Решение № 2829 от 28.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2829 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100506105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 25.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 53140/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Б. А. М. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК 831609046/ сумата 419.89 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за обект в гр. София, жк ****, абонатен № 120054, за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 20.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 20660/ 2023 г. на СРС, 165 състав, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 860.85 лв. като неоснователен. С решението са отхвърлени като неоснователни и предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. А. М. /ЕГН **********/ установителни искове за сумата 110.86 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г.- 31.03.2023 г., за сумата 26.43 лв., претендирана като такса за дялово разпределение за периода 01.10.2020 г.- 30.04.2022 г., и за сумата 4.21 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 16.12.2020 г.- 31.03.2023 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Б. А. М. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 209.45 лв.- разноски за исковото и заповедното производства, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответника Б. А. М. сумата 232.44 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските, 1 с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на останалата част от процесните вземания, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Б. А. М. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач ТАЕС „Нелбо инженеринг“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение в обжалваната отхвърлителна част е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която установителните искове на „Топлофикация София“ ЕАД са отхвърлени за сумата 81.27 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, и за сумата 26.43 лв.- главница /такса за дялово разпределение/. В останалата обжалвана от ищеца част решението е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Установява се въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, че през част от процесния период, а именно от 27.09.2019 г. до 30.04.2022 г. между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и ответника Б. М. е съществувало валидно договорно правоотношение с предмет- доставка на топлинна енергия до процесния топлоснабден имот- апартамент № 141 на ІV етаж в бл.**** в жк „Младост- 2“- гр. София, възникнало въз основа на подадено от последния на 27.09.2019 г. заявление- декларация за откриването на клиентска партида на абонат на топлинна енергия, което е прието от топлопреносното предприятие, като е открита партида на негово име с аб.№ 120054. Заявлението е подадено от ответника М. в качеството му на общински наемател, настанен въз основа на настанителни заповеди и сключени договори за наем на процесното общинско жилище /договор за наем от 2.10.2019 г., Заповед № РМЛ20- РД66- 43/ 02.11.2020 г. на Кмета на СО, район „Младост“ и Договор за наем от 16.11.2020 г., сключен между наемодател СО и наемател Б. М./, за което наемодателят СО е дал съгласие, видно от служебна бележка от 20.09.2019 г.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, начислената за периода до края на м.09.2019 г. главница възлиза на 332.17 лв., а начислената за периода до м.02.2020 г. главница възлиза на 574.43 лв. Прогнозно начислените за процесния период суми за потребена в имота топлинна енергия /за отопление на имота и БГВ/ възлизат на общо 1 701.49 лв., като след отчитане на изравнителните резултати /241.12 лв.- за доплащане, 131.22 лв.- за връщане, и 52.64 лв.- възстановена сума във 2 връзка с промяна на цена/ и „приспадане на заплатените от абоната суми- в общ размер на 897.90 лв.“, е определена стойност на незаплатена за имота топлинна енергия в размер на 860.85 лв.

В обжалваното решение е разгледано и уважено своевременно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в резултат на което с оглед датата на сезиране на съда на 20.04.2023 г., когато е подадено заявлението по чл.410 ГПК, за погасени по давност са приети следните задължения на ответника: за сумата 440.96 лв.- главница, и за сумата 115.07 лв. /110.86 лв. + 4.21 лв./- мораторна лихва, определени за периода м.05.2019 г.- м.02.2020 г. /вкл./.

Относно основанието за отхвърляне на иска за признаване дължимостта на сумата 332.17 лв.- стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г.м.09.2019 г., изводите на въззивната инстанция не съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, тъй като посочените вземания са недължими не поради погасяването им по давност, а поради обстоятелството, че през този период страните не са били обвързани от облигационно правоотношение, вследствие на което и ответникът М. не дължи плащане цената на доставената до края на м.09.2019 г. топлинна енергия в него. Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/ 2017 г. на ВКС, ОСГК, тълкувателно разрешение, в качеството на общински наемател, който не е сключил индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия за горепосочения период, М. не се явява задължено за плащане стойността на потребената в същия топлинна енергия. За периода след 27.09.2019 г., откогато датира цитираното по- горе заявление- декларация и страните вече са били обвързани от облигационно правоотношение, М. дължи плащане цената на потребената в имота топлинна енергия.

За вземанията на ищеца за периода м.10.- м.12.2019 г.- в общ размер на 160.99 лв., при отчитане и на периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. /с продължителност от 70 дни/, приложим съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНС/- чл.3, т.2, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.44/ 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, когато давността е спряла да тече, погасителната давност към датата на подаване на исковата молба на 20.04.2023 г. е изтекла, поради което и искът за тази сума правилно е отхвърлен поради погасяване на вземането по давност.

Непогасени по давност следователно са вземанията за цената на топлинна енергия за м.01. и м.02.2020 г., възлизащи на общо 81.27 лв. /47.96 + 33.31 = 81.27 лв./, която сума следва да бъде призната за дължима на ищеца с настоящото въззивно решение.

При горните съображения непогасени по давност се явяват и вземанията на ищеца за такса дялово разпределение за периода 1.10.2020 г.- 30.04.2022 г., възлизащи на 26.43 лв., която сума също следва да бъде призната за дължима с настоящото въззивно решение.

Неоснователни са претенциите на ищеца за признаване дължимостта на лихви за забава на основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Не се установява по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са 3 възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размери, различни от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, като относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния период топлинна енергия суми, за които са издадени процесните общи фактури, приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Съгласно чл.33, ал.2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй като според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г.

45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2020 г., 30.06.2021 г. и 30.06.2022 г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06. на съответната година, считано от 30.04./, цитираните клаузи на Общите условия са неприложими, като съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до него.

Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 110.86 лв.- обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия, претендирано за периода 15.09.2020 г. до 31.03.2022 г., следователно подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Поради липсата на отправена от ищеца до ответника покана за плащане на таксата за дялово разпределение на отхвърляне подлежи и искът за признаване дължимостта на сумата 4.21 лв.- мораторна лихва.

С оглед горното, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде отменено в обжалваната от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД част, в която установителните му искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД са отхвърлени за сумата 81.27 лв.- цена на доставена в процесния имот през периода м.01.- м.02.2020 г. топлинна енергия, и за сумата 26.43 лв.- такса за дялово разпределение, и вместо това следва да бъде постановено решение, с което да бъде призната дължимостта на тези суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 20.04.2023 г., до окончателното им изплащане. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която на ответника са присъдени разноски за първо-инстанционното производство над сумата 189.46 лева /равни на 96.87 евро/, определена съразмерно на отхвърлената част от исковете. В останалата обжалвана от ищеца отхвърлителна част решението на СРС, което е правилно като краен резултат, следва да бъде потвърдено.