Решение № 77 от 18.03.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр. Д., 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500725 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и е образувано след отмяна с решение №109/16.10.2023 г. по гр.д.№3708/2022 г. на ВКС на РБ на предходно въззивно решение по спора,постановено по в.гр.д.№174/2022 г. на Д.кия окръжен съд.Предмет на разглеждане е въззивна жалба,подадена от Д. К. А. от с.К.,общ.Т.,обл.Д. срещу решение №3/19.01.2022 г. по гр.д.

№197/2021 г. на Т.ския районен съд,с което е признато за установено,че ищцата по делото К. Т. Д. с ЕГН **********,поставена под пълно запрещение с решение №28/06.02.1998 година,постановено по гр.дело №571/1997 година по описа на Д.ки окръжен съд,действаща чрез настойника си Д. Т. Д. с ЕГН **********,с постоянен адрес гр.Д.,***,в качеството й на наследник на Д. Д.

Ж.,б.ж. на с.К.,общ.Т.,починал на *** година,е собственик на 1/5 ид. част,равняваща се на 3 500 кв.м,от следния недвижим имот,находящ се в землището на с.К.,общ.Т.-имот с идентификатор *** по КК на с.К.,общ.Т. с обща площ от 17 503 кв.м-трета категория на земята при неполивни условия,преди имот №*** по КВС на същото землище,като въззивникът Д. К. А. е осъден да й предаде владението върху 1/5 ид.част от 1 имота и е отменен нотариален акт №*** г. на нотариус с рег.№*** Д. П. с район на действие ТРС.Оплакванията на възивника се свеждат до твърдения за липса на пълни,ясни и прецизни мотиви на първоинстанционното решение поради противоречиви и взаимноизключващи се правни изводи,липсата на задълбочен анализ на събраните доказателства.Не отговаряло на истината,че не е посочил конкретен период от време,през който упражнявал фактическа власт,като в тази връзка цитира изявленията си в отговора на исковата молба.Съдът не коментирал свидетелските показания,не обосновал правни изводи въз основа на тях.Позовал се на показанията на свидетелите Л. Т. и Т.

М.,които не следвало да бъдат кредитирани,тъй като лицата били членове на настойническия съвет на ищцата,а и не били очевидци на изследваните факти.Неправилен бил изводът на съда относно доказателствената сила на декларации от Н. И. и И. К. като свидетели по обстоятелствената проверка.Неправилен бил изводът относно неоснователността на възражението му за придобивна давност,че едва снабдяването с констативен нотариален акт през 2021 г. следвало да се третира като начало на давностно владение.За начало на давностното владение на въззивника следвало да се счита датата 17.12.2010 г.,когато закупил 4/5 ид.части от процесния имот,но заплатил и притежаваната от ищцата 1/5 ид.част от имота.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата К.

Т. Д. чрез настойника си Д. Т. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 25.01.2022 г.,а жалбата е подадена на 04.02.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 08.02.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен 2 състав на първоинстанционния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество като краен резултат е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№197/2021 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.

№477/17.06.2021 г.,с която е предявен ревандикационен иск на основание чл.108 от ЗС от К. Т. Д. с ЕГН ********** чрез настойника й Д. Т. Д. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** срещу Д. К. А. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т.,обл.Д.,*** за установяване правото на собственост на ищцата по наследяване от Д. Д. Ж.,б.ж. на с.К.,общ.Т.,и договор за доброволна делба,вписан под №100,т.VІІ,вх.рег.№*** г. по описа на ТРС,върху 1/5 ид.ч. от нива с площ от 17 503 кв.м,представляваща поземлен имот с идентификатор

*** по кадастралната карта на с.К.,общ.Т.,обл.Д.,бивш имот №*** по КВС на с.К.,общ.Т.,обл.Д.,и за осъждане на ответника Д. К. А. да предаде на ищцата владението върху горната 1/5 ид.ч. от описания недвижим имот.Отправено е и искане на основание чл.537 ал.2 изр.3 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот-земеделска земя,придобит по давностно владение,№71,т.І,рег.№*** г. на нотариуса Д. П. с район на действие ТРС,с който се е снабдил ответникът А. относно притежавания от ищцата имот.

Изложено е в исковата молба,че по силата на договор за доброволна делба,вписан под №100,том VII,вх. рег. №*** г. на РС-Т.,ищцата е собственик на 1/5 ид.част от нива с площ от 17 503 кв.м с идентификатор *** по кадастралната карта на с.К.,общ.Т..През 2010 г. ответникът закупил от Н. Т.

И.,Р. Р. Н.,Д. Т. К. и Д. Т. Д. и станал собственик на останалите 4/5 ид.части от имота.Не успял да закупи частта на ищцата,тъй като същата била поставена под пълно запрещение и настойническият съвет не бил съгласен да се продаде нейната ид.ч. от имота.Ответникът владеел целия имот без каквото и да е правно основание и отказвал да го напусне въпреки многобройните устни покани.На 23.02.2021 г. се снабдил и с констативен нотариален акт за собственост върху частта на ищцата по давност.

В отговора на исковата молба ответникът А. е оспорил иска и е противопоставил възражение за придобиване на спорната идеална част от имота по давностно владение,осъществявано от 17.12.2010 г.,когато закупил 3

4/5 идеални части от имота.Продавачите били негови първи братовчеди.Ответникът обработвал нивата като арендатор от 1994 г.По повод сключване на нови договори за аренда му било предложено от Д. Т. Д. да купи нивата от 17 503 кв.м,тъй като съсобственичката Д. Т. К. била тежко болна и се нуждаела от средства за лечение.Ответникът се съгласил да купи нивата при цена от 550 лева/дка.В деня на сделката се явили всички съсобственици,като преди изповядването й той платил на всички припадащата се съобразно дела им продажна цена.Полагащата се на К. Д. сума предал на брат й Д.,който казал,че след сделката те двамата ще се оправят помежду си.Когато влезли при нотариуса се оказало,че К. Д. няма лична карта,и нотариусът им обяснил,че може да се извърши продажбата само на 4/5 ид.части.Ответникът не бил съгласен,защото бил платил цялата сума,но Д. помолил да не се отлага сделката,защото парите били спешно необходими на сестра му Д.,като обещал,че,като вземат личната карта на К. от дома в с.Б.,където тя била настанена,той лично с нея ще се върне при нотариуса да оформят сделката и за нейната 1/5 ид.част.На същата дата 17.12.2010 г. ответникът сключил и два арендни договора с К. Д. чрез пълномощника й Д. Т. Д.-№141,т.III,рег.№3558 и №142,т.III,рег.№3559.В деня на сделката никой от присъстващите не бил знаел,че К. Д. е поставена под пълно запрещение по иск на брат й Д. Д.,който ги въвел в заблуждение,че същата няма лична карта и затова не може да продаде.Той получил и полагащите й се пари за продажбата на нейната част.Въпреки че знаел,че е поставена под запрещение с решение №28/06.02.1998 г. по гр.д.№571/1997 г. на ДОС,използвал даденото от нея пълномощно от 1993 г. за сключването на арендните договори.Към него момент той не бил настойник на ищцата.До получаване на настоящата искова молба ответникът не знаел,че ищцата е поставена под пълно запрещение и че не следва сумите,които й се дължат,да бъдат предоставяни и превеждани по сметка на брат й Д..С ползването на пълномощното брат й злоупотребявал с имуществените й права.От датата на сделката 17.12.2010 г.,тъй като платил дела на К. и ползвал цялата нива като своя,ответникът не бил плащал рента на ищцата,като нито тя,нито брат й Д. оспорвали владението му,не претендирали връщане на имота,както и заплащане на рента.

Не е спорно по делото,че ищцата К. Т. Д. в качеството на наследник на Д.

Д. Ж.,б.ж. на с.К.,общ.Т.,и съсобственик на останали в наследство от горния 4 наследодател реституирани земеделски имоти в землището на с.К. е получила по силата на договор за доброволна делба от 10.03.1997 г. /заверен препис на лист 65 от делото на ТРС/,вписан под №100,том VII,вх. рег. №*** г. на РСТ.,в общ дял със сънаследниците си Д. Т. К.,Д. Т. Д.,Н. Т. И. и Т. Н. П. нива от 17,500 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на землището на с.К.,идентичен на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.К. и актуална площ от 17 503 кв.м според депозираната по делото скица по КК /заверен препис на лист 64 от делото на ТРС/.Ищцата К. Д. се легитимира като собственик на 1/5 ид.ч. от нивата.

На 17.12.2010 г. е сключен договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №139,т.ІІІ,рег.№*** г. на нотариуса Д. П. с район на действие ТРС /на лист 11 от делото на ТРС/,по силата на който Н. Т. И.,Р. Р. Н.

/наследник на Т. Н. П./,Д. Т. К. и Д. Т. Д. се разпореждат в полза на ответника по делото Д. К. А. със собствените си 4/5 ид.ч. от процесната нива.Не е предмет на прехвърлителната сделка само притежаваната от ищцата К. Т. Д.

1/5 ид.ч. от нивата.

На 23.02.2021 г. ответникът Д. К. А. се снабдява по обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт за собственост по давност и на останалата 1/5 ид.ч. от нивата /нотариален акт №71,т.І,рег.№*** г. на нотариуса Д. П. на лист 13 от делото на ТРС/.

Твърдяните от ответника А. в отговора на исковата молба обстоятелства относно сключване на договора за продажба от 17.12.2010 г.,причините за непрехвърляне дела на ищцата К. Д. чрез сделка в нотариална форма,извършеното от купувача А. заплащане на дела й към датата на продажбата въпреки липсата на прехвърлителна сделка в изискуемата форма за нейния дял,уговорките за последващо оформяне на продажбата и за нейния дял,установяването на фактическа власт от страна на А. върху целия имот от датата 17.12.2010 г. са доказани по делото.Разпитаната като свидетел по делото Н. Т. И. /продавач по договора от 17.12.2010 г. и пряк очевидец на събитията/ споделя,че разпоредителната сделка през 2010 г. се е наложила поради заболяване на сестра й Д.,която имала нужда от средства за лечението си.Уговорката с ответника била да му се продаде цялата нива,поради което ищцата К. Д. била доведена при нотариуса от другия брат на свидетелката Д.

Т.Д..Делът на К. не бил продаден,защото същата нямала лична карта,като Д.

5

Д. помолил сделката да се извърши,а впоследствие същият щял да донесе личната карта.Въпреки че делът на К. не бил продаден по нотариален ред,купувачът А. заплатил дяловете на всички,вкл. на К. /по 550 лв на дка/,като полагащите й се средства били предадени на Д. Т.Д..От датата на сделката ответникът Д. А.,след като заплатил цената на цялата нива,започнал да я обработва като своя.Свидетелката Г. С. Е.,*** при ответника като ЕТ,споделя,че през периода след 2013 г.,откогато същата работи при ответника,последният не е заплащал рента на К. Д. за дела й от процесната нива,като никой не е претендирал рента за този дял и не е отправял покани за връщане на имота от ответника.Рента била заплащана на К. чрез Д. Д. като неин пълномощник за други земи /30 дка/.Последните факти се потвърждават и от свидетелката М. И. К. /дъщеря на продавачката по договора от 17.12.2010 г. Д. Т. К./,която заявява,че делът на К. от процесната нива бил заплатен от ответника А.,както и че никой след 2010 г. нямал претенции спрямо А. за този дял,нито бил търсил заплащане на рента за него.Посочените от ищцата свидетели Л. Д. Т. /син на настойника на ищцата/ и Т. К. М. /живееща на семейни начала със свидетеля Л. Д.Т./ не подкрепят тезата на ответника и показанията на предходните свидетели /не знаели за извършено плащане от ответника на дела на К. и за явяването й при сключване на договор за продажба/,като същите заявяват,че не са присъствали при сключване на договора за продажба през 2010 г. и изобщо нямат възприятия как са се стекли обстоятелствата,платен ли е делът на К.,заплащана ли й е рента за дела след 2010 г.Освен че са близки на настойника на ищцата,същите са и членове на настойническия й съвет /удостоверение от 27.08.2020 г.,издадено от Органа по настойничеството и по попечителството при Община-гр.Д.,на лист 10 от делото на ТРС/,поради което показанията им като пристрастни поради пряката заинтересованост от изхода на спора не следва да бъдат обсъждани и кредитирани като достоверни,но те и не съдържат данни за релевантните факти.Въпреки това и последните двама свидетели не отричат,че делът на ищцата К. от процесната нива от дълги години се обработва от ответника А.от 2010 г. до настоящия момент според свидетеля Л. Т.,като според последния К. Д. не е получавала рента за дела си от А..