Решение № 94 от 27.02.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Ямбол, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20232330102337 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.

Я. В. против Прокуратурата на РБ, с която желае последният да се осъди да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди търпяни в продължение на шест години в размер на 10000лв. и претърпени имуществени вреди , представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от влизане на решение № 64/23г. на ЯОС постановено по ВНОХД №*** на ЯОС в сила – 10.07.2023г. до окончателното изплащане на сумите, поради повдигнато и поддържано от страна на прокуратурата срещу него незаконосъобразно обвинение в тежко умишлено престъпление.Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ищеца твърди, че на ***г. срещу него е било образувано досъдебно производство №***г. по описа на РУ на МВР-Е. за престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК, на основание чл.212,ал.2 от НПК. Сочи, че на ***г. сутринта бил задържан за 24 часа от полицията и писал обяснения, а на ***г. полицаите извършили оглед на МПС пред блока му в гр.Б., като той бил там с белезници. На 17.12.2018г. бил привлечен в качеството на обвиняем и 1 проведен разпит на обвиняем и на 18.12.2018г. дознател го е предал с мнение на съд за престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 НК. Независимо, че нямало никакви доказателства за извършено от него престъпление или някакво участие в него, сочи че прокурора под въздействието на полицията на 22.01.2019г. внесъл обвинителен акт против него за извършено тежко умишлено престъпление по чл.144ал.3, вр.ал.1 от НК. Било е образувано НОХД №***г. по описа на РС-Е., по което е заплатил адвокатски хонорари от общо 800лв. По делото е постановено присъда на 10.02.2023г. , с която е признат за невиновен и оправдан Тази присъда е била протестирана от прокуратурата, като е било образувано ВНОХД ***г. по описа на ЯОС , като за защитата си е заплатил адвокатско възнаграждение от 1000лв. Постановено е решение №***г. , с което е било потвърдено решението на ЕРС. Сочи, че в резултата на незаконосъобразното обвинение е търпял в продължение на шест години притеснение, страх, унижение, социална изолация, презрение от роднини и познати.

В хода на съдебното дирене претенцията се поддържа изцяло.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата ан РБ, чрез РП-Я., с който се оспорва изцяло предявеният иск като недоказан, както по основание, така и по размер.

В депозирания писмен отговор ответника оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна. Не оспорва факта, че срещу ищеца е имало образувано досъдеблно производство №***г. по описа на РУ-Е., както и водените наказателни дело, по които ищецът е бил оправдан. Оспорват претенцията за неимуществени вреди, като недоказана и отделно счита, че разгласените обстоятелства от полицейските служители по воденето срещу ищеца дело, както и задържането му за 24 часа, Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност за действията на други субекти. Оспорва обезщетението за неимуществени вреди по размер, като счита, че претенцията от 10000лв. не съответства на твърдените вреди, както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с установената съдебна практика по аналогични дела и обществено-икономическите условия в страната. Според ответника следва да се има предвид , че продължителността на наказателното преследване /в досъдебното производство/ е в разумен срок, в рамките на 11 месеца и 1 ден.

Спрямо В. Я. В. не е взета мярка за неотклонение и няма данни да са 2 прилагани други мерки за процесуална принуда. Това обстоятелство налагало извода, че за продължителността на процеса в съдебна фаза не може да се ангажира отговорността на Прокуратурата на РБ, като възразява срещу ангажиране на отговорността на Прокуратурата за цялата продължителност на съдебния процес. От друга страна сочи, че през периода на целия наказателен процес – 20.02.2018г. – 10.07.2023г. срещу ищеца са били образувани и водени и други наказателни производства, които дела са приключили с внасяне на обвинителен акт, което следвало да се вземе предвид. Оспорва като недоказана претенцията за имуществени вреди като недоказана и по размер. Счита, че дори да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата, за тези вреди, то същите следва да бъдат определени до минималните адвокатски възнаграждение, предвидени в Наредбата, т.к. счита именно този размер за пряка и непосредствена последица от неоснователното обвинение. Възразява и срещу претенцията за присъждане на разноски по настоящото дело, т.к. няма доказателства за изплащането на адвокатско възнаграждение. В хода на делото възраженията се поддържат.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно ив съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното НОХД № ***г. по описа на районен съд –Е. е постановена присъда № ***г., потвърдена с решение № ***г. по възз.НОХД № *** по описа за 2023г. на Окръжен съд – Я., с която подсъдимият В. Я. В. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по така предявеното и поддържано от РП-Я. обвинение. По тази присъда е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при РП-Я., образуван в Въззивно наказателно дело от общ характер № *** по описа за 2023г. на Окръжен съд – Я.,, който е постановил решение № ***г., с което е присъдата е потвърдена.

По тези дела В. Я. В. е бил представляван от адв.Д. Д. , като видно от договорите за правна защита и съдействие е договорена и внесена в брой сума от 1000лв. адвокатско възнаграждение – по въззивното производство и от 800лв. / 400лв. и 400лв./ - по първоинстанционното производство.

Съгласно заповед за задържане от ***г. на РУ-Е. В. Я. В. е задържан за срок от 24 часа.

За установяване на причинените на ищеца нематериални вреди по 3 делото бе допуснат и изслушан като свидетел Ж. Ж. Д. Същият си спомня, че през 2018г. ищеца се прибрал в къщи, като бил много разтревожен от това, че го обвинявяли, че пребил чичо си. На другия ден полицаите го задържали, сложили му белезници и целият блок видял това. На следващия ден полицаите го докарали и претърсили колата му, която била пред блока.

Комшиите дошли и като разбрали какво става започвали да го оплюват и обиждат. След като се прибрал му казал, че го обвиняват него и брат му, че били чичо си, като той нямал нищо общо с това. В с.Р. една баба започнала да му вика и нагрубява, че бил чичо си, чак го била заплюла в лицето, като ищеца много се разстроил. Същия заяви, че няколко пъти е придружавал ищеца по дела в Е., като ищеца много зле е приемал, че го обвиняват без да е виновен. Виждал в него безспокойство, злобност, паник-атаки и много се притеснявал от това какво ще се случи по делото, изпитвал много голям срам от съседите си

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДВ - за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди.

Съгласно чл.2, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от изчерпателно изброените незаконни действия, между които в т.3 попада обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно разпоредбата на чл. 4, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

За да бъде ангажирана отговорността та държавата по чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинната връзка между вредите и незаконното обвинение. В настоящият случай всички предпоставки са налице.

По делото е безспорно установено, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК, като образуваното наказателно производство е завършило с влязла в сила 4 оправдателна присъда, обуславящи ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответния орган, с който длъжностното лице, което е пряк причинител на вредата, е в служебни отношения.

Съдът приема за установен и факта на причиняване на конкретни вреди /имуществени и неимуществени/ от извършените действия на държавния орган.

Съгласно Решение № *** г. по гр.д.№ ***г., ІV г.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, действията на прокуратурата биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда, а в противен случай са незаконни, защото чрез тях е ограничено правото на спокоен живот на лицето. Съдът приема, че воденето срещу ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство са причинила на ищеца имуществени вреди, свързани с разходите, направени от него във връзка с воденото производство, и безспорно е създало за него отрицателни преживявания, изразяващи се в притеснения и отрицателни емоции, които са инициирани именно от образуваното наказателно производство и които са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, при което исковете са доказани по основание.

От доказателства приложени по наказателното производство безспорно се установи , че ищецът е заплатил за защитата си адвокатско възнаграждение в размер общо на 1800лв. Разходите са извършени във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, като съставляват имуществени вреди, които подлежат на репариране. Направените възражения за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователни, т.к. се касае за репариране на реално причинени вреди, които представляват реално заплатени средства за защита, и същите са съобразени и с размерите по чл.13,т.2 от Наредба №1 от 09.07/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. сумата от 700лв. е платена на адвоката, съгл. посоченото в договора. С оглед записаното в договорите за правна защита и съдействие следва да се приеме, че тези суми е платени в брой на адвоката, поради което това вписване има характер на разписка, съгл.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2012 , 6 ноември 2013 год. на ВКС, поради което съдът не приема възражението за липса на доказателства за извършено плащане.

5

Досежно обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл.52 от ЗЗД , който следва да се приложи по аналогия, размерът му следва да се определи от съда по справедливост.

Съобразно разясненията, дадени с ТР №3 ог 22.04.2005г. по тълк. Дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за веимуществени вреди, съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на лицето и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действия по разследването с участието на обвиняемя, ефектът на всички тези действия върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производствно върху душевното му състояние, дали незаконното обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната реализация на обвиняемия.

Съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му, публичното разгласяване на обвинението и др.