Определение № 480 от 04.11.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Пловдив, 04.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500568 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Л. А. Б. против определение № 574/08.07.2026 г. в частта по чл. 83, ал. 2 от ГПК и против определение № 577/09.07.2026 г., двете постановени по в.гр. д. № 522/2026 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Жалбоподателят твърди, че определенията в частта, в която е отказано освобождаването му от държавна такса по чл. 83, ал.

2 от ГПК, и това, с което е осъден да заплати 7,67 евро държавна такса, са незаконосъобразни поради неправилна преценка на всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК и липсата му на доходи за заплащане на държавна такса, като моли съда да отмени определение № 574/08.07.2026 г. в частта на отказа по чл. 83, ал. 2 ГПК и да уважи молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса, а при условията на евентуалност да върне делото за нова пълна преценка на актуалните данни от различен състав на Окръжен съд – Пазарджик, да обезсили или отмени определение № 577/09.07.2026 г. в обжалваемата част, ако с него е създадена нова осъдителна воля извън чл. 247 от ГПК, а при условията на евентуалност да осигури пълно обжалване на същото след редовното му връчване, както и да се приеме, че отбелязването за влизане в сила не може да противопостави последици преди връчването и изтичането на приложимия срок, като даде съответните указания за корекция 1 на деловодните данни, а при връщане за ново произнасяне да се укаже разглеждането да стане от различен съдебен състав. Моли също да бъде спряно събирането и предаването за публично изпълнение на сумата 7,67 евро до приключване на инстанционния контрол.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ АД – София не е взел становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

В.ч.гр.д. № 522/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е било образувано по подадената от Л. А. Б. частна жалба против разпореждане № 979/14.04.2026 г., постановено по изп.д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М А с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд - Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на Л. А. Б. за освобождаването му от такси в производството и е върната жалбата му вх. № 07843/03.04.2026 г. против действия, извършени по изп.д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М А поради неотстраняване на нередовностите по жалбата и липса на правен интерес от обжалване.

С определение № 574/08.07.2026 г. съдът е потвърдил разпореждане № 979/14.04.2026 г., постановено по изп.д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М А с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд - Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на Л. А. Б. за освобождаването му от такси в производството и е върната жалба вх. № 07843/03.04.2026 г. против действия, извършени по изп.д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М А, поради неотстраняване на нередовностите по жалбата.

Това определение е обжалвано в частта, в която е оставено без уважение искането на Б. за освобождаване от такса, като настоящият състав намира, че в тази част то подлежи на обжалване.

С определение № 577/09.07.2026 г. съдът е допуснал на основание чл.

247, ал. 1, т. 1 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в определение 2

№ 574/08.07.2026 г., като е оставил без уважение искането на Л. А. Б. за освобождаването му от държавна такса в производството по в.ч.гр.д. № 522/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и е осъдил Л. А. Б. да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на 7,67 евро.

Това определение е обжалвано изцяло.

При служебната проверка на посочените определения в обжалваните части не се установиха пороци, обуславящи тяхната нищожност или недопустимост.

По същество съдът намира, че обжалваните определения са правилни.

До Окръжен съд – Пазарджик е подадена жалба вх. № 3097/17.03.2026 г. от Л. А. Б. против изпълнителни действия по изп.д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М А с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд Пазарджик, като с определение № 242/23.03.2026 г., постановено по в.гр.д. № 235/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, то е прекратено и жалбата е изпратена на ЧСИ М А за отстраняване на констатираните нейни нередовности /не е ясно кои точно изпълнителни действия се обжалват, не е формулирано ясно искане към съда във връзка с обжалване на тези действия и не е представен документ да внесена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Окръжен съд - Пазарджик/, както и поради това, че преписката не е комплектована с копие от цялото изпълнително дело, не са връчени преписи от нея на страните по делото с възможност да депозират писмени възражения и не са изложени мотиви от съдебния изпълнител във връзка с обжалваните действия, като действията по отстраняването на тези нередовности според разпоредбата на чл. 262 от ГПК са от компетентността на съдебния изпълнител.

С разпореждане № 780/26.03.2026 г. съдебният изпълнител е оставил без движение жалбата, като е указал на Л. Б. в седемдневен срок да посочи кои точно изпълнителни действия се обжалват, да формулира ясно искане до окръжния съд във връзка с обжалване на тези действия, да представи документ за внесена държавна такса в размер на 12,78 евро по сметката за държавните такси на Окръжен съд – Пазарджик, да представи два преписа от жалбата за страните по делото и да представи доказателства за платени такси съгласно ТТРЗМСИ в размер на 70,25 евро по сметка на ЧСИ.

3

На 03.04.2026 г. са постъпили молби вх. № 07841 и вх. № 07842, двете от Л. Б., за освобождаването му от заплащане на такси по ТТРЗМСИ в размер на 70,25 евро и за заплащане на държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Същия ден е постъпила и уточняваща молба вх. № 07843, в която Б. е посочил, че обжалва изпълнителни действия, извършени след 12.09.2025 г. при висяща непроизнесена молба за отвод на съдебния изпълнител, а именно всяко удържане на суми от трудовото му възнаграждение, всяко изпращане на запорни съобщения до работодатели, банки или трети задължени лица, всяко изпълнително действие, предприето в периоди на официално спиране на производството в нарушение на чл. 432 от ГПК, непроизнасяне по особеното искане за спиране по чл. 438 от ГПК, формулирано в молбата за отвод от 09.09.2025 г., самото разпореждане № 780/26.03.2026 г., доколкото то е постановено от орган с установен конфликт на интереси, не съдържа надлежна сметка по чл. 79 от ЗЧСИ и изисква плащане по сметка на ДЗЗД „Митев-А, като са представени два преписа от жалбата.

С разпореждане № 979/14.04.2026 г., постановено по изп.д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М А с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд - Пазарджик, е оставено без уважение искането на Л. А. Б. за освобождаването му от такси в производството, върната е жалба вх. № 07843/03.04.2026 г. против действия, извършени по изп.д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М А, поради неотстраняване на нередовностите по жалбата и поради липса на правен интерес от обжалване и е разпоредено препис от молба вх. № 07842/03.04.2026 г. от Л. А. Б. за освобождаването му от такси в производството да се изпрати по компетентност на Окръжен съд - Пазарджик.

Против това разпореждане е постъпила частна жалба вх. № 10545/07.05.2026 г. от Л. Б., постъпила директно в Окръжен съд – Пазарджик и препратена на ЧСИ А

Както вече беше посочено, с определение № 574/08.07.2026 г. съдът е потвърдил разпореждане № 979/14.04.2026 г., постановено по изп.д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М А с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд - Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на Л. А.

Б. за освобождаването му от такси в производството и е върната жалба вх. № 07843/03.04.2026 г. против действия, извършени по изп.д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М А, а с последващо определение № 577/09.07.2026 г. съдът е 4 допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първото постановено определение, като е оставил без уважение искането на Л. Б. за освобождаването му от държавна такса в производството по в.ч.гр.д. № 522/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и той е осъден да заплати такава в размер на 7,67 евро.

Предвид факта, че настоящият състав е сезиран единствено с жалба против отказа Б. да бъде освободен от внасяне на държавна такса, респ. осъждането му да заплати такава в производството пред Окръжен съд – Паазарджик, следва да бъде разгледан единствено въпросът дали са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Съгласно посочената разпоредба държавна такса в производството по делото не се внася от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

По сходен начин следва да се преценява и това дали страна в изпълнителното производство има възможност да заплати дължимите такси по ТТРЗЧСИ.

От представената декларация за материално и гражданско състояние на Л. Б. се установява, че той е на 57 години, пенсионер по болест с определена 71 % нетрудосопосност по експертно решение от 27.02.2025 г., декларира, че не получава доходи извън пенсия за инвалидност в размер на 221.67 евро, към настоящия момент 238,95 евро /според признанието в частната жалба/, както и не притежава недвижимо имущество, моторни превозни средства и влогове.

В обжалваното определение е прието, а това не се оспорва от жалбоподателя, че в регистъра на Адвокатските дружества към Адвокатска колегия - Пазарджик е регистрирано Адвокатско дружество „Б. и С със статут „Действащо“, както и че той притежава идеална част от недвижими имоти в гр. Пазарджик.

Предвид това, че жалбоподателят е в трудоспособна възраст, макар във влошено здравословно състояние, но притежаващ юридическа квалификация и е регистриран като адвокат, както и отчитайки размера на дължимите такси 5

/държавна такса от 12,78 евро и такса по ТТРЗЧСИ от 70,25 евро по сметка на ЧСИ, необходими за разглеждане на жалба вх. № 3097/17.03.2026 г., както и държавна такса от 7,67 евро по в.ч.гр.д. № 522/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик/ и сравнително продължителния период от време, в който те са можели да бъдат платени, настоящият състав приема, че Б. би могъл да реализира доходи от работа по трудов или граждански договор, от друга стопанска или търговска дейност, включително предоставяйки правни услуги, с които да осигури издръжката си и да заплати необходимите такси по делото, а неполучаването на такива поради недостатъчна активност или бездействие от страна на лицето не може да се тълкува в негова полза.

Поради различната им правна уредба, начин на преценка /по предварително зададени точни критерии или по само ориентировъчни такива/ и приложно поле са несъпоставими понятията „несеквестируемост на вземанията“ и „освобождаване от държавна такса“, като не може да се приеме, че когато едно лице получава доходи, които са несеквестируеми, задължително то трябва да бъде освободено от заплащане на такса по делото.

На база на гореизложените мотиви съдът приема за недоказани предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а което води до извод за липса на необходимост от освобождаване на Б. от заплащане на държавна такса по делото.

Това от своя страна означава, че определението в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.