Решение № 201 от 05.12.2018, Районен съд - Павликени

Р Е Ш Е Н И Е

Гр..Павликени..........05.12.2018г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: ЕВЕЛИНА

КАРАГЕНОВА

При секретаря Боряна Н. и в присъствието на прокурора...................................,като разгледа докладваното от съдията

ГрД

№ ...........57.............. по описа за .........2018...........год

,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от И.И.Р.

*** чрез адв.С.Х. от САК по предявени обективно съединени искове ЗЗД и ЗС срещу И.Я.Р. ***, С.Я.Р. *** и Х.М.П. ***, както уточняваща такава от същия ищец чрез процесуален представител адв.Д.Ч. от САК, включваща и ответницата В.Н.П.-съпруга на ответника Х. П.. В исковата молба се твърди,че с НА №** т. шести, рег №2584,нд№1214/1999г на нотариусД.А.-№130 в НК с район на действие съдебния район на РС П.,вписан в АВ с№** т. шести от 27.05.1999г С.И.Р. е призната за собственик на земеделски земи в землището на с.Д., община П.: нива от 7.521дса трета категория в местност „Гюр чешма“,имот №*****, нива от 7.270дка втора категория в местност „Баш Бунар“,имот №*****, нива от 3.713дка трета категория в местност „Кичера“,имот №*****, нива от 4.400дка трета категория, в местност „При Воденицата“, имот №******, нива от 14.716дка трета категория в местност „Мочура“, имот №******, нива от 6.251дка четвърта категория в местност „Белите Ташлъци“, имот №*******, ливада от 3дка ,пета категория в местност „Бозалъка“, имот №******, поземлен имот-лозе от 2.722дка втора категория в местност „Драца“, имот №*******, поземлен имот-лозе от 1.020дка, втора категория в местност „Драца“ ,имот №*****. Същата е починала на 11.04.2017г и е оставила за свои наследници: ищеца- син с квота 1/3 ид.части, И.Я.-неин съпруг с квота 1/3 ид.частии И.Р. и С.Р.-по право на заместване на Я. И.Р., починал на 23.07.2015г преди С.Р., с квоти от по 1/6 ид.части. На 19.11.2017г се ищецът се срещнал с негов братовчед, който бил разбрал от купувача по сделка Х.М.П., че ответниците И. и С. Р. са му продали притежаваните общо от тях 1/3 ид.части от процесните недвижими съсобствени имоти. След направено от ищеца справка в СВ, установил, че на 07.09.2017г И. и С.

Р. са дарили на Х.М.П. 1/9 ид.части от процесните недвижими имоти с НА №** т. шести рег.№3333,д.№631/2017г на нотариус Д.А.-№130 в НК с район на действие съдебния район на РС П.,вписан в СВ с вх.рег№****/07.09.2017г,акт№* т.седми,д.№107910/2017г. и на същата дата 07.09.2017г двете са продали на Х.М.П. общо 2/9 ид.части от процесните недвижими имоти, обективирано в НА №** т. шести, рег.03334,д.№632 на нотариус Д.А.-№130 в НК с район на действие съдебния район на РС П.,вписан в СВ с вх.рег№*****/07.09.2017г,акт№3,т. седми,д.№108017/2017г. Ищецът счита като съсобственик на останалите 3/9ид.части, че с така извършените две сделки е извършена обща продажба на притежаваните от тях 3/9 ид. Части при неспазване на изискванията на чл.33 от ЗС. Твърди,че посочения НА за дарение е относително симулативен като прикриващ договор за продажба. Обективираната воля на страните, изразена в този НА не съответства на действителната воля на страните. Доказателство за това е предвидената в този НА неустоечна клауза при евикция, която в разрез с договора за дарение-уговорена клауза за това, че дарителите длжат обезщетение за претърпени вреди при евентуална евикция в размер на 7000лв. и заплащане на всички разноски по настоящата сделка., каквито клаузи обикновено се уговарят при договори за продажба. Твърди,че евикцията, която дарения би претърпял евентуално, не може да обоснове заплащане на неустойка, тъй като няма вреди, подлежащи на обезщетение. От тълкуване клаузите на този договор прави извод, че извършеното дарение е привидно и прикрива договор за покупко-продажба, чиито правни последици се целят от страните с цел избягване на искането на съгласие по чл.33 от СК на останалите съсобственици. В един и същи ден са извършени тези две сделки, както и други две идентични сделки от съсобственичките за други техни недвижими имоти със същото лице купувач: НА за дарение на 1/9ид.части №35 т. шести,рег.№3352,д.№633/2017г на нотариус Д.А.-№130 в НК с район на действие съдебния район на РС П.,вписан в СВ с вх.*****07.09.2017г,акт№4 т.седми,д.№108110/2017г и НА за покупко-продажба на 2/9ид.части от недвижими имоти №** т.шести,рег.№3353,д.№634/2017г на нотариус Д.А.-№130 в НК с район на действие съдебния район на РС П.,вписан в СВ с вх.рег****/07.09.2017г,акт№5 т.седми,д.№1082710/2017г. Сключването на тези 4 сделки в един и същи ден е косвено доказателство, че с дарението се заобикаля разпоредбата на чл.33 от ЗС. Твърди,че липсва дарствено намерение, тъй като при изповядване на двете сделки са представени документи, удостоверяващи правото на собственост, от които Х.П. е знаел, че имотите са съсобствени и е задължително изискването на чл.33 ал.1 от ЗС, договорът за дарение е с предмет минимална част-1/9ид.части от съсобствените недвижими имоти, в един и същи ден една след друга са изповядани разпоредителните сделки с едни и същи страни като дарствените сделки са с други възмездни сделки с цел краен резултат придобиване от ответника Х.П. на изцяло притежаваните от ответницте И. и С. Р. дялове от процесните недвижими имоти.Тъй като разпоредителната сделка за дарение легитимира Х.П. като съсобственик на процесните имоти към момента на изповядване на договора за покупко-продажба, то за ищеца съществува правен интерес да иска прогласяване на недействителността на договора като такъв за дарение/действителен договор за продажба/ по чл.33 ал.2 от ЗС.С процесния НА за покупко-продажба №** ответниците са продали останалите

2/9ид.части от съсобствените си недвижими имоти като останали от дарените преди това 1/9идчасти като с установяване на симулативността на дарението ще следва извод, че ответниците са продали на Х.П. общо 3/9ид.части от процесните недвижими имоти за цена 200лв.-посочена в акта за покупко-продажба без тази ид.част да е предложена на ищеца за изкупуване.

Моли съда на основание чл.17 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договора за дарение на 1/9идчасти от процесните недвижими имоти, обективиран с НА за дарение №**/2017г като относително недействителен и да прогласи действителността на прикритата сделка, а именно действителността на прикрития договор за продажба на 1/9идчасти от процесните имоти. Моли на основание чл.33 ал.2 от ЗС съда да допусне изкупуване за сумата 2000лв. от ищеца на продадените от ответниците И.Р. и С.Р. на Х.П. в СИО с В.Н.П. на общо 3/9идчасти от процесните недвижими имоти. Претендира за направени по делото разноски.

В дадения на ответниците срок са постъпили писмени отговори:

Писмен отговор на ответниците И.Я.Р. и С.Я.Р. е постъпил чрез упълномощен адвокат Д.М. от ВТАК. Твърди,че предявените обективно съединени искове са допустими. По иска по прогласяване нищожността на договора за дарение с НА №**/2017г твърди,че същият е неоснователен. Договорът за дарение е валиден, оформен в изискуемата форма, сключен на основание близки отношения между дарители и дарен като мотивът е дарствен, основан на желанието на бащата на доветелките и на самите тях да предоставят част от имотите си на Х.П. безвъзмездно.Сключеният впоследствие договор за покупко-продажба определя друго правоотношение между страните и само въз основа на него е неоснователно твърдението на ищеца за привидност/симулация на удоставените волеизявления в акта за дарение.

Твърдението на ищеца, че с дарението се цели заобикаляне приложението на разпоредбата на чл.33 от ЗС е невярно, тъй като липсана на съгласие на някой от съсобствениците не е въздигнато в законно основание за валидност на сделката, с която съсобственик се разпорежда със своята част в полза на трето лице. Предвидената в договора за дарение неустойка е обвързана от произтичащоно деклариране от името на доверителките като дарители, че прехвърлят на приемащия дарението недвижими имоти, тяхна собстевеност, не обременени с тежести или права на трети лица, не са предмет на съдебни или други спорове,всяко от които би основание получилият дарението да бъде отстранен от прехвърлените му права на собственост и тази клауза не е в противоречие правния ред и на императивни норми в гражданските закони и е израз на свобода на страните при договаряне. Предявеният иск по чл.17 от ЗС за прогласяване на действителността на договор за покупко-продажба на ид.части на недвижими имоти като представляващ прикрита сделка на подписания между първите трима ответница договор за дарение –НА №**/2017г се явява неоснователен, тъй като за така оформения НА не е налице съзнателно несъответствие между желаното от страните по договора за дарение и изразеното в подписания межоду тях договор за дарение, не е уговаряна цена, не е имало намение за плащане. Съгласно чл.183 от ЗЗД при договора за покупко-продажба цената срещу която се прехвърлят права е съществено изискване за неговата действителност. Предявеният иск по чл.33 ал.2 от ЗС е неоснователен, тъй като за ищеца не е възникнало право на изкупуване. Разпоредителното действие чрез дарение, както и разпоредителното действие с идеални части от недвижими имоти чрез покупко-продажба не попадат под хипотезата на чл.33 ал.1 от ЗС. Покупко-продажбата е извършена с лице, което е съсобственик към изповядване на сделката. Заявеното от ищеца право по Чл 33 ал.2 от ЗС е възможно ако разпореждането е извършено с лице,неучастващо в съсобствеността и ищецът не е поканен като съсобственик да купи частта на продавашия или са уговорени привидни условия във вреда на ищеца.Искът е предявен като кумулативен, а неговото уважаване зависи от уважаване на иска за обявяване на нищожносттта на дарението и прогласяване действителността на прикритата сделка., освен това е предявен след 2месечния преклузивен срок по чл.33 ал.2 изр.2 от ЗС и е погасено субективното материално право на ищеца за изкупуване по чл.33 ал.2 изр.1 от ЗС.Оспорва се, че със сделките, извършени на 07.09.2017г е извършена обща продажба на притежаваните от тях общо 3/9 ид.части от недвижимите имоти.

Евентуално ако съдът признае договора за дарение за нищожна сделка, прикриваща договор за покупко-продажба, може да се приемат правилата относно прикрита покупко-продажба, тй като не са налице условията за нейната действителност, а искането за изкупуване е възможно само при действителен,а не при нищожен договор. Оспорва се, че на 19.11.2017г ищецът е разбрал за продажбата. Евентуално ако съдът допусне заявеното искане за изкупуване на притежаваните от доверителките преди процесните на общо 3/9ид.части от недвижимите имоти, се възразява,че посочената в исковата молба сума от 2000лв. не представлява действително уговорените условия по чл.33 от ЗС. Оспорват се всички твърдения в исковата молба и допълнителната че договорът за дарение №**/2017г е нищожен като прикриващ договор за продажба и че с извършването му е създадена симулативна съсобственост, че обективираната воля на първите трима ответници в акта за дарение не съответства на дейсвителната воля на страните, че придобитите от третия ответник недвижими имоти по акта за дарение са придобити в режим на СИО.

Писмен отговор на ответницата В.П. е постъпил чрез упълномощен адвокат Д.М. от ВТАК. Твърди,че по иска за обявяване нищожност на договора за дарение като привиден тя не е пасивно легитимирана, тъй като не е страна по договора за дарение и придобитите права на съпруга й по този договор са негово лично имущество по чл.22 ал.1 от СК. Евентуално ако съдът приеме, че тя е легитимирана да участва по този иск, заявява, че искът е неоснователен, тъй като сключеният договор за дарение е валиден ,сключен в изискуемата от закона форма, сключеният договор за покупко-продажба е отделно правоотношение.От съдържанието на уговорената клауза за неустойка в договора за дарение не може да се обоснове, че същата е в противоречие с правния ред и основни императивни норми на гражданския закон. Предявеният иск по чл.17 от ЗС за прогласяване на действителността на договор за покупко-продажба на ид.части на недвижими имоти като представляващ прикрита сделка на подписания между първите трима ответница договор за дарение –НА №**/2017г се явява неоснователен, тъй като за така оформения НА не е налице съзнателно несъответствие между желаното от страните по договора за дарение и изразеното в подписания межоду тях договор за дарение, не е уговаряна цена, не е имало намение за плащане. Предявеният иск по чл.33 ал.2 от ЗС е неоснователен, тъй като за ищеца не е възникнало право на изкупуване. Ответницата оспорва , че със сделките, извършени на 07.09.2017г е извършена обща продажба на притежаваните от тях общо 3/9 ид.части от недвижимите имоти. Евентуално ако съдът признае договора за дарение за нищожна сделка, прикриваща договор за покупко-продажба, може да се приемат правилата относно прикрита покупко-продажба, тй като не са налице условията за нейната действителност, а искането за изкупуване е възможно само при действителен,а не при нещожет договор. Оспорва се, че на 19.11.2017г ищецът е разбрал за продажбата. Евентуално ако съдът допусне заявеното искане за изкупуване на притежаваните от доверителките преди процесните на общо 3/9ид.части от недвижимите имоти, се възразява,че посочената в исковата молба сума от 2000лв. не представлява действително уговорените условия по чл.33 от ЗС. Оспорват се всички твърдения в исковата молба и допълнителната че договорът за дарение №32/2017г е нищожен като прикриващ договор за продажба и че с извършването му е създадена симулативна съсобственост, че обективираната воля на първите трима ответници в акта за дарение не съответства на дейсвителната воля на страните, че придобитите от третия ответник недвижими имоти по акта за дарение са придобити в режим на СИО.