Решение № 185 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100508087 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20010847 от 07.02.2022г., постановено по гр. дело № 6878/2019г. по описа на Софийския районен съд, 60-ти състав, частично е уважен предявеният от А.А.А.“ ЕООД срещу “С.Ф.П.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7 189, 80 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор от 07.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 7 189, 80 лв. до пълния предявен размер от 14 379, 60 лв.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от “С.Ф.П.“ ЕООД срещу А.А.А.“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 1467, 00 лв. (равностойността на 750 евро), представляваща заплатен аванс по процесния договор от 07.08.2018 г., подлежаща на връщане на отпаднало основание поради неговото разваляне, както и предявения в условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 437, 96 лв., представляваща неустойка по чл. 17 от договора, дължима поради едностранното му прекратяване от страна на инвеститора при условията на чл. 22.3. от договора - при допуснато от проектанта просрочие при предаването на документацията с повече от 10 календарни дни след срока по чл. 7 от договора.

Със същото решение “С.Ф.П.“ ЕООД е осъден да заплати на А.А.А.“ ЕООД на 1 основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 790, 09 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.

Пак със същото решение А.А.А.“ ЕООД е осъден да заплати на “С.Ф.П.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 650, 00 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният от ищеца осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7 189, 80 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата и са отхвърлени насрещните искове на ответника с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 467, 00 лв. (равностойността на 750 евро и евентуалния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1437, 96 лв., е подадена въззивна жалба от ответника по делото “С.Ф.П.“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. М. К., с надлежно учредена представителна власт с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи за неправилен извода за съда за липса на виновно поведение от страна на изпълнителя, което да обоснове едностранно прекратяване на договора за изработка и приложение на разпоредбата на чл. 268 ЗЗД. Поддържа, че изпълнителят не е изпълнил поетото задължение по договора, поради което и не му се дължи уговореното в него възнаграждение. При условията на евентуалност сочи, че дори и да бъде прието, че скиците са изработени в изпълнение на поетите по договора задължения, то неоправдано е да бъде изплатено възнаграждение на изпълнителя в размер на половината от уговореното, тъй като то включва освен изработване на проекта и авторски надзор по време на строителството, до какъвто не се е стигнало. С оглед на изложеното, поддържа и че съдът неправилно е отхвърлил предявените насрещни искове, доколкото при съобразяване на неизпълнението на поетите по договора задължения от страна на ищеца се налагал извод за основателност на претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално на претенцията за заплащане на неустойка по чл. 17 от сключения договор. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск и уважи насрещните искове.

Претендира разноски.

Въззиваемият - ищец „А.А.А.” ЕООД, чрез пълномощника си - адв. Д. Л., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Сочи, че въззивната жалба е подадена извън законоустановения срок, тъй като процесуалният представител се е запознал с решението на 14.03.2022 г., от който момент е започнал да тече срока за обжалване, поради което и моли производството по делото да бъде прекратено. В допълнение на това поддържа, че съдът правилно е уважил предявения иск като е съобразил всички представени по делото доказателства, от които се установявало, че изпълнителят е изготвил идеен проект, който е бил одобрен от възложителя, поради което и се дължи заплащане на възнаграждение за изработеното. Сочи, че прекратяването на договора не е по вина на изпълнителя, който е изпълнил поетите по договора задължения макар и при забавяне от страна на ответника 2 относно предоставянето на техническо задание и изходни данни, а в случая възложителят се е отказал от договора на основание чл. 268, ал. 1 ЗЗД. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението в обжалваната му част, като присъди направените в исковото и обезпечителното производство разноски.

Решението в частта, с която предявеният осъдителен иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 7 189, 80 лв. до пълния предявен размер от 14 379, 60 лв., не е обжалвано от ищеца, поради което и е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатената дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съдът не споделя наведените от въззиваемия твърдения за просрочие на въззивната жалба, доколкото съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК жалбата се подава в двуседмичен срок от връчването на препис на решението на страната. В конкретния случай се установява, че препис от решението е връчен на въззивника на 21.03.2022г., от който момент е започнал да тече заканоустовения двуседмичен срок за обжалване на решението. Въззивна жалба с вх. № 25027888 е депозирана в СРС на 01.04.2022 г., като е спазен предвидения в закона срок за въззивно обжалване.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Следва да се отбележи, че по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за изработка от 07.08.2018 г., по силата на който “С.Ф.П.“ ЕООД в качеството му на инвеститор е възложил, а “А.А.А.“ ЕООД в качеството на проектант е приел да извърши срещу възнаграждение комплексен технически проект по всички необходими части и седмичен надзор по част Архитектура по време на строителството във връзка с проектирането и изграждането на обект: Логистична складова база, намираща се в УПИ II – 349 – ПСТД, кв.

35, с. Григорево, област Софийска, както и заплащането на сумата от 750 евро от страна на възложителя на проектанта, представляваща аванс по процесния договор.

Сключеният между страните договор представлява по същността си договор за 3 изработка, чиято уредба е регламентирана в разпоредбите на чл. 258 – 269 ЗЗД. Основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа. Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на възложителя – чл. 258 от ЗЗД, чл.

264, ал. 1 от ЗЗД, чл. 265 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Същевременно изпълнението следва да е извършено по начин, че готовият резултат да е годен за обикновеното или предвидено в договора предназначение – чл. 261, ал. 1 от ЗЗД.

Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал.1 от ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя.

Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му.

Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В разпоредбата на чл. 3.2. от процесния договор е предвидено, че уговореното от страните възнаграждение следва да бъде изплатено в следните части: 10 % аванс при подписването на договора, 30 % при предаване на идеен проект по част архитектура, 30 % при предаване на Технически проект по част архитектура и конструкции, и 30% след предаване на всички части, като съгласно чл. 4 инвеститорът заплаща уговорените суми в 5 дневен срок от датата на получаване на про-форма фактура за съответното плащане, надлежно изпратена от проектанта. Съгласно чл. 7 от договора срокът за изпълнение на фаза идеен проект е 30 работни дни, като в чл. 11.1. е уговорено задължение за проектанта да осигури цялата информация за изпълнение на дейностите по чл. 1 от договора под формата на техническо задание на проекта, представляващо Приложение № 1 в срок от 5 дни от подписването на договора.

Тълкувайки съдържанието на процесния договор съдът намира, че срокът за изпълнение на задължението на проектанта следва да се счита за започнал да тече от момента на предоставяне от възложителя на всички необходими за изготвянето на проекта документи.

По делото се установява, че необходими за изготвяне на идейния проект са изходните данни за електроснабдяване и изходните данни от ВиК. Този извод се подкрепя от показанията на св. Б. М., изслушан в производството пред СРС, от които се установява, че за изготвянето на всеки проект се изискват изходни данни от електроснабдяване, които показания съдът намира за обективно дадени и кредитира с доверие.

От представените по делото разпечатки от онлайн кореспонденция между страните, представляващи писмени доказателствени средства, неоспорени от ответника, се установява водената между страните комуникация във връзка с процесния договор. Изходните данни за електроснабдяване съгласно чл. 11.1. от договора са предоставени на изпълнителя на 13.12.2018 г., но видно от имейл от изпратения от възложителя на изпълнителя имейл от 4

25.01.2019 г. към процесния момент възложителят все още не е бил предоставил необходимите данни от предварителния договор с ВиК.

С имейл от 13.01.2019 г. изпълнителят “А.А.А.“ ЕООД е изпратил на възложителя идеен проект, което обстоятелство не се оспорва и от въззивника, като в отговор на същото съобщение възложителят в имейл от 15.01.2019 г. е потвърдил идейния проект /л. 56 от делото пред СРС/, след което кореспонденцията между страните е продължила за уточняване на детайли относно изготвения идеен проект. За изготвянето на идейния проект е издадена фактура № 0000000096 от 18.01.2019 г. за сумата от 14 379, 60 лв., която е изпратена на въззивника на 25.01.2019 г. /л. 81 - 83 от делото пред СРС/.

Установява се още от кореспонденцията между страните и че с имейл от 21.01.2019 г. възложителят е заявил, че развяла договора поради това, че е изгубил интерес от реално изпълнение, като се е позовал на неизпълнение на уговорените в чл. 7 от процесния договор срокове за изпълнение, с оглед на обстоятелството, че изходящите данни за фазите на предпроектното проучване и предаване на идейния проект са били предоставени на 13.08.2018 г., неизпълнение на чл.9.4. за издаване на изготвената документация в съответната фаза в три екземпляра на хартиен носител и във формата на електронни файлове, записани на компактдиск, както и на неизпълнение на чл. 9.7. и чл. 9.10. за информиране на възложителя за възможно планирано или неспазване на установените с договора срокове.