Решение № 431 от 22.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13512/2023
- Вид
- Решение № 431
- Подписан
- 22.01.2025
- Състав
- Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 431 гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петя Т. С.а Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. С.а Владимирова Гражданско дело № 20231100113512 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. Чл.430 ТЗ, чл.288 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от “Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 за осъждане на Н. Ц. Н., ЕГН **********, да заплати сума от 52 530,84 CHF, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит HL41074/22.07.2008г., ведно със законна лихва от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 478.47 CHF възнаградителна лихва.
В обстоятелствената част на исковата молба, както и в последвалите уточнителни молби се посочва реда на водени съдебни производства между страните, насрещните задължения, погашения и прихващания, довели до посочения размер на вземането на банката. В исковата молба „Юробанк България" АД посочва, че Н. Ц. Н. има срещу „Юробанк България" АД вземане в общ размер на 10 843.40 лева и вземане в общ размер на 19 479.71 лева, представляващи сбор от разноски в няколко съдебни производства, за събирането на които е образувано и.д. №7090/ 2019г. по описа на ЧСИ М.Б., с peг. № 838 на КЧСИ.
Сочи се, че с исковата молба по делото и с оглед на просрочията по кредита, вземанията по същия са направени изцяло и предсрочно изискуеми, като от общия размер на вземането по Договор за кредит HL41074/22.07.2008г. са приспаднати сумите по и.д. №7090/ 2019г. по описа на ЧСИ М.Б., посочени по-горе и сумата в размер на 64 753. 38 лева, получена от осребреното имущество на Н. Н. по 1 изпълнително дело № 161 от 2013г., по описа на ЧСИ Н.К., peг. №789 на КЧСИ. След приспадане на посочените по-горе суми, е останал дълг по Договор за кредит HL41074/22.07.2008г. в размер на 52 530,84 CHF - главница и 478,47 CHF възнаградителна лихва, които се претендират по делото. Посочват също, че в исковата молба е обективирано изявление за прихващане със сумите по и.д. №7090/ 2019г. по описа на ЧСИ М.Б. и със сумата 64 753,38 лева, получена от осребреното имущество на Н. Н. по изпълнително дело № 161 от 2013г., по описа на ЧСИ Н.К., с вземанията на Банката по Договор за кредит HL41074/22.07.2008г., като последните са намалени до размера на 52 530,84 CHF - главница и 478,47 CHF възнаградителна лихва, каквато е претенцията по делото. Поради това и съгласно ТР 2 от 18.03.2022г. по ТД 2 от 2020г. на ОСГК на ВКС, считат вземането на Н. Н. по и.д. №7090/ 2019г. по описа на ЧСИ М.Б. за изцяло погасено. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявения иск се счита за недопустим поради наличие на сила на пресъдено нещо.
Настоящия състав обаче намира, че с Решение от 18.06.2021г.по в.гр.д.
№3836/2017г. на САС е разгледана дължимост на главница по Договор за кредит HL41074/22.07.2008г., формирана от падежирали вноски за период 10.05.2012г. до 06.03.2013г., а в настоящето производство се претендира предсрочно изискуема главница за последващ период, доколкото в исковата молба се твърди, че признатото за установено по посоченото дело е взето предвид.
На следващо място претенциите се оспорват по основание и размер. Излага се ред на споровете между страните, ред на извършени погашения и се твърди липса на вземане на ищеца спрямо ответника. Не се оспорва сключването на Договор за кредит HL41074/22.07.2008г. Твърди се, че въпреки изправността на страната кредитополучател банката подала заявление за издаване на заповед по реда на чл.417 ГПК, което поставило началото на редица съдебни и изпълнителни производства между страните. Посочва се, че почти всички дължими в полза на банката суми са погасени чрез публична продан на имота на длъжника, поради което и прихващане със суми е невъзможно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните са провеждани няколко съдебни производства, като са установени повечето правно релевантни обстоятелства за спора помежду им, поради което и с оглед наличието на сила на присъдено нещо по отношение на голяма част от спора, следва да се приеме, че между страните не са спорни следните факти и обстоятелства:
2
Между страните е бил сключен договор № H L 41074/22.07.2008г. за кредит за покупка на недвижим имот. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, банката предоставя на кредитополучателя Н. Ц. Н. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 107 000 лева по курс „купува” за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл.
1, ал. 3, в деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува” за швейцарския франк на „Юробанк България”АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове– 90648 шв.ф. С чл. 2, а л . 1 от договора страните са уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове и се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 4 и ал. 5.
В чл. 2, ал. 4 от договора е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува” на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването. Крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1 към договора (чл. 5).
С Решение № I-45-176/17.10.2016 год. по гр. дело № 1462/2014 год. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, отменено частично с Решение № 6001/12.08.2019 год. по възз. гр. дело№ 11316/2017 год. по описа на СГС, II-A състав е прогласена нищожността на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 13 и чл. 24, ал. 1 и ал.2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL41074. С Решението на СГС е приета действителност на клаузата на чл.3, ал.1 от договора.
Съгласно чл. 3. ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора о т базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.7 пункта. Към момента на сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 5 %. С влязло в сила решение, със сила на присъдено нещо е прието, че договора е действителен в тази му част, относно дължимия лихвен процент, поради което не е допустимо пререшаването му в настоящето производство. Въпреки позоваването от страна на ответника на пълна нищожност на процесния договор, въпроса за действителността на чл.3, ал.1 от същия не може да бъде пререшен.
С прогласяване за нищожни на останалите клаузи, уговорения в чл.3, ал.1 лихвен процент остава неизменен, не следва да се изменят погасителните вноски, банката не може да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, при които прилага операциите си, отменено е прехвърлянето на валутния риск изцяло 3 на потребителя.
С Решението на СРС, 45 състав, влязло в сила на 25.09.2019г., „Юробанк България” АД е осъдена да заплати на Н. Ц. Н., сумата от 1 201,95 лв., представляваща разликата от предварително договорения размер анюитетните вноски и платени от ищцата 47 вноски за периода от 07.12.2008 г. до 05.12.2013 г., платена на основание нищожни клаузи, сумата от 50 лв., представляваща надплатена такса за управление по кредита, платена ежемесечно в периода от 07.12.2010 г. до 05.12.2013 г. на основание нищожни клаузи, сумата от 5 703,83 лв., представляваща недължимо платена сума за анюитетни вноски за периода от 07.12.2008 г. до 10.04.2012 г. и явяваща се разлика между стойността на анюитетната вноска, определена в щвейцарски франкове и платената в лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба - 06.12.2013 г. до окончателното плащане на сумата.
От решението следва, че всички задължения за главница по договора до 05.12.2013г. са били платени.
Въпреки горното, банката е депозирала на 07.03.2013г. заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 9920/2013 г о д . на Софийски районен съд, 58-ми състав. С оглед подадено възражение по реда на чл. 415 от ГПК банката е предявила установителен иск по чл. 422 от ГПК, образуван за разглеждане в гр. дело № 14051/2013 год. по описа на Софийски градски съд, I-12 състав. Постановеното по делото Решение №3477/19.05.2017 г. по гр.д.№ 1405172013 г. на СГС, I ГО, 18 с. е изцяло отменено с Решение № 10429/18.06.2021 год. по възз. гр. дело № 3836/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд, 12-ти състав, потвърдено с Решение № 50260/29.03.2023 г о д . по гр. дело № 4004/2021 г о д . на Върховен касационен съд, 4-то ГО. В мотивите на решението на САС, имащи действие между страните е прието, че процесния договор е сключен в швейцарски франкове.
Прието е също, като обстоятелството не е спорно между настоящите страни, че въз основа на издадените в полза на банката Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№9920/2013 г. на СРС - 58 с-в, е било образувано изпълнително дело №161/2013 г. по описа на ЧСИ Н.И.К., за събиране на спорно вземане на банката, като изпълнението е било насочено към ипотекирания в полза на банката недвижим имот на длъжника. Пред САС като въззивна инстанция е допусната и приета ССЕ с вх.№1913/05.02.2020г., от която се установява, че с преводно нареждане на 11.02.2015 г. от ЧСИ Н.И.К., е била преведена по служебна сметка на ищеца сума в размер на 64 753,38 лв., получена от продажбата на ипотекирания в полза на банката недвижим имот на Н. Ц. Н., като с постъпилата сума банката е извършила погасяване на задължения на същата за разноски в размер на 16 476,64 лв., и със сумата 48 276,75 лв. е извършила погасяване на целия остатък 4 от главницата по кредита /според счетоводното отчитане на кредита в банката/ в размер на 25 831,36 шв. франка, по курс 1 CHF = 1,86892 лв. С оглед на установеното е прието частично погасяване на вземанията на банката, в хода на производството, отчетено по реда на чл.235 ГПК. Прието е, че към датата, на която банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, не са били налице неплатени вноски с настъпил падеж в размер на по 705,93 швейцарски франка, с падежи 10.05.2012г., 10.06.2012 г. и 10.07.2012 г. Непогасени падежирали задължения на ответницата не са били налице и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и не са били налице условията за обявяване на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита.
С мотивите е приета и нищожност на Допълнително споразумение към Договор за кредит №HL41074/2008 г. от 11.10.2011г., с което кредитополучателят се съгласява, че задълженията му по кредита към датата на сключване на споразумението са в размер на 87849,41 швейцарски франка, като посочената сума /съгласно чл.3, ал.1/ включва всички дължими към датата на сключване на споразумението плащания във връзка с кредита, включително едностранно начислените от Банката увеличени размери на месечните анюитетни вноски и едностранно увеличените размери на договорните лихви, определени въз основа на нищожните клаузи от първоначалния договор. Посочената сума включва и сумата на просрочените лихви, която „се преоформя служебно от Банката на датата на Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредиткоято нова главница /включваща и просрочените лихви/ подлежи на последващо олихвяване. С чл.4 е предвиден „Период на облекчено погасяване“, през който се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 2,65%, която начислена, но неплащана през периода на облекчено погасяване лихва, след изтичането му се натрупва върху дълга, и така получената обща сума, съгласно уговореното в чл.6, подлежи на последващо олихвяване.
Разпечатката съдържа 28 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8136b6f-3fe0-4f6a-8759-2492110eef71