадането на застрахования автомобил в дупка, тъй като могат да се получат при попадане в такава, като щетите са възприети още на местопроизшествието от контролния орган, поради което и съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.

Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „......“ с ДК № ....... при ищеца е била заведена щета с №0300/19/702/500849, по която след направен оглед на щетите 3 е извършен ремонт в сервиз „............“ ООД, за който е издадена фактура

№2000182449/30.10.2019 г. на стойност 1648,01 лева, която сума е заплатена на собственика на увредения автомобил За извършеното плащане по делото е представено, неоспорено от ответника, платежно нареждане от 08.11.2019 г.. След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.