Решение № 1042 от 19.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Варна, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20243100102188 по описа за 2024 година

Производството е заведено от С. М. П., ЕГН **********, гр. Ш., общ. К., гр. К., ул.

„К.“ №*, със съдебен адрес – гр. В., ул. „П. К.“ №*, ет.*, оф.* против О.В., ЕИК ********, гр.

В., бул. „О. п. п.“ №*, по иск с правно основание чл.50, във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 100 000 лева, частичен от общо 200 000 лева, за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на смъртта на неговата майка Д.Р.М., ЕГН **********, починала на 18.11.2023 г., поради травми причинени от паднал клон на дърво на 18.11.2023 г., в района на ул. „А.К.“, гр. В., което дърво било общинска собственост, ведно със законната лихва считано от 18.11.2023 г. до окончателното изплащане на претендираните суми за главница. В исковата молба е изложено, че на 18.11.2023 г. около 21:00 часа в близост до дома си Д.Р.М. била ударена и затисната от паднал от дърво голям клон. Вследствие на това на пострадалата били причинени значителни телесни увреждания – съчетана травма на гръбначния стълб и гръдния кош, които били несъвместими с живота. Вследствие на това почти незабавно след инцидента пострадалата Д.Р.М. починала. Това констатирал и пристигналия по сигнал лекарски екип от МБАЛ „Св А. – В.“. Намира, че настъпилата смърт на М. била в пряка и непосредствена причинна връзка с падането на клон от дървото.

Твърди, че посоченото дърво е общинска собственост по арг. от чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС, във вр. с чл.61, ал.4 от ЗУТ и чл.3, ал.3 от ЗОС. Намира, че причината за падането на клона са скрити недостатъци на вещта, като намира, че вследствие на това следва да се претендира обезщетение от О.В. на основание чл.50 от ЗЗД. Твърди, че до общината многократно били подавани сигнали за премахване на сухи дървета, намиращи се по улица „А.К.“. Намира, че настъпилият инцидент е можело да бъде предотвратен, ако от О.В. е била проявена грижа и 1 наличните клони са били премахнати. Намира ,че възможността за преодоляване на подобни рискове е предвидена в нормата на чл.45 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на О.В.. Сочи, че за настъпилата смърт на М. в резултата на падането на клона е образувано наказателно производство като ДП №203/2023 г. по описа на СО – ВОП, пр.пр. №7405/2023 г. по описа на ВОП. В уточнителна молба представена по делото на 04.12.2024 г. е посочил изрично, че падането на клона на дървото е вследствие на силен вятър, като намира, че бездействие на ответника – необходимостта ответника да се погрижи за отстраняване на изсъхналите и неустойчиви клони е довело до настъпване на деликта.

В ИМ е посочено, че ищецът С. М. П. живеел единствено с майка си – починалата Д.Р.М. в гр. В.. Единствено тя се грижела за него и го издържала. Двамата имали дълбока емоционална връзка, като за ищеца тя била най-близкият му човек и източник на материална и емоционална подкрепа. Когато ищецът е заведен на мястото на инцидента, за да разпознае майка си той изпаднал в силен шок. Твърди се, че случилото променило живота му из основи. Ищецът не можел да приеме загубата, отказвал да продължи подготовката си за кандидатстване във ВВМУ. Починалата е обрисувана като съвестен и отговорен човек, грижовен и всеотдаен родител. Ищецът П. претърпял значителни вреди, изразяващи се в силна и трайна мъка и значително, непреодолимо страдание от внезапната, необратима и абсурдна загуба на своята майка. Внезапното прекъсване на връзката между двамата било изключително стресиращо за ищеца, довело до силна психологическа травма, която не била преодоляна към момента. Вследствие на инцидента ищеца бил лишен от майчината грижа и опора и това довело до невъзможност да бъде преодоляна мъката от тежката загуба. Намира, че загубата на родител е една от най-тежките, които човек може да претърпи в млада възраст.

Моли да бъде уважен предявеният иск, както и да му бъдат присъдени сторените в производството съдебни и деловодни разноски.

На основание чл.131 от ГПК ответника в производството – О.В. е подала отговор на ИМ в дадения срок. В отговора се твърди, че искът не е конкретизиран, тъй като в ИМ не се съдържа твърдение, къде, в кой имот се е намирало дървото, чието падане е предизвикало смъртта на пострадалата. Намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания в подобен смисъл. Моли също така ищецът да бъде задължен да посочи банкова сметка на основание чл.127, ал.4 от ГПК, по която да бъдат преведени средства, ако искът бъде уважен. Намира, че искът е и недопустим, и неоснователен. Изтъква, че установените от Постановление №4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС постулати във връзка с обезщетяването на неимуществени вреди претърпени от преживели роднини е свързано с действителното установяване на подобна вреда. Намира, че нямат право на обезщетение близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения. Въпреки, че излага горното твърдение не твърди, че починалата и ищеца са били в лоши отношения. Твърди, че независимо от обстоятелството, че по делото има данни, че ищецът е син на починалата М., той оспорва, че родствената 2 връзка между двамата е била изпълнена със съдържанието, което има връзката между родител и дете.

Сочи, че оспорва всички твърдения свързани с фактическата обстановка описана в ИМ. Оспорва механизма на настъпване на инцидента, оспорва причинно-следствената връзка между инцидента и настъпилите вреди. Оспорва твърдението, че увреждането е настъпило от недостатък на самата вещ. Сочи, че налице била непреодолима сила, тъй като отчупването на клона било вследствие на непреодолима сила – буря, придружена с ураганен вятър, дъжд и сняг, които било непредвидимо и непреодолимо събитие. Твърди като ноторен факт обстоятелството, че вследствие на тази буря били налице значителни разрушения – стотици паднали, пречупени и изкоренени дървета, паднали или наклонени стълбове, щети по сгради и съоръжения, разрушения на инфраструктура – последствие от преминалия ураган. Сочи, че със Заповед на Кмета на общината №3991/19.11.2023 г., считано от 02:00 ч. на същия ден на цялата територия на О.В. е обявено бедствено положение и е въведен в действие общински план за защита при бедствия и аварии Твърди, че тази заповед е била качена на сайта на О.В., а бедственото положение в града било отменено едва на 29.22.2023 г. За да бъдат отстранени щетите било сключено споразумение с 20 търговски дружества за ликвидиране на нанесените щети. Сочи, че с оглед установената практика ако при ползване на някаква вещ са допуснати нарушения на предписани правила отговорността за поправяне на вредите е по реда на чл.45 от ЗЗД или чл.49 от ЗЗД. Когато подобни нарушения не са били допуснати, но са произлезли вреди от вещта , отговорността е по чл.50 от ЗЗД. Намира, че отговорността по чл.50 от ЗЗД не е отговорност за чужда поведение, а същата е обективна и безвиновна. Сочи, че в т.10 от Постановление №7/1959 г. на Пленума на ВС, собственикът на вещта и лицето под чиито надзор се намира същата се освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, ако се установи, че вредите са резултат от непреодолима сила.

Намира, че природните бедствия са случайни и не могат да бъдат предотвратени. Те водят до невъзможност за изпълнение. Сочи практика, според която непреодолимата сила е обстоятелство, което не може да бъде вменено във вина на длъжника. Цитира практика според която непреодолимата сила е обстоятелство освобождаващо от отговорност по чл.50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди. Намира, че в конкретния случай увредата е предизвикана от такова явление – ураган, което е било нетипично не само за региона, но и за климатичния пояс, като не е могло да бъде предвидено и не е могла да се избегне, като последиците му бъдат предотвратени посредством общоприложимите средства и възможности на науката и техниката.

Ответника оспорва и размера на предявения срещу О.В.иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв., като частичен иск от общо 200 000 лева. На първо място оспорва наличието на вреда, евентуално намира, че размерът на обезщетението е прекомерен, като не отговаря на икономическата конюктура и на причинената вреда. Намира, че неимуществените вреди при смърт обхващат болките и страданията от загубата на починалия близък, като поначало са неизмерими в пари. Намира, че претендираната сума е завишена и не отговаря на установеният в закона критерий за 3 справедливост. Намира ,че в производството не се установява, че ищецът е имал близки и здравословни отношения с починалата. Оспорва твърдението в ИМ, че ищецът е бил в тежко психологическо състояние. Твърди се, че е налице съпричиняване, което обуславя и по-малък размер на отговорността. Сочи се, че съпричиняването е вследствие на несъобразяване на поведението на починалата с множеството предупреждения за опасно време и указанията към гражданите да останат по домовете си, освен в случай на необходимост. В тази насока в отговора на ИМ са инкорпорирани текстове публикувани по електронен път, касаещи предупреждения за лошото време за периода от 18.11.2023 г. насетне изходящи от Кмета на О.В., метеорологични прогнози, други интернет публикации. Цитирани са и решения взети в сформиран към О.В. извънреден кризисен щаб. Намира, че по този начин се установява, че починалата не е спазила препоръки направени към гражданите и е допринесла за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД да бъде намалено дължимото обезщетение поради наличие на съществен принос за настъпването на вредите от страна на пострадалата. Намира, че това намаляване следва да е в размер от ½ (една втора), тъй като приноса на увредената е равен на приноса на деликвента.

Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като на ответника бъдат присъдени и всички направени в производството съдебни и деловодни разноски.

Исковата молба е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В последното съдебно заседание представител на ищеца заема становище за основателност на предявения иск. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Представител на ответника сочи, че поддържа подаденият отговор на исковата молба.

Страните депозират и писмени бележки, съобразно представената от съда възможност, в които развиват подробно своите аргументи.

От фактическа страна съдът констатира следното:

Установява се от доказателствата по делото, а между страните не е спорно, че на 18 и 19.11.2023 г. на територията на град В. е имало екстремни метеорологични явления – силна буря, придружена от валежи на дъжд и сняг и ураганен вятър. Според приетата по делото метеорологична експертиза (л.258 и сл. по делото) посоката на вятъра в района на гр.

В. е била север-северозапад, температурите били паднали под 5 градуса по Целзий, а силата на вятъра е била значителна, като е можела да достига до 30 метра в секунда (м/сек) на 18.11.2023 г. (л.264). Вследствие на тези екстремни метеорологични явления на територията на града имало множество инциденти свързани с щети причинени от вятъра и валежите. Не е спорно, че на територията на О.В. било въведено и извънредно положение – Заповед №3991/19.11.2023 г. на Кмета на О.В., считано от 02.00 ч. на 19.11.2023 г. Метеорологичната експертиза заема становище, че силният вятър със скорост до 30 м/сек не е необичаен за град В. – на л.263 е посочено с каква честота в града могат да се появят ураганни ветрове. Вятър със скорост 26 м/сек може да има всяка година, със скорост 33 м/сек може да има веднъж на 4

5 години, а такъв с 34 м/сек веднъж на 10 години, със скорост 37 м/сек – веднъж на 15 години и т.н.

В тази обстановка на 18.11.2023 г. на тротоара пред административен адрес – гр.

В., ул. „А.К.“ №**, вследствие на значителната сила на вятъра се отчупил и паднал голям клон от намиращо се на отсрещния тротоар – пред административен адрес ул. „А.К.“ №**, дърво. В приетата по делото съдебно-техническа експертиза се твърди, че посоченото дърво е от вида „полски ясен“, а от изслушването на експерта в съдебно заседание става ясно, че то е било здраво – без изсъхнали и увредени части и на възраст около 70 години, при живот на тези дървета около 250 – 300 години. При изслушването на експертизата в съдебно заседание експерта по СТЕ (л.267 и сл.) изрично сочи, че не е имало основания за подкастряне на соченото дърво с оглед осигуряване на безопасност от същото.