Решение № 2794 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2794 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330113679 по описа за 2025 година

Производството е по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д. Р. Д. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. В. М., със съдебен адрес: ***, е предявил против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Р. Я., иск с който моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата о т 150,00 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И. М. Ш., иск, с който моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 750,00 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от ***., сключен във връзка с договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на *** г. ищецът сключил с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който му била предоставена заемна сума. В исковата молба е посочена сума по кредита от 1045,32 лева. Твърди се, че съгласно чл. 4, ал.

1 от договора за потребителски кредит ищецът следвало да сключи договор за предоставяне 1 на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с цел обезпечаване на задълженията по договора за кредит. На същата дата ищецът сключил с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който се задължил да заплати възнаграждение, като твърди, че е заплатил по договора за кредит сумата от 150,00 лева за лихва, а по договора за предоставяне на поръчителство сумата от 750,00 лева.

Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията относно посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според ищеца договорът съдържа единствено абсолютна стойност на ГПР, без ясно, разбираемо и конкретно посочване на всички компоненти, които са включени в него, и без да е посочена по разбираем начин методиката на формирането му. Посочва, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е свързано с кредита, представлява разход за потребителя и следва да бъде включено в общия разход по кредита и в ГПР.

Ищецът твърди още, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като чрез него се заобикалят императивните ограничения на ЗПК относно общия разход по кредита и максималния размер на ГПР. Според ищеца икономическият резултат от договорната конструкция е прехвърляне на част от цената на кредита към свързано с кредитора дружество, което формално не е страна по договора за кредит, но получава възнаграждение именно във връзка с отпускането, обезпечаването и обслужването на същия кредит. По този начин потребителят не получава точна информация за действителната цена на кредита и не може да прецени реалната икономическа тежест на поетите задължения.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД оспорва предявения срещу него иск като неоснователен.

Не оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че по негова сметка е постъпила сумата от 150,00 лева, с която са били погасени задължения, различни от главница. Счита обаче, че сумата е платена на валидно основание. Поддържа, че договорът за кредит съдържа всички изискуеми реквизити, включително ГПР и общо дължима сума, както и че не е необходимо в договора да бъде разписвана самата формула за изчисляване на ГПР. „КРЕДИСИМО“ ЕАД твърди, че единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва, но счита, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР. Според ответника предоставянето на обезпечение не е задължително условие за отпускане на кредита, а представлява избор на потребителя; договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал след договора за кредит; кредиторът не знаел предварително какъв ще бъде размерът на възнаграждението по бъдещия договор между потребителя и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД; а двете дружества били самостоятелни юридически лица, макар да е посочено, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Не оспорва, че във връзка с договора за кредит № *** г. е сключен договор за 2 предоставяне на поръчителство, както и не оспорва, че по негова сметка е постъпила сумата от 750,00 лева, с която е било погасено задължение за предоставеното поръчителство.

Поддържа, че възнаграждението е дължимо за реална услуга по гарантиране на задълженията на кредитополучателя, че дейността не е забранена от закона и че възнаграждението е съобразено с риска, който поръчителят поема.

„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД твърди, че кандидатстването за кредит започва в електронната система на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, като кредитоискателят избира параметри на кредита и посочва желае ли кредитът да бъде обезпечен. При избор на обезпечение чрез „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД потребителят се прехвърлял към електронната система на това дружество и подписвал договор за предоставяне на поръчителство чрез въвеждане на код. Според ответника договорът за предоставяне на поръчителство е самостоятелна услуга и не е задължително условие за получаване на кредита, поради което възнаграждението по него не следва да се включва в ГПР.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените писмени доказателства и от становищата на страните се установява, че между ищеца Д. Р. Д. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД е било налице облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, индивидуализиран от ищеца като договор №**** г. По делото е безспорно, че във връзка с това кредитно правоотношение е сключен и договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Безспорно между страните е също, че по сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД е постъпила сумата от 150,00 лева, а по сметка на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е постъпила сумата от 750,00 лева, като последната е свързана с възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Съдът съобразява, че представените счетоводни справки съдържат данни за плащанията и за начина, по който са разнесени съответните суми. Справката от „КРЕДИСИМО“ ЕАД сочи плащания по кредита, включително постъпления за главница, договорна лихва, лихва за забава и суми, свързани с възнаграждение за поръчителство. Справката от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД сочи постъпления във връзка с договора за предоставяне на поръчителство. Тези доказателства се ценят от съда в съвкупност с изричните признания на ответниците в отговорите им, че сумите от 150,00 лева и 750,00 лева са постъпили съответно при тях.

Доколкото признанията са неизгодни за страните, които ги правят, съдът ги кредитира.

От събраните доказателства се установява и функционалната връзка между договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Макар формално да са оформени като два отделни договора с различни правни субекти, договорът за поръчителство е сключен именно във връзка с конкретния кредит, с цел обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по него. Самият ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД излага, че при избор на тази опция на кредитоискателя се визуализира обща месечна вноска, която е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя.

Това обстоятелство е особено съществено, тъй като показва, че още на етап кандидатстване 3 за кредит потребителят е възприемал икономическата тежест на двата договора като обща тежест по финансирането.

За спора е без значение дали договорът за предоставяне на поръчителство е подписан технически след договора за кредит. Релевантен е икономическият резултат и връзката между двете правоотношения. Когато договорът за допълнителна услуга е свързан с получаването, обезпечаването или обслужването на кредита и разходът по него е предварително предвидим за кредитора или за свързаното с него лице, този разход следва да бъде разглеждан като част от общата цена на кредита, независимо от формалното му отделяне в самостоятелен договор.

Съдът приема, че процесният договор за кредит е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. „КРЕДИСИМО“ ЕАД е търговско дружество, което предоставя кредити в рамките на професионалната си дейност, а ищецът е физическо лице, което не е действало в рамките на търговска или професионална дейност. Поради това към спора са приложими императивните правила на ЗПК и ЗЗП, а съдът следи служебно за недействителност на клаузи, противоречащи на закона или съдържащи неравноправни уговорки в потребителски договор.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпоредбата има за цел потребителят да получи ясна и пълна информация за реалната икономическа тежест на кредита, за да може да сравни различни кредитни предложения и да вземе информирано решение.

Разходът за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в настоящия случай е пряко свързан с договора за кредит. Той не възниква самостоятелно, извън кредитното правоотношение, а именно по повод обезпечаването на задълженията на кредитополучателя към „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Без договора за кредит не би съществувал и икономически интерес потребителят да сключи договор с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Отделянето на плащането в договор с друго дружество не променя неговата икономическа функция - то представлява част от цената, която потребителят понася, за да получи и обслужва кредита при избрания от него механизъм.

Съдът не споделя възражението, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР, защото договорът за поръчителство не бил задължителен. В потребителското право понятието за общ разход по кредита не следва да се тълкува формално и изолирано от фактическата организация на предлагания кредитен продукт. Когато потребителят при кандидатстването за кредит е насочен към обезпечение чрез дружество, което е свързано с кредитора, когато размерът на вноските по кредита и възнаграждението по поръчителството 4 се визуализират като обща финансова тежест, и когато плащанията по договора за поръчителство се събират във връзка с кредита, този разход е част от реалното оскъпяване на кредита.

Съдът не приема и възражението, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД не знаело размера на възнаграждението за поръчител към момента на сключване на договора за кредит. Дори в отговора на исковата молба се твърди, че при подаване на заявката и избор на обезпечение чрез „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на кредитоискателя се визуализира месечна вноска, представляваща сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. Това означава, че икономическите параметри на разхода са били определяеми и предвидими още на етапа на кандидатстване и сключване на правоотношението. Освен това ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД признава, че е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което допълнително обосновава извод за свързаност на договорната схема.

Разпечатката съдържа 29 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b817e9ac-43bb-400b-ac34-d23244a470ef