Определение № 461 от 18.07.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Перник, 18.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500391 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940 против Разпореждане № 7469 от 28.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1722/2025 г. на РСПерник, в частта, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Р. Б. Н. за сумите: 1/ обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г. за разликата над 42,02 лв. до пълния претендиран размер от 87,08 лева.

Жалбоподателят по подробни доводи и съображения счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което моли окръжния съд да го отмени и да се произнесе по съществото на въпроса.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Ч.гр.д. № 1722/2025 на РС - Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Р. Б. Н. за вземания, произтичащи от договор за кредит „Бяла карта“ № ***, сключен на *** г. за сумите в размер на 495,45 лв. - главница; договорна лихва: 228,84 лв. за периода от *** г. до *** г., включително и за процесната отхвърлена с разпореждането в обжалваната част сума 87,08 лв. считано от *** г. до датата на подаване на заявлението в районен съд - обезщетение за забава.

От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, в заповедното 1 производство съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това, поради което възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. С оглед тези правомощия, въззивната инстанция извърши преценка за действителността на претенидираната лихва за забава.

При положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е послаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва, че максималният размер на обезщетението за забава е ограничен от разпоредбата на чл. 33, ал.

2 от ЗПК, според която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При справка в електронната страница на БНБ размерът на законната лихва е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта и към датата на сключване на процесния договор е 10%. Отчитайки претендираната със заявлението сума за главницата от 495,45 лв. и договорната лихва от 228,84 лв., размерът на претендираното от заявителя обезщетение за забава от 87,08 лв. за периода от *** г. до датата на подаване на заявлението в съда - *** г. е повече от законната лихва, която възлиза на 42.02 лв., изчислена и от въззивния съд с помощта на електронен калкулатор за изчисляване размера на законната лихва /на основание чл. 162 ГПК/. Следователно лихвата за забава за претендирания от заявителя размер от 87,08 лв. е в противоречие с императивни правни норми - чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

С оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД уговорката за по-висок размер на компенсаторна лихва (за забава) следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т. е. да се приеме че се дължи законната лихва за забава. Уговорката над нормативния размер е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. В съответствие с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, същата следва да се замести по право от повелителни правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до размера от 10.00 %.

Дължи се само законната лихва в размер на 42.02 лв., както е присъдена от районния съд.

Предвид горното следва, че в съответствие със закона ПРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7469/28.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1722/2025 г. по описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3