Решение № 2831 от 01.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2831 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100506355 по описа за 2022 година

С решение № 20220122 от 08.12.2021 г., постановено по гр. д. № 38127/2020 г. по описа на СРС, 34 състав, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 20032190 от 26.04.2022 г., са прогласени за нищожни по иск на В. Г. П., К. Д. П. и Г. Р. И. срещу „Ю.Б.“ АД, на основание чл. 146, вр. чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП като неравноправни клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 42058 от 26.09.2008 г., като е отхвърлен иск за установяване недействителността на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 2, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 2, чл. 21, ал. 2 и чл.

23 от договора, както и предявените от В. Г. П., К. Д. П. и Г. Р. И. срещу „Ю.Б.“ АД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати солидарно на ищците сумата от 23000 лв., представляваща едностранно определена от ответника надплатена сума, получена поради валутната разлика между швейцарски франк и евро за периода от 01.08.2015 г. до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2020 г.

/дата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането и сумата от 8000 лева, представляваща надвнесена сума над първоначално договорения размер на възнаградителната лихва за периода от 01.08.2015 г. до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2020 г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането. Ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 267,14 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство. Ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 463,30 лв. за разноски по делото.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за прогласяване нищожност на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 2, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал.

2, чл. 12, ал. 2, чл. 21, ал. 2 и чл. 23 от Договора за кредит за покупка на недвижим имот № НL 42058 от 26.09.2008 г., както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати солидарно на ищците сумата от 23000 лв., представляваща едностранно определена от ответника 1 надплатена сума, получена поради валутната разлика между швейцарски франк и евро за периода от 01.08.2015 г. до 17.08.2020 г., както и сумата от 8000 лева, представляваща надвнесена сума над първоначално договорения размер на възнаградителната лихва за периода от 01.08.2015 г. до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията, е подадена въззивна жалба от ищците. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат, че оспорените клаузи на договора за кредит не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като са във вреда на потребителя. Същите са неравноправни по смисъла на чл. 149, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 18 и т. 19 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП, чл. 68е, ал. 2, предл. 1, 2 и 3 ЗЗП и чл. 68д, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2, предл. 3 ЗЗП и чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП. Не са съставени по ясен и разбираем за кредитополуателите начин. Поддържат, че са въведени в заблуждение от банката относно изготвения от нея договор, че не създава риск за кредитополучателите поради стабилността на валутата швейцарски франкове. В договора не са посочени обективни пазарни курсове, например фиксинг на БНБ за обмяна на евро/лева към швейцарския франк или други обективни фактори, индекси или измерители, поради което към дата на сключване на договора приложимият обменен курс е неопределен, както и размерът на кредита в швейцарски франкове. Поддържат, че процесният договор е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми – чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 58, ал. 2 и чл.

59 ЗКИ, поради противоречие с добрите нрави, липса на основание и липса на съгласие.

Оспорва изложените от първоинстанционният съд мотиви по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД като несъстоятелни. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части, като вместо това постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Ю.Б.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че изводите в обжалваното решение са правилни по отношение на отхвърлените искове. Относно клаузите на чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и чл. 1, ал. 1 и ал. 3, решение по дело С-26/13 на СЕС, на което се позовават ищците, не е относимо към процесния договор, а в контекста на определение на СЕС от 22.02.2018 г. по дело С-119/17 кредитът следва да се погаси в чуждестранна валута, в която е остойностен, независимо че договорът не предвижда възможност потребителят реално да ползва тази валута, а реално използваната сума е в национална валута. Позовава на съдебна практика и посочва, че с оглед предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне страните по договор за кредит могат да уговорят сумата на кредита да бъде отпусната във валута, различна от националната /лев/ или резервната за страната /евро/. От съдържанието на оспорените клаузи е видно, че на потребителят е известен еднаквият курс на двойното превалутиране /от евро в швейцарски франкове и обратното/, че реално ще използва паричен ресурс в евро, след превалутиране в евро на швейцарските франкове, с които е заверена блокираната му банкова сметка, както и че лихвата е определена с оглед валутата швейцарски франкове. Оспоренитв клаузи се отнасят до основния предмет на договора, същите са ясни и разбираеми съгласно чл. 145, ал.

2 ЗЗП и въпросът за тяхната неравноправност не може да бъде разглеждан. По отношение на клаузите на чл. 6, ал. 2, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 излага, че със съгласие на кредитополучателят, когато избере или допусне погасяването на вноска не в швейцарски франкове, а чрез вноска в друга валута или инкасо от негова сметка, банката му е предоставяла услуга покупко-продажба на валута, за което се дължи комисиона. По ясен и разбираем начин на потребителя е било указано в чл. 23, ал. 1 от договора, че съществува възможност за повишаване размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева, поради промяната на обменния курс, както и че с подписването се съгласява да поеме за своя сметка този риск. Същият е декларирал, че разбира и се съгласява с последиците на чл.

21-23 от договора. Обосновава, че не може да се очаква банката да знае кога курсът би започнал да се изменя в неблагоприятна за потребителя посока, както и че уговорката на чл.

2

21, ал. 1 и 2 осигурява механизъм за защита на потребителя, като регламентира една възможност за него и задължение за банката –да превалутира кредита му в лева или евро при посочените в договора условия. Дори клаузите на чл. 23, ал. 1 и 2 да не бяха включени в договора, рискът се носи от кредитополучателя като естествена последица на поемането на задължение в чуждестранна валута, спрямо която националната валута няма фиксиран курс.

Сочи като неизбежна последица, че кредиторът носи риска от поевтиняването на валутата, в която е неговото вземане. Поддържа, че с клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора страните са договорили цената на банковия продукт, като се съгласили относно начина на формирането ѝ, формиращите компоненти и тяхната величина. Клаузата не е неравноправна, отговаря на изискванията за яснота и разбираемост. Поддържа всички възражения по основателността на исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, направени с отговора на исковата молба.

Посочва, че част от вноските са извършвани от трети лица, поради което ищците нямат право да получат тези суми.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, вр. чл. 146 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Ищците твърдят, че на 26.09.2008 г. са сключили с ответника Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42058, по силата на който уговорили предоставянето на кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 73000 евро. В чл. 3, ал. 1 е уговорен размер на годишната възнаградителна лихва, представляващ сбор от две величини: базов лихвен процент на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1 пункт. Твърдят, че към дата на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 5%. Не е уреден изрично вида на лихвата и на вноските, но е предвидено конкретният размер на месечните погасителни вноски по главницата и по възнаградителната лихва да бъде определен в приложение № 2, което не е подписано на датата на сключване на договора. Банката не е изпълнила добросъвестно преддоговорното си задължение да предостави подробна ясна и изчерпателна информация на кредитополучателя относно рисковете, правните и икономическите последици при сключването на процесния договор за кредит. Договорът за кредит е типов, като на ищците не била предоставена информация за рязкото обезценяване на лева спрямо швейцарския франк, което да доведе до нарастването на месечната вноска и равностойността на остатъчната главница. Твърдят, че не е отпускан кредит в швейцарски франкове, като на банката не се е налагало да закупува франкове, нито да ги предоставя за ползване на кредитополучателите. Твърдят, че банката ги е въвела в заблуждение относно валутния риск, като в нарушение на чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 ЗКИ не е предоставила на кредитоискателите необходимата преддоговорна информация. Не ги е информирала по ясен и разбираем начин за свързаните с валутния риск икономически последици при сключването на договора. Считат, че клаузата на чл. 23, ал. 2 от договора е неравноправна и поради това нищожна. Не отговарят на изискванията за прозрачност според практиката на СЕС разпоредбите на чл. 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит, тъй като към момента на сключването му е лишен от информация относно съществените му условия. Оспорените уговорки са съставени във вреда на потребителя, противоречат на изискванията на добросъвестност на търговеца, създават значителен дисбаланс в отношенията между търговеца и потребителя, поради което са нищожни като неравноправни на основание чл. 143, във връзка с чл. 146 ЗЗП.

Излагат доводи, че при отпускане на кредита банката е фиксирала своето задължение в размер на 73000 евро, а насрещното задължение на потребителя към момента на сключване на договора е в неопределен размер и зависи от вътрешните обменни курсове на банката.

3

Поддържат, че горепосочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 9, т. 10, т.

11, т. 12, т. 19 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 68е, ал. 2, предл. 1, 2 и 3 ЗЗП и чл. 68д, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2, предл. 3 ЗЗП и чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП. Договорът за кредит е сключен при използването на заблуждаваща практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, като кредитополучателят е бил въведен в заблуждение от страна на банката, че изготвеният от нея типов договор за кредит, деноминиран в швейцарски франкове, не въвежда рискове поради стабилността на валутата. Към дата на сключване на договора липсва яснота относно размера на кредита в швейцарски франкове, както и по какъв курс ще бъде извършвена обмяната на валута от евро в швейцарски франкове. Поддържат, че разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от договора са типови, изготвени едностранно от банката.